Решение № 10819 от 23.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4556/2010 г.

Решение № 10819 от 23.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4556/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Булмекс-Ол" ООД - гр. Велико Търново, представлявано от управителя Йордан Мирчев, против решение № 77 от 23.02.2010 г., постановено по адм. дело № 504 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 900024 от 10.04.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена с решение № 243 от 15.06.2009 г. на директора на ДОУИ - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила поради игнориране на факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на правния спор и изопачаване на събраните доказателства. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и неправилно е преценил, че не са изпълнени изискванията за приложението й. Наред с това първоинстанционният съд не е обсъдил факта, че е налице предпоставката на чл. 65, ал. 8 ЗДДС за плащане на данъка по ДДС-сметка на доставчиците. Според касатора не са налице твърдените в РА констатации за нарушаване на разпоредбите на ЗДДС, които да дават основание за отказ на право на признаване на данъчен кредит, както и за начислените му суми за заплащане по ЗКПО, тъй като е внесъл в законния срок сумата от 2343,14 лв. за отчетния период 2007 г. и дължимите от дружеството авансови вноски за посочените периоди. По подробни съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваните части. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново, чрез пълномощника - юрисконсулт Ирена Русева, в писмени бележки оспорва жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че съдът е постановил правилно решение въз основа на събраните доказателства и доводите на страните и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Административния съд - Велико Търново, е отхвърлена жалбата на "Булмекс-Ол" ООД - гр. Велико Търново, против РА № 900024 от 10.04.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена с решение № 243 от 15.06.2009 г. на директора на ДОУИ - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди от м. 01.2004 г. до м. 02.2005 г. вкл. общо в размер на 151 073,26 лв. и лихви 90 338,87 лв., както и в частта по ЗКПО, в която за 2007 г. е определен данък за внасяне в размер на 2343,14 лв. и са начислени лихви за отчетните периоди 2006 и 2007 г. и дължими авансови вноски. За да постанови това решение, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията на чл. 114, 117, 118 и 119 ДОПК и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 64, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 6 ЗДДС. Настоящият касационен състав на съда намира така постановеното решение за правилно. Оплакванията в касационната жалба, свързани с преценката на събраните по делото доказателства и с изводите, които са направени от съда във връзка с реалното осъществяване на удостоверените с фактурите доставки на стоки и услуги и начисляването на ДДС по доставките, са неоснователни. Изложените от съда съображения в тази връзка са последователни и подробни, направените изводи - обосновани, поради което се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Съдът не е допуснал игнориране на доказателства, нито превратно тълкуване или изопачаване на доказателствата, поради което не е налице необоснованост на фактическите изводи. Съдът е обсъдил всички възражения на касатора, изложени в жалбата му до първоинстанционния съд, свързани с прилагането на чл. 119 ДОПК, и правилно е приел, че не е допуснато процесуално нарушение при издаването на РА както по отношение на компетентния орган, издал акта, така и по отношение на срока за неговото издаване. Настоящият състав на касационната инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд в тази част. Както в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, така и в никоя друга не е предвидено ограничение, според което компетентният да издаде ревизионен акт орган следва да е различен от органите, които са участвали при ревизията. След като подобно ограничение не е предвидено в приложимия процесуален закон, то неизпълнението му не може да представлява процесуално нарушение. Правилни са и разсъжденията на съда във връзка със срока за издаване на РА, като е прието, че е спазена разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ДОПК. Правилно съдът е изключил от доказателствения материал и не е обсъждал тези от изисканите и приложени ДРА и РА на доставчиците, които не са относими към процесните периоди на доставки. От фактическите констатации и направените изводи в ревизионния акт се установява, че правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Технопринт" ЕООД, ЕТ "Николай Рашев", ЕТ "Тодор Лазаров", "Плам" ЕООД, "Риас 2" ЕООД, "Диджител 2002" ЕООД, "Джейсън" ЕООД и "ДАБ" ЕООД, освен поради неначисляването на ДДС за някои от тях (като например "Плам" ЕООД), е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС - поради това, че доставчиците не са представили поисканите им документи и писмени обяснения, връчени по реда на чл. 32 ДОПК, поради което при ревизията не е установено за някои от тях дали ДДС е начислен от доставчиците в счетоводствата им като задължение към бюджета, а за всички не са установени други релевантни факти и обстоятелства за реалността на доставките и за предходните доставчици. От съдържанието на протоколите за насрещни проверки, за посещения на адресите за кореспонденция и за поставяне и сваляне на съобщения във връзка с изпълнение на процедурата по чл. 32 ДОПК се установява, че те са съставени по установения ред, същите отговарят на процесуалните изисквания за форма и за съдържание, поради което съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК представляват доказателство за удостоверените с тях действия и изявления и за установените факти и обстоятелства. От съдържанието на връчените ИПДПОЗЛ се установява, че документите и писмените обяснения, които са поискани, имат значение за извършените доставки, за начисляване на данъка, за счетоводната отчетност по сделките, както и за предходните доставки, поради което същите представляват такива по смисъла на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Безспорно е, че в указания срок от доставчиците не са представени никакви документи и обяснения - както в производството по обжалване на ревизионния акт по административен ред, така и в съдебното производство, които да доказват реалност на доставките. Това не се установява и от изисканите и приложени ДРА и РА. По отношение на представения ДРА № 504 от м. 02.07.2004 г. за доставчика "Технопринт" ООД съдът е взел предвид отбелязванията във връзка с начисляването на ДДС по доставките към касатора, като е приел, че доставчикът е начислил ДДС за доставките по издадените фактури от м. 01.2004 г., като е съпоставил отразеното в ДРА с констатациите в ПИН, че тези фактури са включени в дневника за продажби и в СД, което дава основание да се приеме, че данъкът по двете фактури, издадени от "Технопринт" ЕООД, е начислен, но с оглед събраните доказателства правилно е посочил, че не са оборени констатациите за липса на реални доставки. Изводите, до които е достигнал в тази връзка първоинстанционният съд, са правилни и съответстват на събраните доказателства. Изложените в решението съображения във връзка с изискването за наличие на реално осъществена доставка за признаване на право на приспадане на данъчен кредит съответстват на приложимите правни норми и се споделят от настоящата инстанция. Осъществяването на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е условие за признаване на право на данъчен кредит, чието изпълнение следва да бъде проверено от органите по приходите при извършването на ревизията и съответно от съда - при обжалването на ревизионния акт. В конкретния случай първоинстанционният съд обстойно е обсъдил представените доказателства, въз основа на което обосновано е приел, че с тях не се установява реалното осъществяване на доставките. В случая по делото не са представени доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките, съответно за извършване на посочените услуги. В по-голямата си част предмет на доставките са родово определени вещи (бензин, газ пропан, дизел и др.), поради което за да се прехвърли собствеността на стоката, следва да е осъществено по определен начин отделяне на вещите, които са предмет на сделката, от останалите вещи от същия род. Доказването на това отделяне може да бъде осъществено например чрез приемателно-предавателни протоколи, стокови или складови разписки, кантарни бележки и други подобни документи, но по делото такива не са представени. Липсват и доказателства за транспортирането на стоката, чрез които също би могло да се докаже отделяне на стоката, респективно - прехвърляне на собствеността. По делото не са представени и доказателства за наличие на кадрова, материална и техническа обезпеченост на съответните доставчици за осъществяване на доставките. Доказването на всички тези факти и обстоятелства е в тежест на лицето, претендиращо правото на данъчен кредит, което трябва да докаже, че са налице всички кумулативни изисквания на чл. 64 ЗДДС и липса на отрицателните предпоставки на чл. 65 ЗДДС. Предвид изложеното правилно е прието с РА, че е налице хипотезата по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС и правилно е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от процесните доставчици. Неоснователно е и възражението, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като не е приел, че плащането на данъка по ДДС-сметка на доставчика е основание да се признае право на приспадане на данъчен кредит, когато това право е отказано поради наличие на основание по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, независимо от това дали са осъществени реални доставки. Действително, според чл. 65, ал. 8 ЗДДС разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставки, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по ДДС-сметка, но тази разпоредба визира само реално осъществени доставки. Изискването за наличие на реално осъществени доставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит е заложено както в определението за данъчен кредит по чл. 63 ЗДДС, така и в изискванията за признаване на право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС. Затова разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС не намира приложение, когато не е доказано реалното осъществяване на доставките. Предвид изложеното съдът правилно в конкретния случай е приел, че само внасянето на данъка по ДДС-сметка на доставчика не е достатъчно основание за признаване на данъчен кредит, като в този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд. Решението е правилно и в частта, касаеща определените задължения по ЗКПО. Касаторът с нищо не е доказал, че е внесъл декларирания от самия него корпоративен данък за отчетната 2007 г. в размер на 2343,14 лева. Върху тази сума законосъобразно са били начислени лихви, както и дължимите авансови вноски, и като е потвърдил РА в тази част, съдът е постановил правилен съдебен акт. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,