Решение № 4430 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11721/2018 г.

Решение № 4430 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11721/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. А. от [населено място]срещу решение № 3343 от 21.05.2018 г., постановено по адм. д. № 10951/2017 г. по описа на АССГ. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от Е. А. срещу ОД на МВР – П. иск в пълния му предявен размер. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Е. А., не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, ОД на МВР- гр. П., редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител гл. юриск. И Пенкова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Е. А. от [населено място] срещу ОД на МВР – гр. П. за присъждане на сумата от 1000 лв обезщетение за неимуществени вреди- негативни изживявания, притеснения, страдания, душевно неспокойство, причинени му от незаконосъбразно наложените му с отменено по съдебен ред НП № 15-0281-000828 от 17.11.2015 г. на началника на РУ на МВР –Карлово административни наказания "глоба" за нарушения по чл. 40, ал. 1; чл. 123, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АС- П. е отхвърлил изцяло предявения от Е. А. от [населено място] срещу ОД на МВР – П. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 1000 лв обезщетение за неимуществени вреди, резултат от отмененото като незаконосъобразно НП № 15-0281-000828 от 17.11.2015 г. на началника на РУ на МВР –Карлово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на НП – 02.09.2017 г. до окончателното изплащане на главницата и ищецът е осъден да заплати на ОД на МВР – П. сумата от 150 лв съдебни разноски за производството. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК и към датата на предявяването му е налице отменен административен акт, от който се претендират вредите. Въпреки това, разглеждайки иска по същество, административният съд е приел същия за неоснователен по следните съображения: Съдът е стигнал до извода, че, въпреки обстоятелството, че в съдебното производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест лежи върху ищеца, същият в първоинстанционното съдебно производство не е успял да проведе пълно и главно доказване на поне две от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не е успял да докаже както реалното настъпване на твърдените от него неимуществени вреди, така и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и отмененото като незаконосъобразно НП, от което същите се претендират. Според АССГ на първо място – от събраните по делото гласни доказателства/ квалифицирани от съда като твърде общи /не се доказват по делото каквито и да било реални проявления на вреди от вида на " раздразнителност, сприхавост, затваряне в себе си в резултат на подигравки от близки и приятели ", а –на второ място – дори да се приеме за доказано евентуалното настъпване на вреди от вида на твърдените, не се доказва наличието на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между вредите и отмененото като незаконосъобразно НП. Не на последно по значение място АССГ е развил съображения и за това, че не всяка негативна емоция от наложеното административно наказание и воденото във връзка с отмяната му административнонаказателно съдебно производство подлежи на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а само такава, която е свързана единствено и само с неправомерно наложено му административно наказание. В случая съдът е заключил, че, доколкото ищецът е представил пред контролните органи на КАТ не талона си за управление на МПС, а заместващия го АУАН за констатирано друго нарушение по ЗДвП, както и доколкото недоказани остават твърденията му за неблагоприятни последици от НП в професионалната му сфера, претенцията на същия е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на същото поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 203, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ в мотивите на съдебния му акт доводи за неоснователност на исковата претенция, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и и предвид разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ / към датата на образуване на производството пред ВАС/ съдът намира, че на ответника не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение