Решение № 5397 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1553/2009 г.

Решение № 5397 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1553/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, против решение № 485 от 11.12.2008 г. по адм. дело № 555 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено писмо изх. № 13/29-05-966 от 08.09.2008 г. Отправено е искане за изменение на съдебното решение и в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., които да бъдат намалени съобразно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочените пороци въвеждат касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК - недопустимост поради липса на обжалваем предмет, необоснованост, неправилно прилагане на чл. 233 - чл. 235 от НРД, 2006 г. По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение се твърди прекомерност с оглед липсата на сложност на делото. Ответницата ЕТ "Д-р Нина Георгиева - Ганева - ИППМП", село Главиница, обл. Пазарджик, е оспорила касационната жалба в писмена защита и претендира направените за настоящето производство разноски за адвокатска защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд установи следното: С обжалваното решение Административен съд - гр. Пазарджик е отменил писмо изх. № 13/29-05-966 от 08.09.2008 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Пазарджик, с което ЕТ "Д-р Нина Георгиева - Ганева - ИППМП", с. Главиница, обл. Пазарджик", е задължена да внесе по сметка на РЗОК - Пазарджик сумата 12.50 лв., произхождаща от превишение на определените регулативни стандарти за медико - диагностични дейности за първото тримесечие на 2008 г. Касационният довод за недопустимост на съдебното решение като постановено при липса на предмет - подлежащ на оспорване административен акт - е неоснователен. Отношенията между страните по договор № 13 (РД-29-338 от 05.02.2008 г. за оказване на първична извън- болнична медицинска помощ не са гражданскоправни. Страните по договора не действат като равнопоставени субекти и районната здравно- осигурителна каса е овластена от чл. 73 и следв. от Закона за здравното осигуряване да налага санкции на изпълнителите на медицинска помощ в административни производства по едностранно осъществяван контрол върху дейността им. Оспореното писмо материализира изрично волеизявление на носител на административни правомощия, което засяга интересите на адресата - създава задължение за плащане и едностранно определя способа и срока на на изпълнението. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на процесуалноправните разпоредби на чл. 233 и чл. 234 от Националния рамков договор между Националната здравно- осигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД, 2006). Сумите, които НЗОК е заплатила за назначено медико-диагностично изследване извън разрешените надвишения с регулативните стандарти, са получени от изпълнителя на медицинска помощ без правно основание. Установяването на фактите във връзка със спазването на регулативните стандарти, които са неразделна част от индивидуалния договор, следва да бъде извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК. Разпоредбата на чл. 234 от НРД, 2006 г. изисква съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" и осигуряване на възможност на засегнатото лице - обект на проверката - да се защити, като представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. По изложените съображения се приема, че оспореното писмо е издадено при съществени нарушения на административнопроцесуалните изисквания за законосъобразност и подлежи на отмяна. Обжалваното съдебно решение, с което писмото е отменено, е допустимо, постановено е при правилно прилагане на административнопроцесуалните разпоредби и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и в частта, с която се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение от 100 лв. Видно от представения договор за правна помощ, жалбоподателката по първо - инстанционното дело е заплатила на адвоката възнаграждение в размер на 100 лв. При обжалваем интерес в размер на 12.50 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.) възлиза на 40 лв. При намаляването му поради прекомерност ще намери приложение допълнителната разпоредба на § 2 от същата наредба, съгласно която присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Неоснователно е искането на касационната ответница за присъждане на направени разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. и пътни разходи на адвоката в размер на 34 лв. (по 17 лв. от Велико Търново до София и обратно). Разноските за водене на производството (т. нар. "съдебно- деловодни разноски") не включват направени от адвоката транспортни разходи за предвижване от едно населено място до друго. С оглед възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс не следва да бъдат присъдени и направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 250 лв. При обжалваем интерес 12.50 лв. и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. за касационната инстанция е явно прекомерно. Съдебната практика във връзка със събирането от РЗОК на сумите от надвишения по регулативните стандарти е стабилна, постоянна и известна на страните, поради което делото не съставлява сложност от правна или фактическа страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,