Решение № 7836 от 13.7.2023 г. на ВАС, VII о.
ВАССедмо отделение13.07.2023 г.докладчик Румен Йосифов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 1001/16.02.2023 г., постановено по адм. д. 12857/2021 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение РД-11-1522/25.11.2021 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентноспособност 2014-2020, с което на Ай Си Джи Би АД е определена финансова корекция в размер на 5 % от предоставената финансова подкрепа със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове по договор Р-09-С от 10.10.2019 г. с изпълнител АВАКС С.А., за допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2 и чл. 65, ал. 1 от Закона за обществените поръчки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ай Си Джи Би АД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката, гр.София, ул.Шести септември 21, да заплати на Ай Си Джи Би АД, [ЕИК], адрес: гр.София ул.Георг Вашингтон 23, сумата от 1700 (хиляда и седемстотин) лева, за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ай Си Джи Би АД, [ЕИК], чрез пълномощника адвокат Е. Колева, против решение 1001/16.02.2023 г., постановено по адм. д. 12857/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение РД-11-1522/25.11.2021 г., издадено ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентноспособност 2014-2020 (ОПИК), в частта за определяне на финансова корекция.
Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде отменена оспорената част на административния акт. Счита, че съдът не е обсъдил възраженията му срещу акта. Не са налице елементите на нередност, тъй като липсва нарушение на правилата по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Изискванията относно опита на експертите са съобразени с предмета на поръчката, предвиденото изискване за едновременно наличие на минимален общ и специфичен професионален опит не е ограничително, а определянето на необходимия опит на експертите е в оперативната самостоятелност на възложителя. Намира също, че не е налице незаконосъобразно ограничаване на възможността на кандидатите да ползват капацитета на трети лица, защото се касае за дейности от особена важност, които участникът трябва пряко да изпълни. Счита, че двете изисквания към кандидатите, заради които е наложена финансовата корекция нямат ограничителен характер, не са попречили на конкуренцията, не са били оспорени от участниците и не са били констатирани като нарушения от извършения одит на разходите от Европейската комисия, ГД Енергетика. Претендира разноски.
От касатора е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуването на чл. 58, пар. 1, ал. 1 от Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и чл. 79, пар. 3 от Директива 2014/25/ЕС относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги. Формулирани са конкретни въпроси.
Ответникът по касация ръководителят на УО на ОПИК 2014-2020, редовно уведомен, не изразява становище по оспорването и не прави искания.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение намира касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С оспореното пред АССГ решение РД-11-1522/25.11.2021 г., ръководителят на УО на ОПИК е определил на Ай Си Джи Би АД финансова корекция по административен договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) peг. BG16RFOP002-4.002-0001-С01, в размер на 5 % от предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ (европейските структурни и инвестиционни фондове) по договор Р-09-С от 10.10.2019 г., с изпълнител АВАКС С.А., възлизаща на 1 056 148,20 лева с ДДС, за допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2 и чл. 65, ал. 1 от ЗОП.
Първоинстанционният съд е установил, че Ай Си Джи Би АД е страна по цитирания АДПБФП, сключен по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-4.002 Изграждане на междусистемна газова връзка Гърция - България" по ОПИК. Проектът предвижда изграждане на газопровод, свързващ директно националните газопреносни мрежи на Гърция и България. Входната точка на газопровода е в района на Комотини, а изходната точка в района на Стара Загора. Газопроводът IGB е от стратегическо значение за диверсификация на газовите доставки. Предвидено е да бъде с диаметър на тръбата DN 800 (32"), обща дължина приблизително 182 км., максимален капацитет за пренос от 5 млрд. куб.м/г., с максимално работно налягане от 75 бара и да може да работи при първоначален капацитет от приблизително 3 млрд. куб.м/г. Газопроводът е следвало да осигурява и реверсивен поток. Бил извършен последващ контрол на проведената по този проект обществена поръчка, възложена чрез ограничена процедура по чл. 18, ал. 1, т. 2 ЗОП, с предмет: Проектиране, доставка и строителство на междусистемна газова връзка Гърция - България (IGB)" и сключения договор за обществена поръчка Р-09-С от 10.10.2019 г. с изпълнителя АВАКС С.А. на стойност 283 301 975,80 лв. без ДДС, при сума финансирана по АДПБФП в размер на 17 602 470,00 лв. без ДДС.
В хода на проверката са били констатирани четири нарушения, от които предмет на разглеждане пред АССГ са останали следните две:
- по чл. 59, ал. 2 ЗОП са квалифицирани установени непропорционални изисквания относно опита на експертите: за ръководител проект, технически ръководител, мениджър по здравословни и безопасни условия на труд, мениджър доставки и ръководител по качество се изисква наличие на: общ професионален опит от 15 години по специалността за първия и 10 години по специалността за останалите; придобит опит на сходна позиция от 10 години за първия и 5 години за мениджър на здравословни и безопасни условия на труд и ръководител по качеството.
- по чл. 65, ал. 1 ЗОП е квалифицирано неправомерното ограничаване на ползване на капацитета на трети лица. В точка 2.1 на Приложение 7 Критерии за подбор" на документацията за участие в обществената поръчка, възложителят изрично е изключил възможността кандидатите да могат да се позовават на капацитета на трети лица по отношение на следните минимални изисквания: изпълнено строителство на сухоземен газопровод и спирателни кранове с определен диаметър; наличието на определени технически лица; наличието на оборудване за провеждане на хидравлични изпитвания.
Ай Си Джи Би АД е било надлежно уведомено от органа за тези и за другите две констатирани нарушения с уведомително писмо изх. 26-А-40/07.09.2021 г. В него освен описанието на нарушенията и тяхната правна квалификация е посочено, че на основание чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности), при констатирани повече от една нередност, засягащи едни и същи разходи, финансовата корекция за всяка от които се определя по пропорционалния метод, както е в случая, следва да се определи обща корекция, като се приложи размер, равен на най-високия приложен процент. Последното е съобразено и с изискванията на чл. 72, ал. 4 и чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.).
След подадено от дружеството възражение, с процесното решение РД-11-1522/25.11.2021 г., ръководителят на УО на ОПИК е приел същото за основателно по отношение другите две нарушения на чл. 49, ал. 2, т. 1 ЗУСЕФСУ, отнасящо се за дискриминационни критерии за подбор спрямо чуждестранните икономически оператори и на чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗОП за недостатъчна документална проследимост (одитна пътека) по възлагането на обществената поръчка. За тях не е определена финансова корекция.
По отношение на процесните две нарушение органът, след подробно обсъждане, не е приел възраженията на Ай Си Джи Би АД. Намерил е, че същите съставляват основание по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Квалифицирал и двете по т. 11, буква б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и наложил корекцията в посочения по-горе размер.
АССГ е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати нарушения на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и за двете установени нарушения.
По отношение на първото е направил анализ на приложимите норми на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, чл. 143, пар. 1, чл. 2, пар. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, чл. 59, ал. 2 ЗОП. При съпоставката с установените по делото факти и обстоятелства е обоснован извод, че възложителят е въвел ограничаващ критерий за подбор с поставените изисквания за притежавани общ професионален опит и опит, придобит на сходна позиция на съответните експерти. Изискваната от Ай Си Джи Би АД продължителност на опита в различните размери за експертите, не е обоснована от предмета на обществената поръчка, защото е възможно лице, притежаващо по-малък опит, да притежава нужната професионална компетентност за изпълнение на съответните експертни функции. Съдът е изложил, че професионалната компетентност на експерта не се определя единствено от броя години общ професионален опит и опит на сходна позиция. Същественото е той да притежава знания за процедурата по изпълнение на съответните дейности и умения, придобити при изпълнение на сходни дейности. Такива знания и умения могат да бъдат придобити и за по-кратък период от време от този посочен от възложителя като изискване и за двата типа изискван опит или пък придобит опит от единия от видовете.
За нарушението по чл. 65, ал. 1 ЗОП АССГ е преценил, че използването капацитета на трети лица не би било пречка за извършването посочени специфични дейности, свързани с предмета на обществената поръчка, защото пряката отговорност за изпълнението на дейността е на изпълнителя по договора за възлагане. Така изпълнението от няколко субекта не би довело до намаляване качеството на изпълнение, а напротив използването на капацитета и на други лица би довело до по-качествено изпълнение на специфичните дейности по проекта, което е от съществен важност, предвид обществената му значимост. Прието е, че с неизползване капацитета на трети лица е ограничен кръгът на потенциалните участници.
Съдът е обсъдил възражението на Ай Си Джи Би АД, че се е възползвал от възможността по чл. 63, ал. 5 ЗОП да изиска дейностите от особена важност да бъдат извършвани пряко от самия участник. Посочил е, че използването на капацитета на трето лице не означава възлагане изпълнението на дейностите на подизпълнител. Дейностите могат да бъдат изпълнени и директно от изпълнителя по сключения договор за възлагане на обществена поръчка. Възможността да използва капацитета на трети лица би помогнала на избрания изпълнител да осигури технически лица с достатъчна квалификация и опит, както и качествено техническо оборудване с които иначе не би разполагал, а това би подобрило качеството.
По възражението, че при извършен одит от Европейската комисия не са били констатирани нарушения съдът е изложил, че органът е действал в условията на обвързана компетентност. При установени нарушения в производство по ЗУСЕФСУ, той е длъжен да наложи финансова корекция и не може да се позовава на фактически установявания, извършени в хода на проверки от други контролни органи.
При тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата.
Решението е неправилно.
Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът е по отношение материалната законосъобразност на двете установени нарушения, което налага те да бъдат разгледани по отделно.
Досежно нарушението на чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2 от същия нормативен акт, касационната инстанция прави следните изводи от правна страна:
От представените по делото доказателства е видно, че възложителят Ай Си Джи Би АД в документацията по поръчката е заложил критерий за подбор по чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП, като чрез същия се поставя изискване за професионален опит към следните специалисти: за ръководител проект, технически ръководител, мениджър по здравословни и безопасни условия на труд, мениджър доставки и ръководител по качество се изисква наличие на: общ професионален опит от 15 години по специалността за първия и 10 години по специалността за останалите; придобит опит на сходна позиция от 10 години за първия и 5 години за мениджър на здравословни и безопасни условия на труд и ръководител по качеството.
Съгласно изписаната като нарушена от органа норма на чл. 59, ал. 2 ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. В конкретната хипотеза поставеният критерий за подбор е допустим на основание чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП и относим към предмета на поръчката. Нормативното предвиждане на чл. 59, ал. 2 изр. второ от ЗОП е изискването да е съобразено с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката.
Според възраженията на касатора, изисканата в процедурата продължителност на общия и на специфичния опит на експертите е във връзка с функциите и отговорностите, които те имат, пропорционални са на сложността на извършваните от тях дейности и кореспондират със значимостта им в рамките на проекта.
По отношение на изискването за общ и специфичен опит на ръководителя на проекта и на техническия ръководител могат да бъдат отчетени обема и сложността на Техническата спецификация, големия брой приложения към нея и обема на Техническия проект за България и Проекта за територията на Република Гърция. Това би породило необходимост от сериозни изисквания към опита на лицата, заемащи двете позиции, които имат функции и във връзка с решенията за оценка на въздействието върху околната среда и придружаващите доклади, отнасящи се за двете държави. На тези специалисти са подлежали на възлагане и функции, извън предмета на строителство дейности по обезщетяване на засегнатите ползватели по трасето на газопровода, по разрешения за организиране на археологическите прочувания в Гърция, организиране на същинско тестване на газопровода в реални условия, провеждане на обучения на персонала за работа с инсталираното оборудване. Същите биха изисквали професионални познания и дългогодишен опит.
Определянето на изискуемия общ и специфичен опит за мениджъра по здравословни и безопасни условия на труд, може да бъде обусловено от поставените изисквания в Техническата спецификация и необходимостта от разработване прилагане на относимите за тях документи за проекта планове, процедури, ръководства и др. Не може да не бъде споделено виждането, газопроводът и съоръженията към него са съоръжения с повишена опасност по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите. При строителството и въвеждането в експлоатация на съоръжения от този тип са налице повишени рискове за безопасността.
Изискванията към опита на мениджъра доставки могат да бъдат обусловени с обхвата на функциите и задачите му, предвидени в Техническата спецификация. Същите имат за цел осигуряване на еднаквост на оборудването, планиране на доставките, поръчване и закупуване на оборудване, контрол на графика, логистика по съхранението на оборудването и др.
По отношение ръководителя по качеството, изискването за опит има значение сложността и обема от задачите по осигуряване и контрол на качеството, както и нуждата от поддържане на високи стандарти по качество и безопасност при изпълнение на работите, при които значение би имал и повишеният обществен интерес към тази поръчка.
Може да бъде прието, че евентуални занижени изисквания към опита на експертите биха имали сериозен риск за срочността и качеството на изпълнение на поръчката. Следва да се отчете и трансграничния ефект на проекта и нуждата от диверсификация на източниците при този тип доставки. Сложността на проекта в известна степен се обуславя от предмета му изграждането на голямо техническо съоръжение за пренос на газ в двете посоки на територията на България и Гърция. Самото изпълнение също може да се отчете като значителна техническа сложност и специфичност, включително поради необходимостта да бъдат преодолени трудности, свързани с тежък планински терен и пресичания на язовир Студен кладенец" и река Марица. Проектът касае изграждането на много голям проект на значителна стойност, който има не само национално значение, но осигурява енергийната независимост на страните в региона и на Европейския съюз. Органът е следвало да оцени и завишения обществен интерес за изграждането на газопровода.
В тази насока е и Решение на Съдът на Европейския Съюз (СЕС) от 31 март 2022 година по дело C-195/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Луковит (България) с акт от 26 март 2021 г., с което се иска тълкуване на Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки. Това решение на СЕС не било отчетено от УО на ОПИК и АССГ. Според него Директива 2014/24/ЕС позволява на възлагащия орган да въведе по-високи критерии за техническите и професионалните способности на икономическите оператори, макар те да надхвърлят минималните изисквания, предвидени в националното право. СЕС заявява в решението си и че възлагащият орган е в състояние най-добре да прецени собствените си нужди и именно затова законодателят на съюза му е предоставил широко право на преценка при определянето на критериите за подбор. В тази връзка разпоредбите на Директива 2014/24 предоставят на възлагащия известна свобода, за да определи кои изисквания за участие в процедура за възлагане на поръчка счита за пропорционални и подходящи на предмета на поръчката и свързани с него, и за необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има както правните и финансовите възможности, така и техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка. Щом изискването за квалификация е оправдано от предмета на поръчката, пропорционално на този предмет и отговарящо и на другите предвидени условия, разпоредбите на Директива 2014/24 не са пречка възлагащият орган да наложи в обявлението за поръчка изисквания, които надхвърлят минималното ниво, установено от националната правна уредба. СЕС постановява в решението си, че Директива 2014/24 допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет.
В решението на УО на ОПИК са изложени само бланкетни мотиви за приетите като непропорционални изисквания относно опита на експертите. Липсата на нарочен анализ от страна на УО, в резултат от който да е установено, че изисканият минимален общ и специфичен професионален опит на експертите е ограничил участието на стопански субекти в процедурата, се приема в константната съдебна практика за порок на постановения акт за определяне на финансова корекция, водещ до неговата незаконосъобразност. Ако органът бе анализирал предмета, сложността и обема на поръчката и въз основа на това бе направил обоснован извод за несъответствие на критерия за подбор с чл. 59, ал. 2 от ЗОП, би могъл да достигне и до друг извод, но такъв анализ не е направен, а съдът не може да подменя фактическите и правни основания на оспорения акт поради което мотивът на органа за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, поради необосновано завишени изисквания към професионалния опит на ръководителя на проекта, на ръководителя на техническия екип и на ключови експерти е неправилен и в тази част актът е незаконосъобразен, което налага както нейната отмяна, така и отмяна на съдебното решение с което тя е потвърдена.
Незаконосъобразно е решението и по отношение на другото установено нарушение това по чл. 65, ал. 1 ЗОП. Като неправомерно ограничаване на ползването капацитета на трети лица е приета предвидената в критериите за подбор невъзможност кандидатите да се позовават на такъв по минималните изисквания: изпълнено строителство на сухоземен газопровод и спирателни кранове с определен диаметър; наличието на определени технически лица; наличието на оборудване за провеждане на хидравлични изпитвания. Това разбиране не е съобразено с предоставената от законодателя специална възможност за възложителя в чл. 63, ал. 4 и ал. 5 ЗОП, при възлагане на обществени поръчки за доставки, които изискват инсталационни или монтажни работи, за предоставяне на услуги или за изпълнение на строителство, възложителите да могат да поставят изисквания към кандидатите или участниците за техните умения и опит да предоставят услугата или да извършат монтажа или строителните работи, както и да предвидят изискване дейностите от особена важност да бъдат извършвани пряко от самия участник. Разбирането на УО на ОПИК противоречи и на общностното право, което в чл. 79, пар. 1 от Директива 2014/25/ЕС също предвижда при поръчки за строителство, услуги и операции, свързани с проучване на терена или инсталиране в контекста на поръчка за доставки, възложителите могат да изискат определени операции от критично значение да бъдат извършвани пряко от самия оферент.
При тази нормативна уредба на свободната преценка на възложителя е предоставена възможността да определи дейностите от предмета на поръчката, които счита за такива от особена важност и с определящо значение за нейното качествено изпълнение. Това се обуславя и от вече изложените при обсъждането на предходното нарушение нейна сложност, голяма стойност и значим обществен интерес. За дейности с особена важност са приети всички монтажни дейности за основния газопровод - монтаж, заваряване, полагане на тръбата; хидравличните изпитания, очистването и подсушаването на газопровода и проверката за геометрия на тръбата след монтаж. Това е съществена част от най-важните дейности, свързани с изграждането на газопровода, поради което за възложителя е от съществено значение да бъдат реализирани чрез влагането на уменията и опита на избрания от него изпълнител, възможност която му е предоставена с чл. 63, ал. 5 ЗОП. Всяка една от дейностите, приети като особено важни, е критична за навременното и качественото строителство на газопровода и предполага високо равнище на професионална подготовка, техническа и технологична обезпеченост. За тези дейности, в изпълнението на които не се допуска изпълнителят да бъде заместен от трети лица, той следва да разполага с необходимия капацитет.
Направените изводи съответстват на виждането на СЕС, залегнало в дело C-94/12, по преюдициално запитване на Tribunale amministrativo regionale per le Marche, по тълкуването на чл. 47, пар. 2 и чл. 48, пар. 3 от Директива 2004/18/ЕО. В него е посочено, че някои строителни работи имат особености, за които са необходими определени ресурси, които не могат да се получат чрез обединение на по-малките ресурси на няколко оператори. При такава хипотеза възлагащият орган основателно може да въведе изискване за постигане на минимално равнище на съответния ресурс от един-единствен икономически оператор или, при необходимост, чрез използване на ограничен брой икономически оператори, по силата на чл. 44, пар. 2, ал. 2 на Директива 2004/18, при условие че това изискване е относимо и пропорционално на целта на съответната обществена поръчка. Тази хипотеза е изключение и за да намери приложение са водещи преследваните с поръчката цели.
Последователността във вижданията на СЕС по това разрешение се установява и по дело C-298/15 по преюдициално запитване, отправено от Върховния съд на Литва. Същото касае тълкуването на предходната Директива 2004/17/ЕО и по-точно до обществените поръчки, която не попадат в приложното й поле, т.е. са с по-ниска стойност, за разлика от настоящата поръчка. Само при тях СЕС е приел за недопустими разпоредби от националното право като чл. 63, ал. 5 ЗОП, съгласно които в случай че подизпълнители са поканени да изпълнят поръчка за строителство, основното строителство определено от възложителя, трябва да се извърши от избрания за изпълнител оферент. За поръчки попадащи под действието на Директива 2004/17/ЕО, изрично в мотивите на съда е изложено, че подобно ограничение може да бъде обосновано, ако с него се преследва законна цел от общ интерес и ако е съобразено с принципа на пропорционалност, а именно е годно да гарантира осъществяването на тази цел и не надхвърля необходимото за постигането й. Такава цел е гарантиране точното изпълнение на строителните работи, която е законна и може да обоснове някои ограничения за възлагането на подизпълнители, като безспорно възложителят има свободата да определи кои дейности са основни.
Горното съответства и на предвижданията в чл. 79, пар. 1 от настоящата Директива 2014/25/ЕС с изложеното по-горе съдържане, което обосновава незаконосъобразност на решението на УО на ОПИК и в тази му част, поради което същата, заедно с потвърждаващото решение на АССГ, следва да бъде отменена.
Касационният състав споделя разсъжденията на УО и първоинстанционния съд, че проверката и констатациите при извършения одит на разходите от Европейската комисия, ГД Енергетика, не оказват влияние на настоящото производство, но не може да бъде пренебрегнат факта, че при този одит не са били установени нарушения по чл. 58, пар. 4 от Директива 2014/24/ЕС и чл. 79, пар. 1 от Директива 2014/25/ЕС, съответстващи на чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП и чл. 63, ал. 4 и ал. 5 ЗОП, приложими в настоящия случай.
Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което трябва да се отмени. Вместо него касационната инстанция следва да постанови акт по съществото на спора, като отмени атакуваното решение на УО на ОПИК.
По искането на касатора за преюдициално запитване до СЕС за тълкуването на чл. 58, пар. 1, ал. 1 от Директива 2014/24/ЕС и чл. 79, пар. 3 от Директива 2014/25/ЕС, видно от посочените по-горе негови решения дело C-195/21, дело C-94/12 и дело C-298/15, Съдът на ЕС вече е имал възможност да изложи вижданията си по поставените въпроси и с оглед на това не е налице установената в член 267, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предпоставка за допустимост на преюдициалното запитване въпросът, в частта досежно приложението на двете посочени директиви не е от значение за постановяване на настоящото съдебно решение.
С оглед на така съществуващата практика на СЕС съдът счита, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване с посочените от касатора въпроси, тъй като от релевантната практика на Съда е виден техният отговор.
С оглед на горното съдът следва да остави без уважение искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване.
При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като Министерството на икономиката бъде осъдено да заплати на Ай Си Джи Би АД, само поисканите в списъка по чл.80 ГПК разноски за заплатената държавна такса от 1700 лева. Искането за присъждане като разноски на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 18 922,66 лева не може да бъде уважено, тъй като не са изпълнени изискванията, обосновани в тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. 6/2012 г., ОСГТК, те да бъдат установени. За присъждането на разноски е необходимо по делото да бъде надлежно установено, че същите са уговорени между страните, както и че са реално извършени. Удостоверяването на тези обстоятелства се извършва с договора, сключен между клиент и адвокат. В случая по делото не е представен такъв договор. Поради това искането за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение