Решение № 10166 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4264/2009 г.

Решение № 10166 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4264/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Каса торът "Газтрейд асет мениджмънт" ЕООД моли да бъде отменено решение № 88/26.1.2009 г. по адм. д. № 522/2008 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 0302149/7.11.2007 г. на ТД-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Газтрейд асет мениджмънт" ЕООД против РА № 0302149/7.11.2007 г. на ТД-Варна. В мотивите си съдът е приел, че не е признат данъчен кредит по ЗДДС (отм.) по фактури на "Фюълтрейд" ООД - в несъстоятелност за периода м. 4 - 6.2005 г. в общ размер 56 959, 96лв и са начислени лихви за периода м. 4 - 6., 8 и 9.2005 г. на основание чл. 5, 55 ал. 6, 64, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 65 ал. 4 т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът не е представил поискани доказателства за осъществяване на доставките и начисляване на данъка. Синдикът на доставчика е представил писмени обяснения, че при него има дневници, справки-декларации и годишни финансови отчети, няма информация за разплащанията по фактурите, има назначен един шофьор, за доставките на горивата е ползвана наета база за съхранение и претоварване, транспортът е извършен от касатора. За м. 8 и 9.2005 г. по справките-декларации е деклариран резултат ДДС за внасяне, който е внесен частично, поради което са начислени лихви за невнесената част от задължението. На 14.12.2007 г. - след съставяне на РА синдикът на доставчика е представил папка с документи, които в решението на ДОУИ-Варна са изключени от доказателствата на основание чл. 37, ал. 4 ДОПК и поради факта, че не са заверени от лицето, което ги е съставило, а са съставени за нуждите на обжалването. Съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Вещото лице е дало заключение след проверка в счетоводството на синдика, че спорните фактури са включени в дневника за продажби и данъкът по тях е начислен по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) с изключение на фактура № 1823/31.5.2005 г. Разплащанията са извършени по банков път, както и с предходните доставчици. Закупеното гориво е осчетоводено по сметки 702 и 4532 и е дало заключение, че счетоводството за ревизирания период е водено редовно. Дало е заключение също, че в дневника за продажби е отразена фактура № 1820/31.5.2005 г., като данъкът по нея не е отразен в сметка 4532. При касатора не е отразена в дневника за покупки и по нея не е ползван данъчен кредит. Издадена е фактура № 1822/31.5.2005 г. с получател - трето лице, като вида, общото количество и стойността на горивата, описани във фактури № 1822 и № 1823/31.05.2005 г. са идентични с отразените във фактура № 1820/31.05.2005 г. Доказателствата представени от синдика при административното обжалване са представени и в съдебното производство. Съдът е приел, че вещото лице не е извършило цялостна проверка на счетоводството на доставчика, а е ползвало представените по делото доказателства, в които няма данни от кого са съставени и няма констатации за съответствието им с първичните документи от счетоводството. Документите са представени от управителката на касатора. Предвид декларацията на синдика дадена при ревизията съдът е приел, че приложените доказателства от управителката са съставени на нуждите на обжалването и е приел, че основаното на тях заключение на вещото лице е необосновано. Приел е също, че грешки в издадени данъчни документи могат да се поправят по реда на чл. 93, ал. 6 и 7 ЗДДС (отм.) и по фактура № 1823/31.12.2005 г. не са налице условията на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчният кредит, който не е начислен от доставчика. Договорът за отдаване под наем на база за съхранение на горива не установява, че в нея има условия за това. Наличието на транспортно средство и назначен шофьор не е достатъчно, за да установи осъществяване транспорт на горива, щом не са представени доказателства за разходи извършване на транспорта. Съдът е приел, че представените стокови разписки и товарителници не следва да се обсъждат, тъй като нямат достоверна дата, а и нямат съществени реквизити относно мястото на доставката, пробег и други. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за липса на доставки по спорните фактури и правилно приложение на чл. 64, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Правилно съдът е приел, че извършената проверка от вещото лице на представените по делото документи, находящи се в оригинал при синдика не дава основание да се направи обоснован извод за редовно водено счетоводство на доставчика, който се управлява от същият управител като касатора - Надежда Иванова. Обосновано съдът е приел, че доказателствата са съставени за нуждите на процеса, нямат заверка на лицето, което ги е съставило, не е извършена проверка за съответствието на данните в тях в компютъра, на който са направени по чл. 54, ал. 3 ДОПК и предвид чл. 51 ДОПК нямат доказателствена стойност. Представените банкови документи за плащане между страните по фактурите, не са достатъчни, за да се приеме, че фактурираните доставки на горива са реално осъществени. Товарителниците и стоковите разписки са незаверени копия, в товарителниците не е посочено количеството на товара и правилно съдът е приел, че нямат доказателствена стойност по ЗСч след като в тях не е посочено от кого са съставени. При разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения от съда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,