Решение № 13120 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6969/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Т. З. от гр. Димитровград срещу Решение 578 от 30.04.2025 г., постановено по адм. д. 612/2024 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлен искът му срещу община Самоков за сумата от 6 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена с фактура цена за вход музей по тогава действащата разпоредба на чл. 74, т. 25 от Наредба 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Самоков, обявена за нищожна с влязло в сила Решение 1241/14.10.2024 г. по адм.д. 1217/2023 г. по описа на Административен съд София област. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният от П. З. срещу община Самоков иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъде уважен с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От същия са депозирани писмени бележки с развити в тях съображения за основателност на жалбата и неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът, община Самоков, редовно призован, се представлява от юрк. Гергинова, която оспорва касационната жалба като неоснователна и твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административен съд София област е сезиран с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от П. Т. З. от гр. Димитровград срещу община Самоков за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 лв., изразяваща се в заплатена с фактура цена за вход музей по тогава действащата разпоредба на чл. 74, т. 25 от Наредба 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Самоков, обявена за нищожна с влязло в сила Решение 1241/14.10.2024 г. по адм.д. 1217/2023 г. по описа на Административен съд София-област. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил така предявения иск, като е приел, че ищецът не е доказал наличието на всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Макар да е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение разпоредба на общинска наредба, то съдът е счел за липсващи останалите предпоставки, а именно: претърпени имуществени вреди заплатена сума за вход в музея в размер на претендираното обезщетение от 6 лв. и пряка причинно-следствена връзка между така претърпяната вреда и обявената впоследствие за нищожна разпоредба на чл. 74, т. 25 от Наредба 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Самоков. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е решаващият извод на АССО за неналичието на всички изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на община Самоков за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в конкретния случай. Не се спори /а и се доказва по делото/, че е осъществена първата от предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: обявена за нищожна разпоредба на подзаконов нормативен акт, при действието на която се твърди извършеното от П. З. плащане на сумата от 6 лв. за услугата вход музей - 6 лева. Правилно административният съд е приел, че по делото не е доказано наличието на останалите две материалноправни изисквания, които, наред с обявената за нищожна разпоредба от нормативния административен акт, следва задължително да бъдат налице, за да се ангажира отговорността на ответника за вреди- не е налице реално претърпяна вреда и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с обявената за нищожна разпоредба от общинската наредба. Ищецът не оспорва обстоятелството, че е посетил Регионален музей Самоков и е разгледал изложената музейна експозиция, за което е заплатил сумата от 6 лв., представляваща определената към момента на посещението входна такса. Нещо повече макар входната такса да е определена от некомпетентен орган в противоречие с разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство, то съгласно ал. 1 на същия законов текст е предвидена възмездност на предоставената услуга посещение на музейна експозиция, изразяваща се в заплащането на входен билет. Независимо от обстоятелството, че по жалба на ищеца разпоредбата на чл. 74, т. 25 от Наредба 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Самоков е обявена за нищожна именно поради противоречието й с чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство, тъй като цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор, съгласувано с финансиращия музея орган, плащането на сумата от 6 лв. за вход музей - 6 лева не е платена без основание. Тази сума се дължи по силата на законовата разпоредба на чл. 187, ал. 1 от Закона за културното наследство, предвиждаща възмездност при посещение на музейна експозиция по този закон- т.е. задължението за заплащане на получената услуга не произтича от отменената разпоредба чл. 74, т. 25 от Наредба 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Самоков, а от разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за културното наследство. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло приетата от АССО фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща изцяло като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение