Решение № 10657 от 23.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8927/2022 г.

Решение № 10657 от 23.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8927/2022 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Д., чрез адв. Вълчев като процесуален представител, за отмяна на влязлото в сила решение № 3896/20.04.2022 г., постановено по адм. дело № 8718/2021 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 1250/21.06.2021 г. по адм. дело № 2118/2020 г. на Административен съд – Пловдив. В искането се твърди, че е налице основанието по чл. 239, т. 5 АПК, като се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения за обективна невъзможност за явяване на адв. Вълчев като пълномощник на касационния жалбоподател по делото и наличие на предпоставки за отлагане на насроченото на 16.03.2022 г. съдебно заседание, което довежда до лишаване на доверителя му от правото му на участие в производството и до неправилни правни изводи във връзка с прилагането на материалния закон. Прави се искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез пълномощника си юрк. Спасова, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема искането за допустимо като подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в срока по чл. 240, ал. 3 АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила е обезсилено решение № 1250/21.06.2021 г. по адм. дело № 2118/2020 г. на Административен съд – Пловдив. Производството пред касационната инстанция е проведено по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д., който е конституиран като жалбоподател и е вписан в списъка за призоваване. Първото по делото заседание е насрочено за 19.01.2022 г., за която дата страната е редовно призована. Видно от данните по делото в деня на съдебното заседание 19.01.2022 г. от процесуалния представител на касатора постъпва искане за отлагане на делото поради внезапно заболяване - положителен тест за [заболяване] и поставяне под карантина, предвид което е в невъзможност да се яви лично в съдебно заседание, като жалбоподателят не е в състояние да участва сам в негово отсъствие. Към искането е приложен резултат от проведено изследване, удостоверяващ заболяване на адв. Вълчев. Молбата е докладвана от председателя на съдебния състав и е уважена, като е прието наличието на предпоставките по чл. 139 АПК - внезапно заболяване на процесуалния представител на страната и трудност за касатора да се яви лично в съдебното заседание. Делото е отложено за 16.03.2022 г. от 14. 00 ч. На 14.03.2022 г. е депозирана втора молба, подадена от адв. Вълчев с искане за отлагане на делото поради продължително усложнено заболяване вследствие на прекаран [заболяване] и хоспитализиране в болнично заведение за наложителна спешна белодробна операция. Към молбата са приложени два броя болнични листа, направление за хоспитализация и амбулаторен лист. Молбата за отлагане е докладвана от председателя на съдебния състав по делото и е приета за неоснователна, тъй като съгласно чл. 139, ал. 2 АПК повторно отлагане на делото на същото основание е недопустимо, поради което е даден ход на делото. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Според чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната отстрани. В тези случаи следващото заседание насрочва не по-късно от три месеца. При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства, съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право - ал. 2 на същата разпоредба. В случая съдът процедира в съответствие с изискването на чл. 139, ал. 2 АПК. Искането за отлагане на делото от 14.03.2022 г. е второ по ред и на същото фактическо основание - заболяване на пълномощника на страната. Видно от представените пред тричленния състав доказателства заболяването на адв. Вълчев не е с внезапен характер. Установен е ползван отпуск във връзка с временна неработоспособност до 9.03.2022 г., т. е. няколко дни преди съдебното заседание, а направлението за хоспитализация е издадено повече от две седмици преди това (25.02.2022 г.), с отразяване, че приемът е планов, а не спешен. Не са представени доказателства в подкрепа на твърдението, че влошаването на здравословното състояние на пълномощника е в резултат на прекаран [заболяване]. Такава диагноза е изписана единствено в болничен лист Е202023340998, като това заболяване и поставянето на адв. Вълчев под карантина е причината за отлагане на делото и насрочването му за друга дата. В другия, представен в касационното производство по второто искане за отлагане болничен лист Е202220455847, удостоверяващ временна неработоспособност от 14.02.2022 г. до 9.03.2022 г. е посочена диагноза: [диагноза], а като причина - общо заболяване. При липса на доказателства, че хоспитализирането в болнично заведение е във връзка със заболяването [заболяване], не намира приложение специалната разпоредба на чл. 6а, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което правилно е преценено от тричленния състав, че не са осъществени условията за уважаване на искането за отлагане. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК - страната да е лишена от възможност да участва по делото поради нарушаване на съответните процесуални правила от страна на съда, както и поради невъзможност за явяване по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая се касае за заболяване на процесуалния представител на страната, което не може да се определи като такова с внезапен характер, като необходимостта от хоспитализирането му е установена много преди съдебното заседание. Същият е могъл да предприеме действия за своевременно организиране на защитата на доверителя си. Делото вече е отлагано поради заболяване на пълномощника и не може да бъде отлагано повторно на същото основание. Липсват доказателства за невъзможност за явяване в съдебно заседание и на страната. Уведомяването на искателя от процесуалния му представител да не се явява по делото не сочи на препятствие, което страната не може да отстрани, вкл. и по отношение на възможността за упълномощаване, респ. преупълномощаване на друг адвокат. Останалите доводи в искането за отмяна по същността си представляват касационни основания по чл. 209 АПК, обосноваващи незаконосъобразност на влязлото в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 АПК. Предвид изложеното искането на В. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 3896/20.04.2022 г., постановено по адм. дело № 8718/2021 г. по описа на Върховния административен съд, следва да се отхвърли като неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав