Решение № 10381 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4205/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична регионална здравна инспекция(СРЗИ) срещу решение № 7197/22.02.2026 г. по адм. дело № 9848/2025. по описа на Административен съд София – град(АССГ), с което е отменена Заповед № РД-01-452/12.09.2025 година на Директора на Столичната регионална здравна инспекция, с която е разпоредено заличаването на Н. Д. от Регистъра на лицата, практикуващи неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. трето от АПК. По изложените в жалбата подробни съображения, касаторът моли съда да отмени обжалвания съдебен акт, ведно със законните последици. Ответникът – Н. Д., с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд – София град е отменил Заповед № РД-01-452/12.09.2025 г. на Директора на Столичната регионална здравна инспекция, с която е разпоредено заличаването на Н. Д. от Регистъра на лицата, практикуващи неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве. Съдът е приел, че Заповедта е издадена от компетентен орган, арг. чл. 172, ал. 2 от ЗЗ. Установил е несъответствие между мотивите и дадената правна квалификация, представляващо процесуално нарушение, както и нарушение на принципа на последователност и предвидимост, прогласени в чл. 8, ал. 2 и чл. 13 от АПК, което е довело издаване на незаконосъобразен по същество административен акт. Първоинстанционният съд правилно е установил, че както в АА, така и в докладната записка, към която се препраща в заповедта, административният орган не е изложил мотиви какви конкретни дейности са извършени в нарушение на регистрацията. Относно изискванията за регистрация на Н. Д. като лице, практикуващо неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, съдът е проследил нормативно установените изисквания за регистрация към момента на регистрацията му на 02.06.2025г. и издаване на оспорената заповед, приемайки, че при една и съща правна уредба и едни и същи фактически установявания административният орган е постановил коренно противоположни актове. Мотивирал е нарушение от административния орган на принципите, прогласени в чл.8, ал.2 и чл.13 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че в Регистъра на лицата, практикуващи неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, воден в Столична регионална здравна инспекция, Н. Д. е вписан на 02.06.2005 г. с регистрационен № 6. Вписването е извършено въз основа на Заявление № 9АМ/01.06.2005 г. и към него са приложени нотариално заверена Диплома № 887123047 и Протокол 4/10.10.1996 г. на Комисия от Министерство на образованието на Република България и след извършена проверка за съответствие със законовите изисквания. Със Заповед № РД-01-447/09.09.2025 г. директорът на Столичната регионална здравна инспекция е разпоредил извършване на проверка на Н. Д.. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 504/10.09.2025 г. На жалбоподателя е дадено предписание да спазва чл. 8 от Наредба № 7/01.03.2005 г. за изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве. Установено е нарушение при дезинфекцията и е дадено предписание за отстраняването му. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение № 2027/12.09.2025 г. Издадена е оспорената Заповед № РД-01-452/12.09.2025 г. на директора на Столичната регионална здравна инспекция, с която е разпоредено заличаването на Н. Д. от Регистъра на лицата, практикуващи неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве. В заповедта като правно основание за заличаване на регистрацията е посочена разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 4 от ЗЗ - при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация. Заповедта препраща към Докладна записка № 75-466/12.09.2025 г., допустим способ за мотивиране съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общо събрание на Гражданската колегия на Върховния съд. Правилен е крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съдебното решение е постановено при правилно установяване на всички правно значими факти, въз основа на които са обосновани верни правни изводи и като краен резултат е законосъобразно, постановено при липса на отменителни основания, но при следните допълващи мотиви. Административно процесуалният кодекс изисква всеки индивидуален административен акт да бъде мотивиран – да съдържа както фактически, така и правни основания за неговото издаване (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). Когато мотивите и квалификацията си противоречат, се приема, че актът страда от липса на мотиви, тъй като за адресата и за съда остава неясно каква точно е действителната воля на административния орган. В случая е налице несъответствие между фактическите основания (мотивите) и правните основания (квалификацията) в административния акт, което според настоящия съдебен състав представлява съществено нарушение на изискванията за законосъобразност. Заповедта е издадена на осн. чл.172, ал.1, т.4 ЗЗ, съгласно която разпоредба, регистрацията се заличава при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация. В мотивите на акта, съдържащи се в докладната записка, към която има препращане, се сочи единствено липсата на законови предпоставки за регистрация, без да е установено последващо осъществяване на дейности в нарушение на регистрацията. Не е спорно по делото, че към момента на извършване на проверката Н. Д. е притежавал надлежна регистрация като е вписан на 02.06. 2005г. под №6 в Регистъра на лицата, практикуващи неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, воден в Столична регионална здравна инспекция. Регистрацията е извършена от компетентния орган и по надлежния ред, при същата фактическа обстановка и законови изисквания, действащи и към момента на заличаването й с оспорения АА. За да мотивира посоченото в заповедта материално правно основание, органът е следвало да установи и посочи конкретни дейности, индивидуализирани с дата/период и място, извършени в нарушение на регистрацията за практикуване на неконвенционални методи на лечение, с които да обоснове приложената правна норма. Фактическите основания трябва да позволяват да се установи конкретната връзка между регистрирания метод и действително осъществената дейност. Точка 4 се отнася до осъществяваната дейност спрямо вече извършената регистрация, а не до всеки възможен порок на административния акт, с който е предоставена. Установената от органа липса на материално правни предпоставки за първоначалното извършване на регистрацията, не е тъждествена на осъществяване на дейности в нарушение на вече извършената регистрация (за която е налице стабилен административен акт) по смисъла на чл.172, ал.1, т.4 от ЗЗ. Несподелима е тезата на касатора за преодоляване на празнота в закона, доколкото в действащата законова уредба не е предвиден ред и условия за коригиране на решението за регистрация, при по-късното констатиране на нарушения на закона по отношение на самата регистрация. Основанията за заличаване на регистрацията са изрично законово регламентирани в чл.172, ал.1, т.т.1, 2, 3, 4 и 5 от ЗЗ и е недопустимо да се разширява съдържанието им, тъй като се създават предпоставки за субективно тълкуване и произволно прилагане. Съгласно възприетото от административния орган правно основание по т.4 от чл.172 ЗЗ, неотносими са фактическите твърдения за неизпълнение на формалните законови изисквания за регистрацията на Н. Д., в какъвто смисъл са изложени подробни съображения в касационната жалба. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172 а, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че възраженията в касационната жалба не обосновават касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски, които са своевременно поискани и съобразно представения договор за правна защита и съдействие са направени в размер на 650 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,