Решение № 12529 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2821/2018 г.

Решение № 12529 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2821/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-София срещу решение № 7690/13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 12524 по описа на Административен съд София град за 2016 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт № Р-22221015008014-091-001/19.04.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 500 лв. по фактура № 108/10.05.2015 г. с издател [фирма], в едно с лихвите за забава. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционният съд, като твърди, че въз основа на установените по делото факти неправилно е направил заключения в противоречие с тези на данъчната администрация. Съдът не е установил, съществения за спора факт, дали доставчикът разполага със стоката, за да има възможност да осъществи реално доставката. Противно на приетото от съда, се твърди, че са необходими специални условия за съхранението на стоката, а наличието на такива не е установено. Според изложеното в касационната жалба необосновано е заключението, че транспортът е за сметка на ревизираното лице. Доказателствата, въз основа на които съдът е признал реалност на доставката са противоречиви по своя характер. Игнорирани са и не са обсъдени от първоинстанционния съд, твърденията в решението на Директора на Дирекция "ОДОП" – София, относно наличието на данъчна измама. Въз основа на тези твърдения се иска да бъде отменено решението в атакуваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба-"Елен Инвест" ЕООД, в представена по делото писмена молба, изразява становище за неоснователност на оспорването. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, материалният закон и е необосновано. Приетата реалност на доставката не почива на установените по делото факти. Предлага съдебният акт в оспорената част да бъде отменен, а жалбата срещу ревизионният акт да бъде отхвърлена. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази твърденията на страните и приложимите правни норми, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на първоинстанционното производство е бил ревизионен акт №Р-22221015008014-001 от 19.04.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1314 от 04.09.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП". С ревизионния акт на "Елен Инвест" ЕООД, са определени задължения за данъчни периоди от 01.04.2015 г. до 31.05.2015 г. общо в размер на 11 090. 20 лв., произтичащи от ДДС за внасяне. По делото е прието, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна. При преценката на спора по същество, решаващият състав е изложил мотиви, че обжалването е частично основателно. Въз основа на представените по делото доказателства АССГ е обосновал извод, че по фактура № 108/15.05.2015 г. издадена от "КБ Трейд импорт-експорт" ЕООД, с предмет на доставка "комбинирана тор", за ревизираното лице е възникнало право на данъчен кредит, тъй като е установено реално осъществяване на доставката, както и нейната последваща реализация. По отношение на останалите доставки не е признато право на данъчен кредит, като решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. На касационна проверка пред настоящата инстанция подлежи само решението в частта, с която е отменен ревизионният акт по отношение на доставката от "КБ Трейдинг импорт-експорт". Решението е валидно, допустимо и правилно. Отказът на данъчната администрация да признае право на данъчен кредит се основава на следните твърдения: не са представени изисканите от дружествата документи и писмени обяснения, не е осигурен достъп на ревизиращите до счетоводството на дружествата и същите не са открити на посочените адреси за кореспонденция. Доставчика няма подавани ГДД по ЗКПО, като и декларирани данни за наличие на ДМА, складове, търговски обекти и МПС, нямат наети по трудов или граждански договор лица и на последно място към процесните фактури не са приложени документи за доказване на плащането. За да установи реалност на процесната доставка по фактура № 108/15.05.2015 г., ревизираното лице в съответствие с възложената му доказателствена тежест е представило писмени доказателства. От тях е видно, че от доставчика е извършено фактическо разпореждане със стоката и че същата реално е предадена на получателя. По делото са представени приемателно-предавателни протоколи, както и доказателства за последващата реализация на доставения от "КБ Трейд импорт-експорт" ЕООД комбиниран тор. Върху документите има подписи на представляващите лица и на получателя и на доставчика. С изслушаната по делото експертиза е установено, че в последствие стоката е продадена на "Фирмус" ЕООД, за което са съставени отново приемо-предавателни протоколи. Счетоводно операциите са отразени надлежно в счетоводните регистри и дневници на доставчика получателя и на последната фирма, която е вложила стоката. Налице са доказателства за плащане. Въз основа на тези доказателства, решаващият състав е приел, че е доказана реалността на доставката и е обосновал в подробни мотиви защо не възприема като основателни изводите на административния орган за липса на реално предаване. В съдебната фаза на производството са оборени твърденията на приходните органи за невъзможност да бъде проверено счетоводството на доставчика, за липса на плащане и последваща реализация. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникване правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките - арг. от чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. В настоящия случай, не е спорно по делото, че процесната фактура отговаря на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 ЗДДС, а реалността на доставката, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, вр. чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, е доказана в процеса. Следователно налице са и двете предпоставки посочени в решението на Директора на "ОДОП" - София за възникване на право на данъчен кредит-изпълнена облагаема доставка и получена фактура, която да съответства на ЗСч. и ЗДС. В съответствие с вменените му задължения, след като е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, решаващият състав правилно е направил извод за незаконосъобразност на ревизионния акт по отношение на осъществената доставка от "КБ Трейд Импорт-Експорт" ЕООД. Не е основание за отмяна на атакуваното решение обстоятелството, че не е обсъдено подробно твърдението на приходната администрация за наличие на данъчна измама. След като е направил извод за реалност на доставките и наличието на достатъчно доказателства за тяхната последваща реализация, съдът не е обсъдил подробно аргументите относно наличие на данъчна измама, тъй като реалното изпълнение на доставката обезсмисля такова обсъждане. Данъчна измама може да се установи, когато липсва реално предаване на вещите, като получателя по доставката издава документ без да е получил престация. По изложените съображения, решението на Административен съд София-град не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски в полза на касатора не следва да се присъждат, а от ответника по касация не е направено искане в този смисъл. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,