Решение № 2710 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13583/2008 г.

Решение № 2710 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13583/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Алфред" ЕООД - гр. Трявна, представлявано от Драгомир Христов Дончев, чрез пълномощника адв. Р. Рачев, против решение № 208/28.05.2008 г. на Административен съд гр. Велико Търново, постановено по адм. дело № 46 по описа за 2008 г. с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № А47-0102/20.09.2007 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № У-44-15-0381/Г от 2.11.07 г. на директора на РМД гр. Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, според които при декларирането на разходите за транспорт дружеството е посочило договорените с превозвача разходи, съгласно проформа фактура, издадена от същия, както и договорената стойност на стоката според фактура № 02 от 17.11.2006г., издадена от продавача, в която е цитиран и договор № 17/20.12.2005 г. Съгласно чл. 2.2. от този договор разходите за претоварване и престой поради товарене са за сметка на продавача, като цената на стоката се намалява с тези разходи. В тази връзка е представен протокол към фактурата за превоз и е издадена кредит-нота. Предвид това, според касатора, неправилен е изводът на съда, че в декларираната стойност на стоката не са включени действително направените транспортни разходи. По подробни съображения в посочения смисъл касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което бъде отменено решението на началника на Митница Свищов. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Свищов не е изразил становище. Заинтересованата страна - ТД на НАП гр. Габрово не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, след като прецени направените в жалбата оплаквания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Алфред" ЕООД гр. Трявна против посоченото решение на началника на Митница Свищов, потвърдено с посоченото решение на директора на РМД - гр. Русе, за промяна на митническата стойност на стоките по ЕАД № 4301/4-8309/22.11.2006 г. от 6 398 лв. на 7 588 лв., в резултат на което е определено за внасяне от "Алфред" ЕООД допълнително задължение - ДДС в размер на 238 лв., ведно със законната лихва за периода от 23.11.2006 г. до датата на плащането. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че реално платените от "Алфред" ЕООД разходи за транспорт са тези, посочени във фактура № 846/20.11.2006 г., издадена от ЕТ "Ястреб-01-Димитър Димитров" гр. Попово, които са в размер на 1 990лв., част от които не са били включени в митническата стойност на стоките. При декларирането не е посочена реално платената цена на транспорта, а занижена такава в размер на 800 лв., в резултат на което е заплатен ДДС в по-малък размер. При оформянето на вноса не са представени нито договора, нито кредит-нотата, на които се позовава жалбоподателят. Настоящият състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е установено, че с посочения ЕАД е оформен режим внос на дъбови дъски с изпращач (износител) ДСУАП Bicкo International" - Украйна и получател "Алфред" ЕООД. Към ЕАД е приложена инвойс-фактура, според която продавач е СУАП ДBicкo International" - Украйна, купувач - "MASAB" Ltd - Нова Зеландия, получател - "Алфред" ЕООД и тази фактура е вписана в декларацията. Декларираната митническа стойност, посочена в кл. 45 и 46 от ЕАД е 6 398 лв. и включва стойността по инвойс-фактурата - 3 590 долара, при фиксинг 1, 5593 лв., плюс транспортни разходи в размер на 800 лв. по проформа-фактура № 2/17.11.2006 г. на ЕТ "Ястреб-01-Димитър Димитров" гр. Попово. При извършената последваща проверка е установено, че за транспорта е издадена посочената по-горе фактура от ЕТ "Ястреб-01-Димитър Димитров" гр. Попово, в която е вписана цена от 1 990 лв. Към тази фактура има изготвен протокол, от който се установява, че в посочената цена се включва освен цената на транспорта от 800 лв., цената за престой - 1150 лв. и цена за претоварване на осите на превозното средство - 40,43 лв., или общо 1990 лв. От страна на жалбоподателя е представена също така фактура № 02 от 17.11.2006. с продавач "MASAB" Ltd и купувач "Алфред" ЕООД за доставка на дъбови дъски в същото количество и стойност, в която е отбелязано, че касае плащане по договор № 17/20.12.2005 г. Според т. 2.2. от същия, разходите за претоварване и престой са за сметка на продавача, като цената на стоката се намалява със стойността на тези разходи. Според т. т. 2.3. от договора, продавачът изпраща фактура за всяка партида с потвърждение на цената от производител-изпращач, тъй като цената на стоката на продавача не може да е различна от цената на производителя-изпращач. В изпълнение на поетите по договора задължения от страна на продавача, към фактура№ 02 от 17.11.2006г. е съставена кредит-нота № 2 от 21.11.2006г., имаща действието на кредитно известие, с която стойността на стоката е намалена със 763,44 щатски долара. Не се спори, че "Алфред" ЕООД е заплатил стойността на транспорта и по двете фактури- издадени от издадена от ЕТ "Ястреб-01-Димитър Димитров" гр. Попово и от "MASAB" Ltd. В този смисъл е и заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което е подробно, обосновано и дава изчерпателни отговори на постановените въпроси, съответстващи на писмените доказателства по делото. Според чл. 35, ал. 1 ЗМ митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Р България, коригирана съгласно чл. 38. В чл. 38, ал. 1 ЗМ е посочено, че при определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят изброените разходи в размера, в който се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена, като в т. 5, б. "а" са посочени разходите за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Р България. Спорът в конкретния случая се свежда до това дали е задължение на купувача да заплати транспортни разходи в размер на 1 990 лв. по фактурата, издаден от ЕТ "Ястреб-01-Димитър Димитров" гр. Попово или дължи транспортни разходи само в размер на 800 лв. по първоначално издадената проформа-фактура № 02/17.11.2006 г. и съответно каква сума за транспортни разходи следва да се включи в митническата облагаема стойност на стоката. Както се посочи по-горе, според клаузата на т. 2.2. от договора, сключен между продавача и купувача на процесната стока, разходите за претоварване и престой не са за сметка на купувача, а са за сметка на продавача. От протокола към фактура № 846/20.11.2006 г. е видно, че тези разходи са в размер общо на 1 190,43 лв., а стойността на транспорта е 800 лв., така както е посочено в проформа фактура № 02/17.11.2006 г. Независимо, че договорът и кредит-нотата не са били представени при първоначалното деклариране на стоката, не може да бъде възприет изводът на съда, че именно поради тази причина жалбоподателят не може да се позовава на тях, за да докаже тезата си за законосъобразно деклариране на митническата стойност, още повече, че договорът е цитиран в издадената фактура № /02 от 17.11.2006 г. на "MASAB" Ltd като основание за плащането. Разпоредбата на чл. 29 от Митническия кодекс на ЕС в случая е неприложима, поради това че процесният внос е преди пълноправното членство на РБългария в ЕС. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна следва да основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да се отмени процесното решение на началника на Митница Свищов. При този изход на делото на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, които са своевременно претендирани и са в размер общо на 275 лв., от които 75 лв. за платени държавни такси, 150 лв. - депозит на експертиза и 50 лв. - платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение