Решение № 12979 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5231/2011 г.

Решение № 12979 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5231/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по 2 касационни жалби на: 1. Димитър Александров Димитров, Росица Радева Янарова, Димитър Радев Радев, Атанаска Василева Димитрова, Мария Георгиева Димитрова и Васил Георгиев Димитров и 2. Христина Василева Георгиева против решение № 56 от 4.02.2011 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело № 320/2010 г., с което е отменена заповед № РД-18-28/26.05.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК за одобряване на КК и КР на селата Горна Арда, Билянска, Средок, Арда, Гвоздевица, Гудевица и Речани, община Смолян, в частта за имот с идентификатор 501.301 от с. Арда. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и се иска отмяната му. Ответната страна "Европлам" ООД гр. Пловдив писмено оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими-подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледани по същество за основателни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че в частта за нанасяне на границите на процесния имот, заповедта е материалноправно незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото и становищата на страните се установява, че съществува спор за граници на процесния поземлен имот, както и спор за материално право относно имот с идентификатор 501.884. Наличието на тези спорове не е основание за отмяна на акта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, а за изменение по чл. 53 ЗКИР след разрешаването им по съдебен ред - чл. 43, ал. 3 и чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Администрацията по кадастъра, както и съдът не могат да разрешат споровете за граници и за материално право, нито да предпочетат кои от конкуриращите се актове за собственост и други вещни права да се посочат в КР. Съгласно чл. 43, ал. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР при спор за граници на ПИ, удостоверен с документ, издаден от съда, те се заснемат според съществуващото им положение и се изобразяват в КК с условен знак за спорна граница. Данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят права, не се посочват в КР на недвижимите имоти, когато такива не са установени по реда на чл. 41, ал. 2 ЗКИР, т. е. и когато са спорни. В случая това не е направено, но нарушението не е съществено и не е основание за отмяна на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отхвърляне на жалбата срещу законосъобразната заповед. При този изход на делото разноските са в тежест на ответното дружество и следва да се присъдят в доказаните размери, за което са направени особени искания с касационните жалби. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,