Решение № 1572 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6953/2019 г.

Решение № 1572 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6953/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Величков Тасев, от гр. Благоевград, чрез пълномощника му - адв. Чорбаджийски, против решение № 777 от 16.04.2019 г. по адм. дело № 976/2018 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17-637/07.11.2018 г. на началника на СГКК-Благоевград, като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Благоевград, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: Б. Георгиев Благоев и А. Благоев Благоев, се явяват лично и с процесуален представител - адв. Дуков. Последният, от тяхно име, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред АС-Благоевград Димитър Величков Тасев е оспорил Заповед № 17-637/07.11.2018 г. на началника на СГКК-Благоевград, с която е отказано изменението на КККР на гр. Благоевград, изразяващо се в нанасяне на самостоятелен обект в сграда с проектен идентификатор 04279.615.82. 1. 4. Отказът е на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради наличието на спор за материално право между заявителя - Д. Тасев и заинтересованите лица Б. Георгиев Благоев и А. Благоев Благоев, от чието име е постъпило възражение срещу изменението. Въз основа на събраните доказателства е прието от съда, че двуетажната жилищна сграда е в режим на етажна собственост, тъй като първият жилищен етаж е собственост на А. Благоев Благоев, а вторият - на Д. Величков Тасев. По данни на СТЕ в подпокривното пространство на тази сграда, Д. Тасев е изградил жилищен етаж, без строителни книжа, за който има издадено Удостоверение за търпимост № 35/23.08.2018 г. на гл. архитект на община Благоевград. Според съда този факт - наличието на жилище, чрез преустройство на таван, е без правно значение, след като преустройството е незаконно и за него липсват строителни книжа и съгласие на всички етажни собственици. Поради това обектът, чието нанасяне в КККР е поискано, е приет от съда като подпокривно пространство, явяващо се обща част на сградата по предназначение, върху която А. Благоев има право на ползване. При конкуренцията на права между етажните собственици относно тази обща част, е изведен извод за законосъобразност на оспорения отказ, поради наличието на спор за материално право, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до нарушение на материалния закон. Оспореният отказ е на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, свързан с наличието на спор за материално право. Производството пред СГКК-Благоевград е по заявление на касатора Д. Тасев за изменение на КККР на гр. Благоевград, в хипотезата на непълнота или грешка по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Предмет на изменението е самостоятелен обект в сграда, находящ се на последния тавански етаж на сградата, в режим на етажна собственост, ползван за жилище. Установено е, че по действащия КККР на гр. Благоевград, одобрен през 2006 г. този самостоятелен обект не е заснет и нанесен, за разлика от сградата и двата жилищни етажа, които са заснети. "Непълноти или грешки", по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това означава, че несъответствията трябва да са налице към датата на одобряване на КК за съответната територия, в случая към 2006 г., а не след одобряването й. По делото липсват установявания за времето на извършване на преустройството и създаване на самостоятелно жилище на тавана на двуетажната жилищна сграда, като обект на кадастъра - дали е преди одобряване на КККР на гр. Благоевград от 2006 г. или след това. Съдът е бил длъжен да установи този момент, на основание събраните доказателства, а ако са недостатъчни да укаже на страните да представят такива, на основание чл. 171, ал. 1 и 4 АПК. Противоречието в доказателствата по този въпрос и необсъждането им от съда, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като липсват фактически установявания, а въз основа на това и правни, за наличието или не на непълнота или грешка в КККР поради незаснемането на СО в сграда, с проектен идентификатор 04279.615.82. 1. 4. От друга страна не е съобразено, че спор за материално право в производството по отстраняване на непълнота или грешка, съществува тогава когато между заявителя и някои от заинтересованите лица, по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, има конкуренция на вещни права по отношение на имота - предмет на изменението. Това се установява въз основа на документи за собственост, легитимиращи страните в административното производство като носители на такива конкуриращи вещни права. В случая касаторът Тасев е представил нот. акт за собственост срещу гледане и издръжка № 86/1991 г. на РС-Благоевград, от който е видно, че е собственик на "масивна жилищна сграда, състояща се от мазе, етаж и таван". Ответникът А. Благоев е представил нот. акт за дарение № 103/2014 г. на СВ-Благоевград, че е собственик на СО в сграда с идентификатор 04279.615.82. 1. 1, представляващ първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, ведно с две зимнични помещения от същата сграда /без таван/. За ответника Б. Благоев липсва легитимация за собственост върху тавана. По делото липсват доказателства, поради процесуално бездействие на съда, за какъв обект става въпрос: за подпокривно пространство на жилищната сграда, като обща част на сградата или за таван към втория жилищен етаж, принадлежащ само на касатора Тасев. Ако преустроеното жилище се намира в тавана, който по цитирания по-горе нот. акт е собственост само на Д. Тасев, то изводите за наличието на спор за материално право биха били други. Изводите на съда, че става въпрос за подпокривно пространство-обща част на сградата, са необосновани, защото противоречат на правата по представените нот. актове. За да бъде извършена проверка за наличието на конкуриращи вещни права по отношение на тавана, в който е обособен процесният СО-жилище, е следвало да бъдат изискани нот. актове на праводателите на страните, описани в тези нот. актове и по-конкретно тези, визиращи права върху тавана на двуетажната жилищна сграда. По принцип е възможно запазване на собствеността върху тавана на един от етажните собственици, вписано като клауза в придобивният акт. При отсъствието на достатъчно данни по описаните въпроси, изводите на съда, че има непълнота в КККР на гр. Благоевград от 2006 г. и че е налице спор за материално право между касатора и ответника А. Благоев, са неправилни, а с това и крайния извод, че оспореният отказ е законосъобразен. От изложеното следва, че обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. При новото разглеждане съдът следва да обсъди и събере допълнителни доказателства за времето на построяване на жилището в тавана, независимо от това, че е незаконно, за преценка наличието на непълнота или грешка, като основание за изменението. Необходимо е да изиска от страните представянето на всички нотариални актове и решение на съда, описани в представените вече нот. актове, на тях и техните праводатели относно собствеността върху двата жилищни етажа и тавана на процесната сграда, за преценка на обстоятелствата по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и кой е правоимащия собственик да поиска изменението, съгласно чл. 51, ал. 3 ЗКИР. При този изход поисканите разноски пред касационната инстанция ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, по аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение