Решение № 3142 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10523/2011 г.

Решение № 3142 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10523/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Варна, против решение № 1533 от 22.06.2011 г. по адм. дело № 792/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено издаденото от касатора решение № 6 от 8.02.2011 г. и е постановено връщане на преписката на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на материалноправната норма на т. 39 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Руско Димитров Русев от гр. Варна е оспорил касационната жалбата в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е решение № 6 от 8.02.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Варна, оставящо в сила разпореждане № 5112070985 от 17.12.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Руско Димитров Русев от гр. Варна е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. Съгласно изложените от административния орган мотиви осигурителният стаж на жалбоподателя от 30.10.1994 г. до 31.12.1999 г. на длъжност "контрольор по приемане ремонта на кораби" в поделение 32140 - Варна не попада сред длъжностите на инженерно - техническите работници до началник на цех, включително в цеховете, реализиращи дейността по корабостроене и кораборемонт по т. 66г от ПКТП (отм.). След като е установил правилно фактите по делото и обосновано е приел, че спорният осигурителен стаж не може да бъде зачетен от втора категория на основание т. 66г от ПКТП (отм.), Административен съд - Варна при извършената служебна проверка е стигнал до неправилния извод за зачитане на същия стаж от втора категория на основание т. 39 от ПКТП (отм.). Разпоредбата на т. 39, изр. 2 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.) причислява към втора категория труда на инспектора (контрольор) по качеството - представител на заявителя, с постоянно работно място във фирмите или предприятията с посочените дейности по изр. 1: производство на пиротехнически средства, димки, димни завеси, димни гранати, взривни вещества, барути и при производството, ремонта и унищожаването на бойни припаси и техни елементи. От фактическа страна е установено, че ответникът по касация е работил по трудово правоотношение в поделение № 32140 към Щаба на Военноморските сили, дивизион "Ремонтиращи кораби", на длъжност "Контрольор по приемане ремонта на корабите". Установено е също така, че пряката ремонтна дейност не е била осъществявана от военното поделение, а е била възлагана на Кораборемонтния завод. Основните функции при изпълнение на длъжността "Контрольор по приемане ремонта на корабите" са подробно описани в 10 пункта от представената длъжностна характеристика, утвърдена от командира на поделението на 17.12.1998 г., но сред тях не попада упражняване на контрол при ремонта и унищожаването на бойни припаси и техни елементи. При запазени писмени доказателства относно характера на производството и функциите на изпълняваната длъжност Административен съд - Варна неправилно е кредитирал заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, извършена от вещо лице Дафина Добрева. На основание чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Наличните конкретни данни относно характера на извършваната от лицето трудова дейност я изключват от хипотезиса на цитирана правна норма на т. 39, изр. 2 във вр. с изр. 1 от ПКТП (отм.). Анализът на събраните по делото доказателства не води към извод за изпълняване на трудови функции, пряко свързани с ремонта и унищожаването на бойни припаси и техни елементи. Видно от представените актове за частична готовност на обект, дефектационни описи и контролно-операционни карти, извършените дейности по контрола на ремонта на кораби се отнасят до изпитване тялото на херметичност, проверки на регулировки, съпротивление, хлабини, ел. вериги и пр. Обстоятелството, че при изпълнение на контролните функции по приемане на ремонта на корабите от военно-морските сили, ответникът по касация е носил отговорност и за качеството на извършения ремонт на техниката от ВМС, не означава, че той е бил пряко зает на работа като контрольор по качеството в ремонта и унищожаването на бойни припаси и техни елементи. С оглед на това обстоятелство положеният труд на длъжност "Контрольор по приемане ремонта на корабите" в поделение № 32140, дивизион "Ремонтиращи кораби", не попада в обхвата на т. 39 от ПКТП (отм.) и не може да бъде причислен към втора категория. Към изложеното следва да се добави, че осигурителните вноски върху получените възнаграждения са били внасяни в размерите, установени за трета категория. Длъжността не попада и сред изброените в т. 66г от ПКТП (отм.) предвид обстоятелството, че трудът не е непосредствено полаган в цеховете на Кораборемонтния завод, реализиращи дейността по корабостроене и кораборемонт. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са издадени при спазване на процесуалния и материалния закон и като ги е отменил, Административен съд - Варна е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. От страна на административния орган не е претендирано юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното или касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,