Решение № 12886 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2016 г.

Решение № 12886 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. А. П., против решение № 514/16.05.2016 г. по адм. д. № 226/2016 г. на Административен съд - С. област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТП на НОИ С.-област, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. От представената по делото пенсионна преписка на Ц. П. се установява, че същият е подал първоначално Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 31404/11.12.2013 г., по което е било постановено разпореждане № МП-03-31404/05.06.2014 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ С. област, потвърдено с решение № 03-16341#1/11.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ С. област. С последващо Заявление вх. № 2113-22-842/22.10.2015 г., Ц. А. П. отново е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 от ПЗР на КСО. С разпореждане № 2113-22-842#2/17.02.2016 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ С. област, на лицето на основание чл. 68, ал. 1-3 на КСО и § 4 от ПЗР на КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към 22.10.2015 г. лицето е навършило 60 г. 02 м. 28 дни, както следва: 1. Осигурителен стаж първа категория труд - 00 г., 00 м., 00 дни; 2. От II-ра категория - 13 г., 01 м., 10 дни; 3. От III-та категория - 23 г., 06 м., 08 дни. Общият осигурителен стаж, превърнат към III категория труд е - 39 г., 10 м., 28 дни. Прието е, че лицето не отговаря на условията на § 4 от ПЗР на КСО за 2015 г. - тъй като има навършени възраст 57 г. и 8 м. в календарната 2015 г., но няма 15 г. от II-ра категория труд и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, т. Прието е, че лицето не отговаря и на условията на чл. 68, ал. 1-2 на КСО - има 37 г. и 8 м. действителен осигурителен стаж, но няма навършена възраст 63 г. и 8 м. Прието е също, че не отговаря и на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма навършена възраст 65 години и 8 месеца в календарната 2015 г. Павлов е оспорил разпореждането пред директора на ТП на НОИ - С. област, който с решение № 1012-22-156#1/28.01.2016 г. го е оставил в сила. Административен съд С. област с решение № 514 от 16.05.2016 г. по адм. д. № 226/2016 г. е отхвърлил жалбата на Павлов срещу решение № 1012-22-156#1/28.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. област. Спорът между страните касае незачетен от пенсионните органи трудов стаж от втора категория за периодите 26.07.1978 г. -30.10.1980 г. и 01.01.1983 г. - 01.07.1987 г., през които оспорващият е работил като "шофьор" в ГУСВ - Поделение 66560. Ц. П. пред първоинстанционния съд, а и пред настоящата касационна инстанция поддържа, че стажът му за тези периоди следва да бъде зачетен като втора категория, съгласно отбелязването направено в трудовата му книжка. Пенсионният орган е зачел по Обр. УП-30, изх. № 1749/26.04.2013 г. стажа за тези периоди като трета категория труд, тъй като в удостоверение Обр. УП-30, изх. № 1749/2013 г. и трудова книжка № 2682/25.07.1978 г. липсва изричен текст относно вида и тонажа на управлявания от жалбоподателя автомобил. Позовал се е на разпоредбата на чл. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм. от 01.01.2000 г., но действащ към спорния период на полагане на труда/, според която, трудът, положен от шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона се зачита от втора категория. Аналогична е разпоредбата на чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране за положения след 01.01.2000 г. стаж. Видно от доказателствата приложени в административната преписка по делото, не е установен вида и тонажа на управляваното от Павлов МПС през спорните периоди, въпреки отправено запитване и към Д. военноисторически архив. С представено на л. 47 по адм. д. № 226/2016 по описа на АССО, писмо изх. № 10301/03.07.2015 г. от директора на Дирекция "Д. военноисторически архив", е уведомен Павлов, че в разплащателните ведомости на под. 64860 и под. 66560 категорията на положения от работниците и служителите труд е отразена единствено за периода от м. април до м. декември 1991 г., което е посочено в издаденото от ДА "ДВИА" удостоверение Обр. 30 с № 1749/26.04.2013 г., а в допълнително поисканото от П. удостоверение № 10301/2014 г. се съдържат данни за регистрационните номера на управляваните от него автомобили за посочените периоди. Посочва се, че в базата данни на ДВИА липсват данни за категорията на труда в разплащателните ведомости за посочените периоди, поради което ДА "ДВИА" не може да изпълни искането на Павлов за предоставяне на такава информация. Законосъобразно първоинстанионният съд е приел в процесното решение, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е налице хипотезата по чл. 99, ал. 3 вр. чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Според чл. 99, ал. 3 от КСО, в случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. Законосъобразно е прието и от органите по социално осигуряване са приели, че размерът на пенсията на жалбоподателя не следва да бъде изменен по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.. С оглед на установеното от фактическа страна се налага извода, че в процесния случай не е налице ново доказателство по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, което да обуславя изменението на пенсията. Посоченото от касатора удостоверение Обр. 30 № 1749/2013 г. е било предмет на разглеждане в друго предходно административно производство и е съобразено при определяне размера на пенсията му. Налице влязло в сила разпореждане № МП-03-31404/05.06.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, потвърдено с Решение № 03-16341#1/11.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ С. област. С влязъл в сила, стабилен административен акт са разрешени спорните въпроси относно посочените периоди трудов стаж на лицето и категорията труд, за която те следва да бъдат зачетени. В това производство пенсионните органи са взели предвид всички доказателства и данни намиращи се в пенсионното досие, включително и посоченото от жалбоподателя удостоверение и трудова книжка и съдържащите се в тях данни за съответните периоди. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице ново обстоятелство, което да води до промяна на фактическото положение и да е основание за отпускане на исканата от Павлов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В горния смисъл е и съдебната практика, напр. решение № 9094 от 11.07.2017 г. по адм. д. № 3206/2017 г., VI отд. на ВАС. За пълнота на изложението може да се посочи, че разпоредбата на чл. 53а от ПКТП, в редакцията й, предвиждаща зачитане като втора категория на труда, положен от шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, е приета след изтичане на периодите, за които касаторът претендира, че е положил труд като шофьор от втора категория. Това е редакцията на чл. 53а. от ПКТП - изм. и доп. ДВ. бр. 49 от 19 Юни 1990 г., според която водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба съдебни разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като такива не са своевременно поискани и доказани пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение