Решение № 609 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2008 г.

Решение № 609 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Г. С. И., чрез пълномощника му адв. И. Ж., срещу решение № 375 от 13.12.2007 год. по гр. дело № 895/2005 год. на Добричкия окръжен съд. В жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците Р. Н. Р. и М. Н. Д., чрез пълномощника им адв. С. И., изразяват становище за неоснователност на жалбата по съображения в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение, постановено при повторно въззивно разглеждане, Добричкият окръжен съд е оставил в сила решението от 28.06.2004 год. по гр. дело № 1692/2001 год. на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. С. И. срещу Р. Н. Р. и М. Н. Р. с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че правото на собственост върху 17,360 дка земеделски земи, представляващи част от възстановените на Н. Р. Д. наследодател на ответниците, по преписка № 1064/11.09.1991 год. общо 118,401 дка земеделски земи в землището на с. С., Д. общ., към момента на образуване на ТКЗС е принадлежало на ищеца, и по чл. 26 ЗЗД за обявяване за нищожен договора за дарение с нот. акт № */1997 год. между Н ответниците до размера от 17,360 дка от прехвърленото с него право на собственост върху земеделските земи, и за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) на същия нотариален акт до посочения размер, и ищеца е осъден да заплати на ответниците 100 лв. разноски. С въззивното решение съдът е осъдил ищеца да заплати на ответниците 330 лв. разноски, направени във въззивните и касационни инстанции. Установено е по делото, че лицето, поч. през 1926 год., е притежавал два земеделски имота в землището на с. Алексеево /сега с. С. общо 43,400 дка - нива от 33,400 дка в м. "Е" /"Е"/ и нива от 10 дка в м. "Д". С договор от 05.05.1950 г. двама от наследниците му А. Й. и Р. Й. негови дъщеря и син са продали на двамата братя - ищецът Г наследодателя на ответниците Н своите наследствени дялове от наследството на баща им. С договор от същата дата третият наследник на О. Й. Й. Й. е продал своите наследствени права от наследството на Г. М. брат на Г. И. и на Н. Д. Въззивният съд е приел, че дяловете на наследниците на О. Й. са били: 1/5 ид. ч. на А. Й. и по 2/5 ид. части на Й. Й. и Р. Й., съобразно чл. 21, ал. 3 от Закона за наследството от 1890 г. (отм.), който е приложим към момента на откриване на наследството. Така по силата на договорите за продажба на наследство тримата братя са придобили двете ниви в съсобственост, като Г. М. е придобил 2/5 ид. части от двете ниви, равняващи се на 17,360 дка, а Г. И. и Н. Д. са придобили 3/5 ид. части, равняващи се на 26,040 дка, като частите на всеки от двамата са равни, доколкото в договора не е установено друго, или ищецът е станал собственик на 13,020 дка в идеална част от двете ниви общо 43,400 дка. Въззивният съд е приел, че не е доказано, че притежаваните от ищеца 13,020 дка земеделски земи са част от реституираните 118,401 дка ниви на Н. Д. с решение № 01/27 от 1.11.1993 год. на ПК. Освен това ищецът претендира да е индивидуален собственик на претендираните от него 17,360 дка ниви, което не е установено по делото. По иска за прогласяване нищожност на договора с нот. акт № */23.12.1997 год., с който Н. Д. е дарил на първия ответник две от възстановените му ниви и на втория ответник- третата нива, и за отмяна на нот. акт в частта за прехвърлянето на 17,360 дка ниви, въззивният съд е приел, че соченото основание за нищожност- липса на предмет, не е налице, тъй като в случая договора има за предмет точно индивидуализирани и съществуващи обекти на собственост. Решението на въззивния съд в частта по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е неправилно. Посочването в петитума на исковата молба на дял, измерим в декари- 17,360 дка, сочи на квотна претенция от съсобствените ниви, а не че ищецът претендира да е изключителен собственик на реално определени части от тези ниви. Установено е, че по преписка, образувана по заявление с вх. № 5975/12.11.1991 год., на ПК - Добрич, процесните две ниви с обща площ 43.400 дка в землището на с. А., придобити в съсобственост от ищеца Г. С. И., наследодателя на ответниците Н третия брат Г по силата на двата договора от 1950 г., са били заявени за възстановяване на тримата съсобственици. С решение по протокол № 01/20.01.1993 год. по същата преписка ПК - Добрич е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху тези ниви с план за земеразделяне на тримата съсобственици. С решение № 01/27 от 20.01.1993 год. по същата преписка ПК- Добрич, в същия състав, е възстановила правото на собственост на тримата съсобственици върху нива от 10 дка- имот № 011003 по плана за земеразделяне, като за втората нива няма произнасяне А с решение по протокол под същия номер и същата дата по същата преписка ПК - Добрич, но в друг състав, е признала за възстановяване правото на собственост върху нивите общо 43.400 дка с план за земеразделяне на Н. Д. С решение № 01/27 от 1.11.1993 год. по преписка, образувана по заявление вх. № 01064/11.09.1991 г. на Н. Д. за ниви общо 105 дка, ПК - Добрич е възстановила правото на собственост на заявителя върху земеделски земи общо 118.401 дка, по плана за земеразделяне- нива от 10 дка, имот № 1* по плана за земеразделяне, т. е. същият, който е възстановен вече на тримата съсобственици, и нива от 108.401 дка, имот № 1* по плана за земеразделяне. Впоследствие с решение по протокол № 01 от 1.12.1997 год. по тази преписка/№ 01064/91 год./ ПК - Добрич е признала и определила за възстановяване правото на собственост на Н. Д. върху земеделски земи с план за земеразделяне общо 75 дка и е отказала да признае правото му на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на ниви 43.400 дка, като мотивите са, че на основание чл. 14, ал. 6 и 7 ЗСПЗЗ се отказват 43.400 дка, които се възстановяват по преписка № 5* решение по протокол под същия номер и същата дата по същата преписка ПК - Добрич, в друг състав, произнасянето относно признатите за възстановяване земеделски земи е същото, а е отказала да признае на Н. Д. правото на възстановяване на собствеността върху ниви 30 дка с мотиви, че 14.460 дка като покупка се възстановяват по преписка № 5* а за 15.54 дка липсват доказателства. Отказът не е влязъл в сила, по жалба на първия ответник има висящо дело. Установените обстоятелства в инстанциите по същество обуславят извод, че именно процесните две ниви общо 43.400 дка, които са били притежавани в съсобственост от Г. И., Н. Д. и Г. Д. преди обобществяването на земите и заявени за възстановяване на тримата по преписката № 5975/91 год. са били обект и на постановените само по отношение на Н. Д. решения на ПК. По изложените съображения въззивното решение в частта по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ следва да се отмени и да се постанови друго по същество от ВКС. Установено е, че процесните две ниви, които са били обект на признатото и възстановено право на собственост на Н. Д. с решение № 01/27 от 1.11.1993 год. на ПК, са принадлежали на О. Й., поч. 1926 год. Няма данни за извършени разпоредителни сделки с тях нито от него, нито от тримата му наследници след неговата смърт и до 5.05.1950 год. При това положение следва, че тези два имота са били част от продаденото наследство с договорите от 5.05.1950 г. Съобразно наследствените права на продавачите към момента на откриване на наследството при действието на ЗН от 1890 г. (отм.) и по силата на договорите от 1950 год. ищецът Г. С. И. е придобил по 3/10 ид. ч. от всяка от двете ниви, толкова е придобил и Н. Д., а третият приобретател Г. Д. е придобил по 4/10 ид. части от всяка от двете ниви. Затова искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ следва да се уважи като се признае, че ищецът е бил собственик на 3/10 ид. части от процесните ниви към момента на масовизацията, а за разликата над 3/10 ид. ч. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Въззивното решение в частта по иска за прогласяване нищожност на договора за дарение с нот. акт № * от 23.12.1997 год. и отмяна на нот. акт следва да бъде оставено в сила. Съдът правилно е приел, че не е налице твърдяното от ищеца основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД - липса на предмет на договора. При този изход на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за оставяне в сила на първоинстанционното решение в частта за присъдените на ответниците разноски над 50 лв., както и в частта за присъдените на ответниците от въззивния съд разноски над 165 лв., а на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 65 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.