Решение № 4217 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2197/2020 г.

ВАСVII отделение13.04.2020 г.докладчик Христо Койчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2397/10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2552/2019 г. по описа на Административен съд - В.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4217 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2197/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на А. М., подадена чрез процесуалния представител, против решение № 2397/10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2552/2019 г. по описа на Административен съд - В.. Навеждат и се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неспазване на материалния закон, съставляващи касационния основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се навеждат доводи, че неправилно съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-01-678/27.08.2019 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" с която е бил анулиран резултата на касатора от проведените теоретичен и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "СЕ", тъй като липсват доказателства в подкрепа на фактическите констатации изложени в обжалвания административен акт. Сочи се от органа, че се касае за послужване от страна на касатора на неистински документ, но такъв не се прилага по делото. Единственото доказателство би било влязла в сила присъда по отношение на жалбоподателя касаеща имено послужването от негова страна с неистински документ. Твърди се, че лицето притежава диплом за средно образование, чиято истинност не е оспорена, като по този начин се доказва, че той притежава минимално изискуемата се съгласно закона степен на образование за допускане до изпит за правоспособност. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд В. е приел, че обжалваната заповед № РД-01-678/27.08.2019 г., издадена от изпълнителния директор на ИААА, с която са анулирани резултатите на А. М. от проведените теоретичен и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "СЕ", съгласно протоколи с № 34/09.01.2019 г. и № 257/18.02.2019 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. В. към ГД "Автомобилна инспекция", е валиден акт, издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила. Приел е също, че заповедта е законосъобразна, при доказано наличие на основанията, на които е издадена. Решението е правилно. По силата на чл. 56, т. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че за допускане до изпит е представил неистински документ или документ с невярно съдържание. В нормата на чл. 18 от Наредбата са предвидени документите които следва да се представят за допускане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС: 1. заявление за допускане до изпит (приложение № 2); 2. документ за платена такса за теоретичен изпит съгласно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и 3. декларация, че отговарят на изискванията за допускане до изпит (приложение № 2 а). Касаторът при подаване на съответните документи за допускане явяването му на теоретичен изпит е приложил заверено за вярност копие от диплома за висше образование с рег. № 11829/27.09.2007 г., издадена от ВСУ "Ч. Х.". Към административната преписка е представено и писмо изх. № 996/28.05.2019 г., издадено от ВСУ "Ч. Х.", че на А. М. не е издавана диплома за висше образование. С писмо вх. № 16-00-00-3395/20.06.2019 г., на началника на сектор "ПП" при ОД на МВР В. е уведомен издателят на обжалвания акт, че лицето А. М. е използвал неистински официален документ – диплом за завършено висше образование. Именно това е дало и повод на административния орган да издаде оспорената заповед, като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 56, т. 1 от Наредбата. Представянето на неистински документ или на такъв с невярно съдържание води до анулиране на изпита за придобиване на правоспособност. В тази хипотеза е достатъчно само да се установи, че при подаване на заявлението за кандидатстване за явяване на изпит за правоспособност съответния кандидат е представил неистински документи или такъв с невярно съдържание. В конкретния случай правилно съдът е приел, че представената диплома за висше образование е неистинска и това е достатъчно основание на административния орган да издаде процесната заповед. Неоснователен се явява довода на касатора, че липсват доказателства установяващи факта, че представената диплома е неистинска. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че по силата на чл. 93, т. 6 от ДР на НК "неистински документ" е този на който е предаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Представената от Миланов диплома за висше образование попада в посочената хипотеза, тъй като от доказателствата по делото се установява, че тя не е издадена от посочения като неин издател лице. Неоснователен е и довода на касаторът, че има завършено средно образование, което е достатъчно да покрие критериите за явяване на изпит за правоспособност, тъй като издадената заповед касае хипотеза при която се постановява анулиране при представяне на неистински документ. В разпоредбата на чл. 56, т. 3 от Наредбата законодателят е посочил друго основание за анулиране на изпит за правоспособност, а именно когато лицето не отговаря на изискванията за допускане на изпит т. е. когато лицето не отговаря на условията на чл. 18 от Наредбата, както и тези на чл. 151 от ЗДвП. В конкретния случай обаче, административния орган за да издаде процесната заповед се е позовал на други фактически и правни основания, които не са свързани с липсата на предпоставки кандидата да отговаря на изискванията за допускане на изпит, а именно на т. 1 която е самостоятелно основание за издаване на заповед за анулиране на резултата от изпита., тъй като видно от доказателствата лицето не е представило друг документ за завършено образование т. е. при подаване на заявление за явяване на изпит за придобиване на правоспособност касаторът е представил само и единствено диплом за завършено висше образование, като няма как да се извърши проверка дали касаторът е със завършено средно образование т. е. дали отговаря на изискванията за явяване на изпит за правоспособност тъй като такъв документ не е представен. Изложените от административния орган мотиви са напълно достатъчни, за да обосноват прилагането на разпоредбата на чл. 56, т. 1 от Наредбата. В тази връзка посочването, че лицето отговаря на изискванията за явяване на изпит за правоспособност е ирелевантна, тъй като анулирането е постановено на друго основание, а основанията посочени в нормата на чл. 56 от Наредбата не са дадени в кумулативност, а в алтернативност. При издаването на обжалваната в първоинстанционното производство заповед не са допуснати съществени нарушения на процедурата, спазена е предвидената в закона форма, наложената ПАМ е съответствие с преследваната от закона цел. Горното налага извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Като е стигнал до същия извод, АС В. е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора в касационна инстанция не се присъждат разноски. Мотивиран от горното, Върховния административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 56, т. 1