Решение № 4783 от 9.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11976/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Етажната собственост на [улица], гр. Горна Оряховица, чрез домоуправител П. Г.-А., срещу решение 18079 от 26.09.2024 г., постановено по адм. дело 4536/2023 г. по описа на Административен съд - София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закони и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени оспорения пред съда административен акт като незаконосъобразен. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Дуевски взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електроразпределение север АД, в съдебно заседание, чрез адвокат Кирилова, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Етажната собственост на [улица], гр. Горна Оряховица, срещу решение Ж-334 от 06.04.2023 г. на КЕВР, с което, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 прекратено административното производство, образувано по жалба на П. Г.-А. срещу Електроразпределение Север АД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правото на участие на касационния жалбоподател в развилото се пред административния съд производство не е препятствано, решението съдържа изискуемите се от закона мотиви. Правилно административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. Решението е постановено при неправилно приложение на закона. За да прекрати административното производство КЕВР е приела, че при правилно приложение на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) електроразпределителното дружество е начислило количеството електрическа енергия на абоната и е издало фактура за заплащането и. От фактическа страна решението на КЕВР се основава на част от съдържанието на констативен протокол 5501417/24.01.2023 г., цитирано в него, а именно, че : При извършени контролни проверки и измервания се установи, че СТИ е с неработещ броячен механизъм. След свалянето на капачката на клемния блок в присъствието на свидетеля се видя, че няма подвързана оперативна нула на клемната дъска. Поради тази причина СТИ не работи и консумираната ел. енергия не се измерва и не се заплаща от абоната. От правна страна решението се основа на цитираните разпоредби на чл. 50, ал. 2 и 3 ПИКЕЕ. При посоченото съдържание на оспорения пред съда административен акт настоящата инстанция намира, че КЕВР орган в нарушение на административнопроизводствените правила не е обсъдила относимите към спора доказателства което е довело и до неправилно приложение на приети за относими материалноправни разпоредби. Средството за техническо измерване (СТИ), въз основа на чиито показания Етажната собственост на [улица], гр. Горна Оряховица дължи заплащане на консумираната електрическа енергия - общ електромер стълбище, съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ е собственост на Електроразпределение Север АД, следва да е монтирано и пломбирано от служители на дружеството и само те да имат достъп до него с оглед задължението на доставчика на енергия за поддръжка и проверка на неговата годност. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 2 ПИКЕЕ операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да доставя, монтира и поддържа средствата за търговско измерване и прилежащата апаратура за регистриране и предаване на данни в случаите, когато се измерва енергията, използвана от битовите клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи ниско напрежение. Съответно според чл. 9, ал. 4 ПИКЕЕ страната, която купува електрическа енергия, няма право да преустройва, ремонтира или заменя елементи на средствата/системите за търговско измерване, както и да нарушава пломба, знак, стикер или друго контролно приспособление, поставени от съответния мрежови оператор, от оторизиран държавен орган или упълномощени от него длъжностни лица. Видно от констативния протокол, съставен при извършена проверка по инициатива на електроразпределителното дружество, от негови служители, и на който се основава решението на КЕВР, СТИ е с ненарушени пломби/стикери, идентифицирани в същия протокол с техните номера. Установено е, след премахването им от служители на дружеството и сваляне на капачката на клемния блок, че няма подвързана оперативна нула на клемната схема. Неоснователни са при това положение твърденията на Електроразпределение Север АД, възприети и от КЕВР, че оперативният нулев проводник е прекъснат, съответно, че е налице неправомерно въздействие върху функцията на електромера, вследствие на което енергията, която преминава през него не се измерва, което основава изчислението и при приложението на чл. 50, ал. 2 и ал. 3 ПИКЕЕ. В случая не е констатирана промяна в схемата на свързване, а несвързване на проводник към СТИ, без констатирана външна, друга намеса, представляваща промяна на схемата на свързване, след монтирането му, по смисъла на чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ.Не се твърди не се и установява по делото нарушение на задълженията по чл. 9, ал. 4 ПИКЕЕ от купувача на електрическа енергия. Електроразпределение Север АД не е представило нито пред административния орган, нито пред съда доказателства, установяващи изпълнение на задълженията му по чл. 9, ал. 2 ПИКЕЕ за правилно монтиране и поддържане на системата за търговско измерване съгласно въведените изисквания, съответно за регистриране и предаване на данни от извършени измервания в срока по чл. 3, ал. 4 ПИКЕЕ. Такива следва да се съдържат в досието на измервателната система, на която дружеството е собственик. Следва да се отбележи, че в констативния протокол не само не са отразени показания на СТИ в предвидената за това графа, но и изрично е записано от извършилите проверката служители на електроразпределителното дружество, че СТИ е с нулеви показания. Следователно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, на база на която е извършено изчисление на количеството електрическа енергия в случая е неприложима. Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ПИКЕЕ, на която също се основава обжалваното пред съда решение на КЕВР, тъй като не е налице липса на средството за търговско измерване. След като в случая не е установена промяна в схемата на свързване или липсата на СТИ, оспореното решение на КЕВР е незаконосъобразно, тъй като при установените факти и обстоятелства неправилно са приложени разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и 3 ПИКЕЕ. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразно оспореното решение Ж-334 от 06.04.2023 г. на КЕВР и при приложението на чл. 173, ал. 2 АПК преписката се върне за ново произнасяне по подадената жалба на Етажната собственост на [улица], гр. Горна Оряховица, при съобразяване приложението на закона съгласно мотивите на настоящето решение. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 1 АПК КЕВР да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 1080 лева, от която внесени държавни такси в размер на 80 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева по договор за правна помощ от 07.03.2025 г. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение