Решение № 1795 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15928/2013 г.

Решение № 1795 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15928/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Мария Караниколова, против Решение № 13723/22.10.2013 г. по адм. дело № 1586/2013 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Минко Георгиев Казаков, от гр. Стара Загора, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, е отменил като незаконосъобразна Заповед № 13297/11.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Минко Георгиев Казаков, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12, във вр. с ал. 2 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от две години. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и целта му, което я прави незаконосъобразна. Според съда оспорващият не е извършил визираните в заповедта дисциплинарни нарушения, тъй като не е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "в" от ЗДвП, свързани с оказване помощ на пострадалата от водача на превозното средство, като участник в ПТП, и с уведомяване на компетентната служба на МВР. Освен това съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и поради нарушение от страна на наказващия орган на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно оспорения административен акт. Отчетени са всички обстоятелства, при които ответника, като държавен служител в системата на МВР е допуснал ПТП, като на 04.09.2012 г. в гр. Стара Загора, на кръстовище, е ударил с автомобила си пресичащата пешеходна пътека гражданка - Теменуга Борисова Загорова. Съобразно данните по дисциплинарната преписка, правилно е установил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, установени в ЗМВР и ПП му, но в нарушение на материалния закон и целта му. От дисциплинарната преписка и събраните пред първоинстанционния съд доказателства не се установява наличието на инкриминираните в заповедта нарушения на служебната дисциплина от страна на ответника Казаков по повод настъпилото на 04.09.2012 г. в гр. Стара Загора ПТП, с негово участие, като водач на автомобил с ДК № СА 1297 АВ, които са такива по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. С поведението си по повод визираното по-горе ПТП, съдът обосновано е приел, че като участник в него, същия не е нарушил задълженията си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "в" от ЗДвП, тъй като още същия ден е уведомил прекия си началник, а чрез него и компетентната служба на МВР, както и е оказал непосредствена помощ на пострадалата Теменуга Загорова, като със собствения си автомобил я е закарал до дома й, съгласно нейното желание. Поради това не е налице нарушението неизпълнение на служебни задължения или заповеди на министъра на вътрешните работи от 2006 г., изменена през 2010 г., относно спазване на ЗДвП и не е налице укриване на произшествието. Съдът не е взел становище за наличие на нарушението на т. 17 "а" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като основание по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за издаване на заповедта. Въпреки това и доколкото тази разпоредба от Етичния кодекс е свързана със спазване на правилата за движение по пътищата от страна на държавния служител в МВР, независимо от длъжността и категорията му, и доколкото са налице изводи, че в случая ответника не е нарушил тези правила, следва, че не е налице и нарушение на тази точка от Етичния кодекс. При констатираната липса на вменените със заповедта дисциплинарни нарушения, липсва и основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12, във вр. с ал. 2 от ППЗМВР, а именно "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен" за срок от две години. Като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, оспорената заповед е отменена правилно. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия