Решение № 7913 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2016 г.

Решение № 7913 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Зам. директора на ТД на НАП - В., чрез юрисконсулт Е. А. против Решение № 751/07.04.2016 г., постановено по адм. дело № 3606/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена Заповед № 15-169031/29.10.2015 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б " а" от ЗДДС, спрямо "Черно море хотел мениджмънт" АД - В. е наложена принудителна административна мярка "запечатване" на обект - ресторант "Панорама", находящ се в гр. В., бул. "С." ..№... за срок от 15 дни, считано от деня на връчване на наказателното постановление. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се потвърди издадената Заповед № 15-169031/29.10.2015 г. на Зам. Директора на ТД на НАП - В.. Ответната страна - "Черно море хотел мениджмънт" АД, в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да отмени оспорената заповед, Административен съд (АС) - В. е приел за доказано от фактическа страна, че на 01.07.2015 г. органи по приходите при ТД на НАП - В. извършили проверка, документирана с Протокол 00183712/01.07.2015 г., на търговски обект - ресторант "Панорама", находящ се в гр. В., стопанисван от "Черно море хотел мениджмънт" ЕООД, като било наблюдавано заплащане от клиент на 1 бр. бира на стойност 2,80 лева и бил издаден фискален касов бон № 17722, който не съдържа наименование, количество и стойност по видове закупени стоки. За констатираното нарушение, квалифицирано по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, срещу дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 17 0641/10.07.2015 г., а на 29.10.2015 г., било издадено Наказателно постановление № 15-169028/29.10.2015 г., с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. На датата на издаване на НП било издадена и обжалваната в производството пред АС - В. З. № 15-169031/29.10.2015 г. за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект" - ресторант "Панорама" находящ се в гр. В., на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б " а" от ЗДДС. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че административният акт не притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсват мотиви относно избора на срока на ограничението в правната сфера на адресата на мярката, както и поради противоречие с материалния закон. Противоречието с материалния закон е обосновано след тълкуване и съпоставка на нормите на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ съдържаща изискване за посочване на наименование, количество и стойност по видове стоки и тази на чл. 27, ал. 3 от същата Наредба, в която е предвидено задължително да се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите: 1. отнасящи се към данъчна група А; 2. с фиксирани цени в нормативен акт; 3. представляващи горива, продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход, при което съдът приел, че само по отношение на стоки, визирани в чл. 27, ал. 3, т. 1 - т. 3 от Наредбата като съдът на практика приел, че нормата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата води до нарушаване на реда за регистрирането на стоките във фискалното устройство, а с оглед вида продаваните стоки в ресторант "Панорама" само от група "Б" - стоки, които се облагат с 20% ДДС, липсата на някой от елементите на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г., по отношение на стоките от група "Б" не прави фискалния касов бон невалиден и не води до нарушаване на реда за регистрирането на стоките във фискалното устройство, нито до нарушаване на реда за издаване на документи от фискалното устройство. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Страните не спорят по фактите. Правилно съдът е приел за доказано от фактическа страна неизпълнението от ответника по касация на задължението му да издаде фискален бон за извършената в стопанисвания от него търговски обект продажба със съдържанието по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Спорен по делото е въпроса дали нарушението на задължението за издаване на фискален бон с предвиденото в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата съдържание е основание за налагане на ПАМ - запечатване на търговски обект за срок до 1 месец. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. " а" от ЗДДС юридически факт пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства с оглед систематичното място на разпоредбата в гл. IV Издаване на документ за продажба чрез фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Точно в качествено отношение е това изпълнение на публичноправното задължение за издаване на документ от фискално устройство за извършената продажба на стока или услуга, при което фискалната касова бележка съответства на образеца по приложение № 1 от Наредбата и притежава съдържанието по чл. 26, ал. 1 от нея. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. " а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Неправилно АС - В. приел, че само нарушение на чл. 27, ал. 3 от Наредбата води до нарушаване на реда за регистрирането на стоките във фискалното устройство. Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. предвиждат отделни задължения, първата относно задължителните реквизити на фискалната касова бележка от ФУ, а втората относно допълнително изискване само по отношения на посочените в разпоредбата видове стоки, да се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули. Нарушаването на всяко от задълженията, посочени в цитираните разпоредби на чл. 26 и чл. 27 от Наредбата осъществява отделен състав на административно нарушение, като няма законово основание да се приеме друго. В този смисъл, настоящата инстанция не споделя доводите на първоинстанционния съд, че само ако стоките са от вида по чл. 27, ал. 3, т. 1 - т. 3 от Наредбата се нарушава реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съответно на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни. В конкретния случай, съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на директора на ТД на НАП, а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. От превантивния характер на ПАМ не следва времево ограничение в прилагането й. Налагане на ПАМ значителен период от време след настъпването на пораждащия материалното административно правоотношение юридически факт дисквалифицира преустановителното, но не и превантивното действие на ПАМ. Не е липса на форма на административния акт отсъствието на мотиви относно срока на ограничението. Към основанието на касатора за избор на срок е липсата на предходни нарушения на реда за регистриране и отчитане на касовата продажба на стоки. Наред с горното неяснотата относно критериите на срока може да обоснове изменението на акта, но не и отмяната му при установени предпоставки за налагане на ПАМ. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че издадената заповед за налагане на ПАМ е законосъобразен индивидуален административен акт, който не страда от предвидените в чл. 146 от АПК пороци, поради което като е отменил същата като незаконосъобразна, АС - В. е постановил неправилно нарушение в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и вместо него да се отхвърли жалбата на "Черно море хотел мениджмънт" АД - В. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 15-169031/29.10.2015 г. на Зам. директора на ТД на НАП - В.. Воден от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение