Решение № 13587 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7810/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подени от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и Д. И. И., срещу Решение 5903 от 07.06.2024 г., постановено по адм. дело 141/2023 г. по описа на Административен съд Варна. С касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Стефанова, е оспорено Решение 5903 от 07.06.2024 г., постановено по адм. дело 141/2023 г. по описа на Административен съд Варна, в частта му, с която по жалба на Д. И. И., е отменен Ревизионен акт (РА) Р-03000321004216-091-001/08.08.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Варна, потвърден с Решение 227 от 05.12.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, в частта му относно допълнително установени задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г. в размер на 1 202,05 лева - главница и 643,15 лева - лихви, за данъчен период 2017 г. в размер на 2 815,46 лева главница и 1 220,91 лева - лихви и за данъчен период 2019 г. в размер на 3 962,37 лева - главница и 913,62 лева лихви, и в частта на разноските. Този касатор поддържа, че решението в тези му части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че следва да се съобрази с основното заключение по съдебно-оценителната експертиза (СОЕ). Излага подробни съображения в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението в така атакуваните му части. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответната страна по тази касационната жалба Д. И. И., не изразява становище в законоустановения срок. С касационната жалба, подадена от Д. И. И., [ЕГН], чрез адв. Неделчев, е оспорено първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА Р-03000321004216-091-001/08.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 227 от 05.12.2022 г. на директор на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г. в размер на 2 843,14 лева - главница и 1 521,20 лева - лихви, за данъчен период 2017 г. в размер на 1 452,40 лева - главница и 629,83 лева - лихви, за данъчен период 2019 г. в размер на 5 481,12 лева - главница и 1 263,80 лева - лихви и за данъчен период 2020 г. в размер на 7 497,39 лева - главница и 841,44 лева лихви и в частта на разноските. Този касатор поддържа, че решението в обжалваната от него част, е неправилно, като от изложените съображения се извеждат касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК допуснати нарушения на процесуалния закон, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че необоснована и неправилна е преценката на съда, че са налице обстоятелства, които обосновават извод, че дейността, свързана с покупко-продажбата на процесните автомобили е търговска, т.е. че е имал качеството търговец. Посочва, че е бил кмет на община Белослав в процесния период, което изключва възможността да извършва дейност като търговец. Целта на придобиване на автомобилите не е била последваща продажба, нищо от доказателствата по делото не разкрива дейност, водена по търговски начин, касае се до обикновеното упражняване на правото на собственост. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Оспорва и начина на формиране на данъчната основа за облагане, без излагане на конкретни с съображения. Моли да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част със съответна отмяна и на РА в същата част. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Директор на Дирекция ОДОП Варна, не изразява становище в законоустановения срок. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, но по същество се явяват неоснователни. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Всяка една от касационните жалби като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, в съответната неблагоприятна за всеки един от касаторите част, е процесуално допустима. По основателността на всяка една от тях (те ще бъдат разгледани общо) се установи следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е била законосъобразността на РА Р-03000321004216-091-001/08.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение 227 от 05.12.2022 г. на директор на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с който на Д. И. са установени допълнителни задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д.п./ 2016 г. в размер на 4 045,19 лева - главница и 2 164,35 лева - лихви, за д.п.2017 г. в размер на 4 267,86 лева - главница и 1 850,74 лева - лихви, за д.п.2019 г. в размер на 9 443,49 лева - главница и 2 177,42 лева - лихви, и за д.п.2020 г. в размер на 7 497,39 лева - главница и 841,44 лева - лихви. Съставът на първостепенния съд е възприел, че разглежданият РА е валиден, като издаден от компетентни органи по приходите, в рамките на предоставените им правомощия, в предвидената за това форма и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По материалната законосъобразност на акта съдът е установил следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство е установено, че Д. И. И. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДФЛ за доходи, произхождащи от източници в България и чужбина. За 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Д. И. И. не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Констатирано е, че за периода 2016 г. - 2020 г. Д. И. И. и съпругата му М. Д. И. са осъществили покупко-продажба на 18 броя моторни превозни средства /МПС/, подробно посочени в таблица на стр. 76-77 от РД, съдържаща информация за peг. номер, марка/модел, дата на закупуване, доставчик, цена, цена в лева, мито и ДДС, фактура за транспорт, покупна цена, дата на прехвърляне на собственост, продажна цена в лева, нов собственик. Прието е, че И. е осъществявал дейност по занятие - покупко-продажба на МПС, без да има регистрация като едноличен търговец /ЕТ/, като същата няма инцидентен характер и попада в обхвата на сделките, визирани в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/. Установено е, че ревизираният данъчен субект не е декларирал получените доходи, които са счетени за такива по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. При извършен анализ на продажните цени на автомобилите е установено, че част от тях /7 на брой/ са продадени на цена, по-ниска от покупната или застрахователната стойност, както и че автомобили от една и съща марка, с близка цена на придобиване са продадени със значителна разлика, а именно: Фолксваген Битъл peг. [рег. номер] с продажна цена 9000 лева; Порше Бокстер peг. [рег. номер] с продажна цена 3000 лева; Шевролет Камаро" pег. [рег. номер] с продажна цена 1500 лева; Фолксваген Шаран peг. [рег. номер] с продажна цена 3000 лева; Субару Аутбек peг. No [рег. номер] с продажна цена 7000 лева; Фиат 500 peг. [рег. номер] - продажна цена 2000 лева; Додж Челенджер" peг. [рег. номер] с продажна цена 5000 лева. Предвид това е счетено, че са налице сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО, приложима съгласно правилото на чл. 77 от ЗДДФЛ. На основание чл. 63 ДОПК с акт за възлагане на експертиза на сертифицирания оценител А. Атанасов е възложено да определи пазарната цена на 7 броя от продадените от Д. И. автомобили, описани подробно в табличен вид на стр. 78 от РД, към датата на продажбите съгласно договорите. Видно от изготвения доклад експертът е определил пазарната стойност на всеки от автомобилите чрез метода на сравнимите неконтролирани цени. При изготвяне на оценката експерт-оценителят е използвал за сравнителни аналози офертни сделки от текущи обяви, публикувани в специализирани интернет сайтове за идентични или сходни автомобили, приравнени към датата на продажба с индекс на потребителските цени. Прието е, че съпоставката между цените, определени от сертифицирания оценител, с продажните цени, посочени в договорите, потвърждава, че продажните цени на посочените автомобили са значително по-ниски от пазарните такива. След анализ на събраните доказателства е констатирано, че през периода 2016 г. - 2020 г. извършвана търговска дейност - покупка и продажба на превозни средства, доходите от която не са декларирани, което обосновава основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи. С Уведомление Р-03000321004216-113-002/04.04.2022 г. на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020 г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124а ДОПК, като му е предоставена възможност за представяне на доказателства и изразяване на становище в 14-дневен срок от връчване на уведомлението. От ревизирания данъчен субект е представено писмено становище, към което са приложени доказателства, в т.ч. договори за покупко-продажба на МПС, но не са представени декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК. След извършен анализ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК на относимите към ревизираното лице обстоятелства по периоди органите по приходите са определили данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 4 ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, включваща съответстващата на Д. И. И. част от приходите, намалени със съответстващата част от разходите, включващи покупната цена/отчетната стойност на автомобилите, платеното мито и ДДС, както и транспортът. В хода на съдебното производство, в процесуалното качество на свидетел по делото, е разпитан А. Атанасов - експерт-оценител, изготвил оценката на процесните автомобили по възлагане от административния орган в хода на ревизионното производство. За изясняване на релевантните за делото факти е допуснато изготвянето на две съдебно оценителни-експертизи /СОЕ/ - основна и допълнителна, както и на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Въз основа на тези факти от своя страна първостепенният съд е възприел тезата за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за всеки един от спорните данъчни периоди, както и тезата на приходната администрация, че коментираните доходи, произтичат от "търговска дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, че данъчната основа следва да се определя по реда на чл. 26 и сл. от ЗДДФЛ, вкл. във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 77 от ЗДДФЛ, респ. че се дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Справянето с доказателствената тежест от страна на органите по приходите с установяване хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК произтича от безспорния факт на самото осъществяване на разпоредителните сделки, доходите от които не са били декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. въобще не е подаваната такава), съответно са били укрити. На следващо място, след като е анализирал относимите разпоредби на чл. 26, ал. 1 и ал. 7 от ЗДДФЛ и чл. 33 от същия закон, съставът на Административен съд Варна е приел че последната е приложима в случаите на извършени инцидентни продажби, които не могат да се квалифицират като извършвана търговска дейност със системен характер, която е насочена към реализиране на печалба, като единствено в хипотезата на доказана търговска по своя характер дейност следва намерят приложение първите. Приел е, че това е фактически въпрос (дали дейността е търговска), който следва да бъде разрешен въз основа на обективни факти като: брой на покупки и продажби за определен период от време, системност на сделките, чиято цел е източник на постоянен доход, чието наличие ще изключи характера на сделките като гражданскоправни. Съобразна така изведените критерии първостепенният съд е приел, че множеството договори за покупко-продажба на МПС, сключени от Д. И. и неговата съпруга с различни физически и юридически лица (2016 г. - 2020 г. са продадени общо 18 автомобила, за предходните периоди от 2006 г. до 2014 г. над 20 броя), техният интензитет/системността им и фактът, че се касае до източник на постоянен доход, в своята съвкупност обосновава квалификацията на дейността като търговска по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон /ТЗ/. Решаващата инстанция е счела, че заеманата от Д. И. длъжност (кмет на Община Белослав) е несъотносима към вида на дейността (наличието на законовата забрана по чл. 41 от ЗМСМ не е пречка фактически да се осъществява такава); извършването на дейност, търговска по своя характер, не е предпоставено от наличието на търговски обект за целта, нито се изключва при притежание на имуществото в режим на съпружеска имуществена общност. Регистрирането на автомобилите, заплащането на местни данъци по ЗМДТ във връзка с тях, както и използването им през определен период от време от оспорващия и членовете на неговото семейство е прието, че също не дисквалифицират дейността по покупко-продажбата им като стопанска. Въпреки това съдът е приел, че неправилно е определен размерът на данъчната основа за облагане. Според съда изготвената в ревизионното производство пазарна оценка на седем от автомобилите не съответства на изискванията на Наредба Н-9/2006 г., тъй като не са били съобразени конкретни сделки. Стигнал е до извод, че допълнителното заключение по СОЕ също не следва да се кредитира, тъй като вещото лице е използвало за сравнителни аналози единствено офертни цени на предлагани употребявани автомобили. Съдът като съд по същество на база изготвеното основно заключение по СОЕ, както и на доказателствата за отчетната стойност на автомобилите и продажната стойност на единадесет от осемнадесетте автомобила е определил различна данъчна основа и различни данъчни задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ, което като краен резултат е довело до частичната отмяна на РА. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Варна като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Бланкетни доводи за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда се съдържат и в двете касационни жалби. Следва да се посочи, че касационната инстанция при проверка на така изведеното касационно основание констатира, че съдебният акт принципно отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, респ. чл. 235, ал. 2 от ГПК, за мотивираност, а и на тези на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК за постановяването му въз основа на възприетите от съда факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени доказателства и доказателствени средства, като съдът е сторил собствени фактически и правни установявания. Очевидно е, че и Директорът на Дирекция ОДОП гр. Варна, и Д. И. по-скоро навеждат твърдения за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, които ще бъдат разгледани общо. Всъщност страните по делото не спорят относно установените от първостепенния съд факти, като и в двете касационни жалби не се съдържат оплаквания към решаващият извод на първата съдебна инстанция за доказаност хипотезите на чл. 122, ал.1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, а противоположните становища са в няколко посоки: осъществяваната от И. дейност по повод покупко-продажбите на процесните автомобили следва ли да бъде квалифицирана като "търговска" по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ; съответно дължим ли е данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в която връзка правилно ли е формирана данъчната основа за облагане и неговия размер. За яснота касационната инстанция намира за нужно да посочи, че обоснован спрямо установените по делото факти и съответен на материалния закон е изводът на състава на Административен съд Варна, че органите по приходите са се справили с доказателствената тежест за установяване основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Не се спори, че Д. И. не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за никой от процесните данъчни периоди, при което е укрил реализираните от него доходи във връзка с продажбата на разглежданите автомобили, които са останали и необложени с данък по ЗДДФЛ. Нормата на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е категорична, че местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: 1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, т.е. независимо дали се касае до доход по смисъла на чл. 10, т. 1 от ЗДДФЛ или до такъв в обхвата на чл. 10, т. 5 от ЗДДФЛ, при съобразяване и обстоятелството, че за част от разпоредителните сделки е изпълнен и фактическият състав на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДДФЛ (обобщени данните се съдържат в таблицата на стр. 76-77 от РД и те не са спорни) и конкретно установените резултати от тях, във всички случаи се дължи данък по ЗДДФЛ било то по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, било по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. В този порядък на основния спорен въпрос относно характера на дейността във връзка с покупко-продажбите на движими вещи (употребявани автомобили) в ревизираните периоди, а именно, че се касае до извършвана от Д. И. стопанска дейност като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което и изцяло приложима е хипотезата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ и се следва да формиране на данъчна печалба по реда на ЗКПО, респ. приложимо е правилото на чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ, и съответно се дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, първостепенният съд е дал обоснован и съответен на материалния закон отговор. Правилно първостепенния съд е приел, че за да се приеме, че се извършва търговска дейност по занятие, то следва същата да има постоянен характер, да предполага намерение дейността да е източник на постоянен доход, да е системно и с цел извличане на печалба. Понятието "търговец" е дефинирано в чл. 1 от ТЗ всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките по ал. 1, т. 1 15, или образува предприятие, което по обем и предмет изисква неговите дела да се водят по търговски начин. Действително, както настоява и този касатор, дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва от броя на сделките, нито от това дали реализира печалба от тази си дейност /това следва и от директното тълкуване на нормата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ/, а от това дали извършваната от него дейност по естеството си е организирана като търговска. Правилно първостепенният съд, за да разреши този въпрос е разгледал и анализирал фактите във връзка с придобиването на процесните автомобили, начина на тяхната продажба; аналогични факти, касаещи и предходни на ревизираните данъчни периоди; при което е установил че се касае до множество такива сделки, осъществявани през значителен периоди от време, с цел реализиране на редовен доход, което дава основание да се квалифицира дейността като "търговска" по смисъла на ТЗ. Що се касае до цитираната в касационната жалба на Д. И. практика на СЕС, и търсените активни действия, противно на изложеното от този касатор в хода на ревизията са установени и следните факти: автомобилите (употребявани, основно с произход САЩ) се закупуват основно чрез интернет платформа (AUCTIONEXPORT), технологията включва внасяне на 10 % от сумата, до която може да се наддава, по нарочно разкрита депозитна сметка на името на Д. И., превеждане на разликата (до покупната цена) в тридневен срок; същите автомобили (една част от които са разглежданите в настоящото съдебно производство) ревизираният субект закупува от свое име, но също така регулярно и по възлагане от трети физически и юридически лица (установени са съответните преводи по банковите сметки на И., вкл. и са дадени обяснения от въпросните трети лица) и за различни членове на семейството; транспортът им до България се осъществява при групиране на транспорта с други лица с цел снижаване на разходи и понижаване стойността на автомобилите (данните са подробно обобщени и в РД, стр. 23 и сл. и произтичат вкл. и от изричните писмени обяснения на Д. И.); установени са издадени на И. фактури от различни доставчици за терминални разходи, такса документи, почистване на контейнер, такса сигурност и др., издадени от Стеора ЕООД, конкретизация на товари и терминални операции, издадени от Пристанище Варна ЕООД. Посочените факти покриват критериите, възприети в Решението от 15 септември 2011 г. по съединени дела С-180/10 и С-181/10 на СЕС, за квалифициране на дейността като икономическа, в частност като търговска по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Или при разрешаването на този фактически въпрос първостепенният съд се е съобразил с критериите, изведени както в практика на ВАС, така и в тази на СЕС, при което правилно и обосновано е приел, че Д. И. е осъществявал дейност като "търговец" по смисъла на ТЗ. Правилно първостепенния съд е приел, че сделките с процесните движими вещи се осъществяват редовно, или по занятие. По разяснението, дадено от Съда в т. 37 от решението по дело С-246/08, дадена дейност се квалифицира по принцип като икономическа, когато се осъществява редовно и срещу получавано от доставчика възнаграждение. Макар и действително броят и мащабите на продажбите да не са определящи, същественото е, че при описаните по-горе установявания, безспорно И. е действал като участник в оборота, който е предприемал активни действия за покупката и последващата продажба на автомобилите, поради което и правилно е прието, че е осъществил дейността си по търговски начин /в този смисъл вж. т. т. 37 - 40 от решението на Съда по съединени дела С-180/10 и С-181/10, което макар и да касае приложното поле на системата на ДДС, извежда основаните критерии за квалифициране на дейността като "независима икономическа", а те очевидно са на лице/. В обобщение дейността по покупко-продажба на процесните движимости попада в обхвата на понятието търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, според който текст "Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид". Не може да се сподели тезата на касатора, че фактът на заеманата от него длъжност и обстоятелството, че срещу него не са били образувани и приключили производства по чл. 42, ал. 2 и сл. във вр. с чл. 41, ал. 1, т. 9 от ЗМСМ, категорично оборват тезата на приходната администрация както правилно е приел съставът на Административен съд Варна законовата забрана и фактът, че не е установено съответното нарушение, не са никаква пречка при конкретно установените факти да се квалифицира дейността като търговска. Нито липсата на търговски обект; нито предприетите действия по регистрация, евентуално използване за лични цели на автомобилите, заплащането на дължимите данъци, застраховки и прочие, не могат да оборят възприетото по-горе. При обоснованост на тези фактически изводи на съда, неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон, вкл. и в аспекта на съдебната практика на ВАС по тълкуването на разпоредбите на ТЗ и ЗДДФЛ и на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата за ДДС. В обобщение - установеното реализиране от ревизирания субект на доходи, за които не са подавани декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, е основание за провеждане на ревизията по особения ред при наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, както и получените доходи от продажбите на автомобилите се явяват укрити по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, и за тях се дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Следва да се споделят и констатациите на приходните органи, а впоследствие и мотивите на първостепенния съд, че облагането на процесните доходи на Д. И. е по реда на чл. 26, ал. 7 във връзка с ал. 1 от ЗДДФЛ предвид, че той се третира като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1, т. 1 от ТЗ, без да има изрична регистрация по чл. 56 и сл. от ТЗ. В този порядък правилно е възприета и приложимостта на чл. 16 от ЗКПО във вр. с чл. 77 от ЗДДФЛ, при определяне на данъчната основа за облагане от дейността. Необосновано е бланкетното възражение в касационната жалба на Д. И., за определянето на данъчната основа в противоречие с безспорно установената фактическа обстановка, както и че в подкрепа на това са приетите по делото заключения. Необосновано е и възражението на Директора на Дирекция ОДОП гр. Варна, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по назначената основна СОЕ. По същество се прави и оспорване на правилността и обосноваността на заключението. Предвид нормата на чл. 200, ал. 3 от ГПК това оспорване е несвоевременно направено. Въпреки че това са основните оплаквания в касационните жалби настоящият касационен състав на основание чл. 218, ал.2 от АПК намира за необходимо да посочи следното. Данъчната основа за всеки един от процесните периоди е формирана при спазване правилата на ЗКПО, като са съобразени установените данни за документално доказаните разходи при придобиването, респ. за получени приходи при продажбата на процесните автомобили последните частично по представените договори за покупко-продажба, а друга на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 77 от ЗДДФЛ, съобразно кредитираното от състава на съда основано заключение по приетата СОЕ. Неоснователни са възраженията против изводите на състава на Административен съд Варна при преценката заключенията на вещите лица и отхвърляне експертната оценка, дадена в хода на ревизията. Съобразно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, методите за определяне на пазарните цени са методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба, методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба, методът на транзакционната нетна печалба, методът на разпределената печалба. Съгласно чл. 3 от Наредба Н-9 на Министъра на финансите за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, методите са метод на сравнимите неконтролирани цени, метод на пазарните цени, метод на увеличената стойност, метод на разпределената печалба и метод на транзакционната нетна печалба. Правилно в тази връзка е кредитирано единствено основното заключение по СОЕ, тъй като видно от съдържанието на същото вещото лице експерт е определила пазарните цени на процесните седем броя автомобили по метода на сравнимите неконтролирани цени, като за целта е използвала информация от Община Варна, Дирекция Местни данъци", АИС КАТ - Варна и нотариуси, като за сравнителни аналози са използвани реално осъществени сделки с идентични или сходни автомобили. Обоснован е изводът на първостепенния съд, че тъй като са използвани офертни цени, които не биха могли да бъдат критерий за сравняване, експертната оценка от ревизионното производство и тази по допълнителната СОЕ не са изготвени по някой от методите по Наредба Н-9/2006 г., поради което не следва да бъдат кредитирани. Изложеното обосновава извода за неоснователност и на двете касационни жалби, поради което и съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно постановено, т.е. нестрадащо от релевираните касационни пороци, следва да се остави в сила. По въпроса с разноските: При този изход на спора разноски не се следват в полза и на двете страни, в качеството им на касационни жалбоподатели. Предвид липсата на изразени становища като ответници по касация, разноски не се следват и в това им качество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение