Решение № 12483 от 17.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9054/2016 г.

ВАСII отделение17.11.2016 г.докладчик т Ангел Калинов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4717/4.07.2016 г., постановено по адм. д. № 4487/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, второ отделение, 50-и състав. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12483 от 17.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9054/2016 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на главния архитект на Столична община срещу Решение № 4717/4.07.2016 г., постановено по адм. д. № 4487/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, второ отделение, 50-и състав, като се иска обезсилване на същото или да се отмени. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административният съд С.-град е отменил ЗАПОВЕД № РА51-50/6.04.2016 г. на и. д. главния архитект на Столична община и е върнал преписката на гл. архитект на Столична община за осъществяване на административна процедура по презаверка на разрешение за строеж по подаденото заявление вх. № АП-70-00-73/2007 г. от 19.09.2012 г. на "М. К. Г." АД, в едномесечен срок от съобщаването, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, описани в мотивната част на настоящото решение. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е постановена в противоречие с административно-производствените правила и материалния закон. По отношение на процесното разрешение за строеж, незаконосъобразен е изводът на и. д. гл. архитект, че не са били налице материалноправните предпоставки за презаверка на разрешението. При издаване на заповед № РА51-50/6.04.2016 г. на и. д. главния архитект на Столична община неправилно са тълкувани и приложени материалноправните разпоредби на закона към фактите и обстоятелствата по случая, с оглед на което заповедта за отказ от презаверяване на разрешение за строеж № 636/16.08.2007 г. е незаконосъобразна. Не са били налице основания за постановяване на отказ от презаверяване на разрешение за строеж № 636/16.08.2007 г. по подаденото от "М. К. Г." АД заявление вх. № АП-70-00-73/2007 г. от 19.09.2012 г. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че следва да се постанови отмяната на заповед № РА51-50/6.04.2016 г. на главния архитект на Столична община и делото да се върне във вид на преписка на административния орган с указания за произнасяне по заявлението за презаверяване на разрешение за строеж № 636/16.08.2007 г., съобразно указанията в мотивите на настоящото решение, в едномесечен срок от съобщаването. Решението е правилно. За приложението на чл. 153 ЗУТ следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки - разрешението за строеж да е изгубило действието си и да не е изминала повече от година от датата на изгубване на действието му. По делото е безспорно, че не е завършен грубият строеж и не е положен покрив. В този случай, съгласно чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, за да се прецени кога разрешението за строеж е изгубило действието си, следва да бъде приложен 5-годишният срок. Разрешението за строеж е издадено на 16.08.2007 г. и след изчисляване на 5-годишния срок, се установява, че то е изгубило действието си на 16.08.2012 г. Следователно, налице е първата предпоставка за допустимост на презаверката на разрешението за строеж, а именно последното да е изгубило действието си. От момента на изгубване на действието - 16.08.2012 г. е започнал да тече едногодишният срок по чл. 153, ал. 3 от ЗУТ за презаверка на разрешението. Този срок изтича на 16.08.2013 г, а искането за презаверка е направено на 19.09.2012 г., т.е. в рамките на законоустановения едногодишен срок. При това положение правилно първоинстанционният съд е отменил незаконосъобразния отказ, поради което оспореното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение

Цитирани разпоредби

2