Решение № 8898 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 443/2011 г.

Решение № 8898 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 443/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Боян Петров Велков от гр. София срещу решение № 3957 от 2.12.2010 г. по адм. дело № 2526 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, 13-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - главният директор на СУ "Социално осигуряване", моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 3957 от 2.12.2010 г. по адм. дело № 2526 от 2010 г. Административният съд - София-град, първо отделение, 13-и състав, е отхвърлил жалбата на Боян Петров (неправилно посочен като Петков) Велков от гр. София срещу решение № 116 от 18.05.2009 г. на главния директор на СУ "Социално осигуряване", с което е оставена без уважение жалбата му вх. № 19003316 от 11.05.2009 г. срещу разпореждане № 4310046389/3 от 17.04.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО. Обжалваният съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон и при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение - предмет на настоящото касационно производство, е постановено при условията на чл. 226 АПК след отменително решение № 3473 от 17.03.2010 г. по адм. дело № 14159 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - VI отделение. При постановяването на новото решение първоинстанционният съд се е съобразил с указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона. В тази връзка е изложеното на стр. 4 и 5 от мотивите. Ето защо оплакването за нарушение на разпоредбата на чл. 224 АПК е неоснователно. Личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Боян Петров Велков от гр. София е отпусната на основание чл. 19 от ЗП (отм.) с разпореждане № 591444 от 14.08.1996 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване, считано от 4.12.1995 г. - датата на инвалидизиране, като впоследствие е преизчислявана и изменяна поради придобит след пенсионирането осигурителен стаж и доход. С разпореждане № 4310046389/30 от 7.07.2004 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" пенсията е преизчислена от 1.04.2004 г. на основание чл. 21, ал. 2 НПОС и определена в размер на осигурителния му доход за периода 1.01.1994-31.12.1996 г. и от 1.01.1997 до 9.12.2001 г. вкл. при индивидуален коефициент 2,150. Цитираното разпореждане не е било обжалвано и представлява стабилен административен акт, който е влязъл в законна сила. Със заявление вх. № 19001825 от 4.03.2003 г. Велков е направил искане за преразглеждане на извършеното с разпореждане № 4310046389/30 от 7.04.2004 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" преизчисляване и за определяне на пенсията за минало време с включване на осигурителния му доход за периода 1.01.1984-31.12.1986 г. Такова искане обаче пенсионерът е правил и със заявление вх. № 2347 от 1.04.2004 г. В това искане периодите са 1.01.1984-31.12.1986 г. и 1.01.1997-9.12.2001 г. По това заявление е било издадено разпореждане № 4310046389/41 от 5.05.2004 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", което е отменено по искане на Велков с необжалваното разпореждане № 4310046389/30 от 7.07.2004 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". Съгласно § 7, ал. 3 от ПЗР на КСО индивидуалният коефициент на лицата, чиито пенсии са отпуснати по отменения Закон за пенсиите и включват осигурителен доход за периода след 31.12.1996 г., се преизчислява еднократно. Разпоредбата на § 117 от ПЗР на КСО (обн., ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г.) се отнася за лицата, на които са отпуснати пенсии за инвалидност до 31.12.1999 г. и нямат осигурителен стаж след тази дата, а в конкретния случай Велков има осигурителен стаж и след цитираната дата. Стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е и оплакването, че съдебният акт не е подписан. Оригиналът съдържа подпис на съдията, постановил решението. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане в полза на СУСО се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,