Решение № 963 от 26.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9436/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Стара Загора, чрез пълномощника му по делото юрк Д. Вълчева, против решение 246 от 10.07.2023г., постановено по адм. дело 285/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Релевирани са касационните основания по чл.209, т.3 от АПК. Нарушението на материалния закон, жалбоподателят свързва с порока на отменения индивидуален административен акт, който счита за нищожен, а производството за възобновяване - за неограничено със срок. Наведеното оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е във връзка със задължението на съда за събиране на относими за спора доказателства за датата на влизане в сила на отменения административен акт, а необосноваността на обжалваното решение е поради допуснато противоречие между формираните фактически и правни изводи. Прави се искане за отмяна на оспорения съдебен акт, както и за присъждане на деловодни разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът М. Емилова от гр. Стара Загора, чрез пълномощника си адв. Д. Димитров, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита оспореното решение за правилно. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба като счита оспореното решение за неправилно. В съдебно заседание, доводите и исканията в касационната жалба се поддържат от юрк Вълчева, която прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд Стара Загора е отменил по жалба на М. Емилова, заповед 10-00-801/02.05.2023г. на главния архитект на община Стара Загора, с която на основание чл.99, т.1 от АПК е отменено удостоверение 19-32-649/17.11.2022г., издадено от главния архитект на община Стара Загора на осн. §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ за търпимост на недвижим имот масивна стопанска сграда в УПИ І-987, ОДО в кв.19а по плана на гр. Стара Загора, представляваща сграда с идентификатор 68850.512.987.5 по КККР на гр. Стара Загора. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.102, ал.1 от АПК, считано от влизане в сила на удостоверението за търпимост 19-32-649/17.11.2023г. Сочи се, че последното е издадено от органа по заявление на М. Емилова, в административно производство, в което същите са единствени участници, а като благоприятстващ административен акт, заявителят няма правен интерес да го обжалва. При горните констатации и поради отсъствието на доказателства за датата на съобщаване на процесното удостоверение на неговия адресат, съдът е приел, че е влязло в сила на 17.12.2022г., когато е изтекъл едномесечният срок по чл.149, ал.4 от АПК за оспорване, предвиден за прокурора, а спрямо тази дата, релевантният срок по чл.102, ал.1 от АПК е изтекъл преди издаване на оспорената заповед. Във връзка с доводите на органа за нищожност на отмененото удостоверение за търпимост, са формирани мотиви за недопустимост на косвения съдебен контрол за валидност на същото в производството по обжалване на процесната заповед. В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание, съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено с оглед основанията по чл.209, т.3 от АПК, решението се приема за правилно. Съображенията за това са следните: От фактическа страна по делото е установено, че ответникът по касация М. Емилова е подала заявление вх. 19-31-587/13.09.2022г. до главния архитект на община Стара Загора с искане за издаване на удостоверение за търпимост на строеж масивна жилищна сграда с идентификатор 68850.512.987.5 по КККР на гр. Стара Загора. Сезираният със заявлението орган - главният архитект на община Стара Загора, издава удостоверение 19-32-649/17.11.2022г., с което удостоверява, че недвижим имот масивна стопанска сграда, находяща се в УПИ І-987, ОДО в кв.19а по плана на гр. Стара Загора - сграда с идентификатор 68850.512.987.5 по КККР на гр. Стара Загора, представлява търпим строеж по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не подлежи на премахване. Липсват данни за датата на съобщаване на издаденото удостоверение на заявителката, но видно от издаден на 13.12.2022г. на нейно име, нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение с 171, том ХІ, рег. 26668, дело 1845 на нотариус с рег. 181 и район на действие Старозагорския районен съд, с предмет процесната сграда, същото фигурира сред документите, представени за съставянето на акта. С обжалваната пред административния съд заповед 10-00-801/02.05.2023г., главният архитект на община Стара Загора, на основание чл.99, т.1 от АПК е отменил издаденото от него удостоверение 19-32-649/17.11.2022г. за търпимост на строежа. В мотивите си органът е приел, че същото е незаконосъобразно, поради отсъствие на доказателства за правото на собственост на заявителката М. Емилова по отношение на строежа, като се е позовал и на влязлата в сила на 20.10.2020г., заповед 10-00-1789/05.09.2019г. на кмета на община Стара Загора, с която на осн. чл.225а вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж триетажна масивна жилищна сграда 51 по приложение 1/комбинирана схема/, изпълнена от М. Атанасова без строителни книжа, в УПИ І-ОДО в кв.19а по плана на гр. Стара Загора. Според изложените от органа мотиви, удостоверението за търпимост е незаконосъобразно, тъй като въпросът за търпимостта на строежа, който се счита за идентичен със строежа, предмет на заповедта за премахване, е решен от съда в производството по адм. дело 686/2019г. по обжалване на горната заповед. Сочи се, че с влязлото в сила решение по делото, Административен съд Стара Загора е приел, че строежът не отговаря на условията за търпимост по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и при верен анализ на относимата нормативна уредба, след обсъждане на доводите на страните и правнозначимите факти, първоинстанционният съд е постановил обосновано решение, при точно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Правилен и кореспондиращ на доказателствата е решаващият извод в съдебния акт за неспазен срок за издаване на процесната заповед, което е достатъчно основание за нейната незаконосъобразност. Същата е издадена от административния орган, издател и на отмененото удостоверение за търпимост, на основание чл.99, т.1 от АПК поради това, че съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Безспорно е, че заповедта е постановена в производство по възобновяване по глава седма от АПК, което е извънреден способ за контрол на влезли в сила индивидуални или общи административни актове, които не са оспорени пред съда, т.е. предмет на производството по възобновяване са административни актове, които се ползват със стабилитет след влизането им в сила, с оглед на което законодателят е предвидил преклузивни срокове, в които може да се образува производството за възобновяване. В случая, заповедта е издадена на осн. чл.99, т.1 от АПК и е приложимо правилото на чл.102, ал.1 от АПК, според което възобновяването на производството може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта, който в случая е удостоверение 19-32-649/17.11.2022г. за търпимост на строежа. Поради отсъствието на доказателства за датата на съобщаване на удостоверението за търпимост на неговия адресат, както и предвид това, че същото е благоприятстващ за него акт, административният съд е приел, че е влязло в сила на 17.12.2022г., когато е изтекъл едномесечния срок по чл.149, ал.4 от АПК за оспорване, предвиден за прокурора, а спрямо тази дата, релевантният срок по чл.102, ал.1 от АПК е изтекъл преди издаване на оспорената заповед на 02.05.2023г. Крайният извод за неспазване на преклузивния срок за възобновяване на административното производство е правилен, при следната корекция на мотивите на административния съд, а именно: Началото на срока се свързва с влизането в сила на акта - предмет на производството за възобновяване, който е удостоверението за търпимост, т.е. индивидуален административен акт, благоприятен за адресата си и незасягащ права и интереси на други лица, с оглед на което органът е следвало да го съобщи само на заявителката М. Емилова. Действително по делото няма доказателства за датата на съобщаването му, но неустановяването на горното обстоятелство не е резултат на бездействието на съда, който е изискал цялата административна преписка, респ. не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, както неоснователно се поддържа от касатора. Целта на съобщаването на акта е да се обезпечи възможността за запознаване на страната със съдържанието му, което е предпоставка да се подготви оспорването му, а в случая последното би било недопустимо поради постановения позитивен за нея резултат. От друга страна, след съобщаването на издаденото удостоверение за търпимост, за адресата му възниква правната възможност да се ползва от него при извършване на правни сделки или както в случая за издаване на нотариален акт за собственост на процесния строеж. По делото на административния съд, М. Емилова е представила констативен нотариален акт, който е издаден на 13.12.2022г. въз основа на приложеното удостоверение за търпимост, от което следва, че към тази дата същата е имала знание за издаването и съдържанието му. Датата на съставяне на нотариалния акт е достоверна, а изводите са, че към 13.12.2022г., удостоверението е било съобщено на страната и като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила. Изчислен спрямо посочената дата, тримесечният срок по чл.102, ал.1 от АПК е изтекъл преди издаване на процесната заповед на 02.05.2023г. Постановяването на административния акт за възобновяване извън преклузивния срок, е достатъчно основание за отмяна на същия, без да се обсъжда материалната му законосъобразност. Обжалваното решение не е засегнато от пороците по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Неоснователни са поддържаните от касатора доводи за това, че удостоверението за търпимост е нищожен административен акт, с оглед на който порок, същото не е влязло в сила, а производството за възобновяване не е ограничено със срок. Изложената защитна теза противоречи на съдържанието на чл.99, т.1 АПК и въобще на способа за възобновяване по чл.99 и сл. от АПК. Същият е основан на разбирането, че нищожният административен акт е несъществуващ акт, не поражда правни последици, поради което административното производство, в което е издаден нищожният акт не е приключило и не трябва да се възобновява. Предвид изхода по делото, касаторът няма право на разноски, а на ответника се дължат направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Според приложения списък същите са в размер на 1250,00лв. Съдът, във връзка с предявеното от пълномощника на жалбоподателя, възражение за прекомерност, като прецени действителната фактическа и правна сложност на делото, което е по чл.99 и сл. от АПК, а не по ЗУТ, счита, че адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер от 1000,00лв., определен по правилото на чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение