Решение № 1348 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2010 г.

Решение № 1348 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив срещу решение № 335 от 9.03.2010 г. по адм. д. № 1561/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, IХ състав. Релевирани са се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Община Куклен, гр. Куклен, Пловдивска област моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 335 от 9.03.2010 г. по адм. д. № 1561/2009 г., Административен съд гр. Пловдив, IХ състав е отменил решение № 189 от 14.08.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив. Обжалваният съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон, при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е необоснован, нарушения съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Действително в диспозитива на решение № 189 от 14.08.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив е записано, че се отменя частично Разпореждане № 595 от 17.06.2009 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол", а с т. 2 е потвърдено Разпореждане № 709 от 16.07.2009 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" в общ размер 6986.58 лв., включително главница 3501.87 лв. и лихва 3484.71 лв. Правилно съдът е отбелязъл, че от страна на ответника по първоначалното дело не са представени доказателства за проведена процедура по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Следователно до приключване на делото пред Административен съд гр. Пловдив не са представени доказателства за отстраняване на очевидна фактическа грешка с последващо решение. С оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК само издателят на акта може да поправи очевидна фактическа грешка, а в конкретния случай не е сторено. Това не може да бъде извършено от съда, който е длъжен съгласно доказателствата и закона да постанови съдебен акт. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, когато административния акт се издава в писмена форма той трябва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнението. В конкретния случай не стават ясни размера на правата и задълженията, което е незаконосъобразно. Ето защо правилно този административен акт е бил отменен от съда. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение, в насоките които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В случая такива нарушения липсват. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,