Решение № 3430 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 944/2020 г.

Решение № 3430 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 944/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител срещу решение № 6349/29.10.2019 г. по адм. дело № 8092/2019 г. на Административен съд - С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 5364 з - 1127/07.06.2019 г. на директора на дирекция "Миграция" на Министерство на вътрешните работи. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и в нарушение на съществени съдопроизводствени нарушения. Твърди се, че решението е в нарушение на административнопроизводствените правила и в несъотвествие с целта на закона. Касаторът иска отмяна на решението, отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "Миграция" в МВР, чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - министърът на образованието и науката, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с обжалваната заповед на младши инспектор Р. Д. - полицай в сектор "Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом - С." към отдел "Специален дом за временно настаняване на чужденци - С." при дирекция "Миграция" - МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, изразяващо се в това, че на 25.08.2018 г. около 21. 10 ч. в гр. С., с. Л. при управление на личния си автомобил е предизвикал ПТП с още три МПС и е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с алкотест дрегер от контролните органи, както и да даде биологична проба за наличие на алкохол в кръвта в нарушение на т. 28, буква "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила, приложимото материално право и целта на закона. Оплакването за неправилна преценка за наличие на фактически и правни основания за издаване на заповедта е неоснователно. В обжалваната заповед се съдържат освен горецитираните факти и номер на МПС, управлявано от Димитров, регистрационния номер на другите три МПС, конкретната улица и номер, на която е настъпило МПС, номерът на издадения талон за кръвна проба - тоест по - голяма конкретизация на извършеното деяние не е нито изискуема от закона, нито теоретически възможна. Неоснователни са твърденията за невземане предвид на обясненията на Димитров. Дадените от него обяснения на 11.03.2019 г. (л. 20) въз основа на покана от 07.03.2019 г., препращат към предходни негови обяснения от 28.09.2019 г. и не съдържат никакви факти относно деянието. Поканата от 10.05.2019 г. за допълнителни обяснения или възражения след запознаване с обобщената справка (л. 72) е връчена надлежно на Димитров на същата дата в 14. 10 ч. и същият не се е възползвал от възможността за депозиране на такива обяснения в дадения му срок, което е установено и с протокол от 16. 05 ( л. 85). Предвид изложеното обоснован е изводът на АССГ за липса на твърдяното от Димитров административно - процесуално нарушение. Правилна е преценката на АССГ, че Димитров умишлено е нарушил разпоредбата на т. 28, буква "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаваща го да изпълни разпореждането на контролните органи относно установяването на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество, като е отказал проба с дрегер и кръвна проба. Същият е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - извършил е виновно деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Относно уронването на престижа на службата, законосъобразността на наложеното наказание, неговата съразмерност и спазването на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, са изложени мотиви от АССГ, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат повтаряне на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Решението е материално правно законосъобразно и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила. Другите две твърдени от касатора нарушения - нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона могат да бъдат допуснати единствено от административния орган при издаване на заповедта, какъвто не е настоящият казус, но не фигурират между касационните основания по чл. 209 АПК, очертаващи предмета на касационната проверка. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На дирекция "Миграция" в МВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение