Решение № 5866 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2010 г.
ВАСII отделение28.04.2011 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14/30.07.2010 г. на Окръжен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 10/2009 г. ОСЪЖДА "Пиринхарт" АД, гр. Разлог да заплати на община Разлог сумата от 300 лв. - разноски пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5866 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пиринхарт" АД, гр. Разлог против решение № 14/30.07.2010 г. на Окръжен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 10/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-18-33/15.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта й за записването в кадастралния регистър на ПИ с идентификатор 61813.760.100 с площ от 4622 кв. м. и сграда с идентификатор 61813.760.100.4, с площ от 33 кв. м., като собствени на община Разлог. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му, както и отмяна на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР в оспорената й част. Ответната община Разлог оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, при липсата на доказателства за право на собственост на дружеството върху имотите, записани на общината. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорването на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР с твърдения за притежаване на право на собственост на касатора върху имоти, записани като общински, по същество представлява повдигане на спор за материално право. Наличието на спорове за собственост не е основание за отмяна на заповедта за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри, а за изменението им по реда на чл. 53 ЗКИР след разрешаването им по съдебен ред. Спорът за собственост не е подведомствен на административните съдилища /арг. чл. 128 АПК/, а се разглежда от общите съдилища по специалния установителен иск с правно основание чл. 53, ал. 3 ЗКИР между всички заинтересувани лица. Съдебната проверка обхваща само законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, като приложените от касатора писмени доказателства, касаещи придобиване на вещни права върху имотите, се явяват неотносими и неправилно са събирани и обсъждани от съда. Като краен резултат обжалваното решение е съобразено с материалния закон и обосновано от събраните доказателства. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съобразени са задължителните на основание чл. 224 АПК указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението на ВАС по адм. дело № 13838/2008 г. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на своевременно претендиращата ги ответна община в доказания размер за платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение