Решение № 16738 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13125/2013 г.

Решение № 16738 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13125/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Биляна Антимова Якова срещу решение № 3020 от 07.05.2013 г. по адм. д. № 13848/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от нея жалба против решение № 39 от 27.11.2012 г. на директора на Дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" при Министерство на финансите за отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № У-ЗДОИ-50 от 14.11.2012 г. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че административният орган законосъобразно е преценил, че са налице условията на чл. 37, ал. 1, т. 1, предложение последно от ЗДОИ за отказ за предоставяне на служебна обществена информация. Изложил е мотиви, че процесният доклад по съществото си представлява служебна информация, изготвен е от Инспектората на Министерство на финансите, въз основа на заповед № ЗМФ-65 от 17.01.2012 г. на Министъра на финансите, с която е наредено извършването на проверка по подадения сигнал от жалбоподателя. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ изрично предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице в случаите по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република Б. Министърът на финансите като държавен орган попада в кръга на субектите, задължени от закона да предоставят достъп до обществена информация. Инспекторатът е извършил проверка съобразно предоставените му правомощия в чл. 12, ал. 5, т. 4 от действащия към момента на издаване на оспореното решение Устройствен правилник на Министерството на финансите. По своята същност този доклад представлява становище и препоръки на вътрешен на министерството орган, предназначени за министъра. Докладът на Инспектората няма самостоятелно значение, а следва да се разглежда като етап от оперативната подготовка за издаване на съответен акт от министъра на финансите. Смисълът на предвиденото в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ ограничение се състои в отсъствието на значимост, както и на определеност и дълготрайност на този вид служебна обществена информация. Ползвайки такива данни, гражданите не биха могли да съставят обективно и пълноценно мнение относно обществения живот и дейността на органите на държавното и местно самоуправление, което е една от основните цели на приемането на ЗДОИ. Предложенията до министъра, съдържащи се в доклада, са от категорията на посочените в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ примери на служебна обществена информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и нямащи самостоятелно значение - мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации. Възможно е органът да ги съобрази, но той не е длъжен да постъпи съобразно препоръките, поради което те в действителност нямат самостоятелно значение. По същество процесния доклад е етап от подготовката на решение на Министъра на финансите по чл. 123, ал. 1 АПК по подадения от жалбоподателя сигнал. Това решение се съобщава на подателя на сигнала и не подлежи на обжалване. Поради това органът, пред когото има направено искане за предоставяне на служебна информация с несамостоятелно значение, може да откаже достъп до нея. Исканата информация няма самостоятелно значение, а подпомага органа за вземане на решение. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Независимо, че жалбоподателката твърди, че е подала жалба, тя е подала сигнал, производството по което е уредено в глава осма, раздел III АПК, в дял II производства пред административни органи. Органът следва да постанови решение по подадения сигнал, въз основа на представения доклад, поради което с уведомяване за решението по сигнала жалбоподателката ще придобие информация за съдържанието на доклада за издаването му. Решението по сигнала е писмено и се мотивира. Жалбоподателката иска предварително да узнае подготвяното съдържание на решенето по сигнала, а в закона е предвидено, че се съобщава решението по сигнала, а не и предложението за издаването му, каквото се явава изготвения доклад. Жалбоподателката няма да придобие впечатление от работата на органа, тъй като доклада е изготвен от друг орган-инспекция. Доводите на жалбоподателкта, че й е бил предоставен доклад от Агенцията за държавна финансова инспекция, изготвен по идентичен неин сигнал, не водят до други изводи, тъй като доклада е представен от изготвилия го орган. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение