Решение № 5816 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13750/2018 г.

Решение № 5816 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13750/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. Димова, действаща, като ЕТ "Д. Димова", срещу Решение № 1725/25.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1737/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговеца, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615005100-091-001/25.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 393/16.06.2016 г. на директора на ОДОП-Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага подробни съображения за недоказаност на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред по съображения, че по делото не е доказано наличие на реални доставки в хипотезата на укрити от задълженото лице приходи. Представена е справка по доставчици за липсващи фактури по делото и за фактури с подписи, които не съвпадат с подписа на касатора. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и по същество на спора да бъде отменен ревизионния акт в тази му част. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив, чрез представителя си, в писмена защита и в съдебно заседание, излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Извършената ревизия е била повторна, възложена във връзка с решение на директора на Д "ОДОП" - Пловдив. Издадения РА е потвърден от директора на Д "ОДОП" - Пловдив. Със същия на ЕТ са определени данъчни задължения по ЗДДС за периоди 15.01.2009 г. —31.12.2011 г. и от 15.10.2013 г. -31.01.2014 г., данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., авансови вноски за ДОО, ЗО и ЗДПО за 2010 г. и 2011 г. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на следните доставчици: "Табакгруп деливъри" АД; "Йосини" ЕООД; "Рожен1" ЕООД, "Бритиш американтабако трейдинг" ЕООД; "Яница хляб" АД, "Обединена млечна компания" АД; "Витела България" ЕООД, "Инкофудс" ООД; "Орбико България" ЕООД и "Инкозметикс" АД. Събрани са копия на издадените към ЕТ "Д. Димова", фактури, документи свързани с разплащане на доставките, извлечения от главна книга, хронологични ведомости на сч. с/ки 501, 702 и 4532 и др. Според първоинстанционният съд са налице фактури подписани от получател-управителя на дружеството. Налице са такива и неподписани от управителя на дружеството. Налице са и фактури по доставки, които не са представени по делото, поради което не може да се прецени положен ли е подпис на получател, по конкретно доставки от "Деливъри стара Загора" АД. Съдът е приел, че е налице принципът на разносна търговия. Доставчиците разполагат с материален ресурс. За издадените от доставчиците фактури са представени доказателства, че са осчетоводено по сметка "Каса", така и в приходните смети на дружеството. Съдът е посочил, че дружеството твърди, че не е получател по доставките. Съобразявайки фактите по делото съдът е приел, че по отношение на фактури /група 1. по т. 17 / от решението се установява реалност на доставките към получателя, поради което е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. С тази презумпция се ползва и процесния РА и фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Съдът е посочил, че стоките с предмет доставки по фактури, които носят подпис на получателя обосновават извод, че доставките реално са получени от ревизираното лице. Съдът е посочил, че са налице основания за начисляване на ДДС и косвен данък по фактури с предмет "стоки", по които лицето е получател, т. к. е налице неотчетен оборот в размер на 175 738, 15 лв. към месец декември 2018 г. Същият е формиран в резултат на получени фактури от "Табак груп деливъри" АД - Стара Загора. Обоснован е извод, че ревизираното лице е следвало да се регистрира по ЗДДС до 14.01.2009 г. и за всички последващи доставки е следвало да начисли ДДС, поради което оборотите по тях са преизчислени. Посочено е, че ревизираното лице е поддържало оборот от 178 973, 59 лв. до м. 11.2010 г., след което същият е спаднал на 41193, 19 лв. и основанието за регистрация по ДДС отпада до м. 08.2013 г., и отново възниква през месец септември 2013 г. -януари 2014 г. В тази връзка съдът е приел, че РА, в частта, в която са определени задължения за ДДС отпада до м. август 2013 г. и отново възниква за периода м. 12.2009 г. и м. 12.2010 г., но с необходима корекция на размера на начисления данък. Според първоинстанционния съд размера на начисления данък е законосъобразен и в частта на определения ДДС за периода м. 10.2013 г. -м. 01.2014 г. за м. 12.2011 г. съдът е посочил, че не са налице основания за облагане с косвен данък, поради което акта в тази част е незаконосъобразен. Посочено е, че при изчисляване на дължимия ДДС следва да се вземат предвид осчетоводените и неосчетоводени приходи, след корекция съобразно правните изводи на съда. След прилагане на съответните надценки-5% и 6% съдът е установил допълнителни задължения по ЗДДС за м. 12.2009 г. в размер на 30933, 91 лв. и за м. 12.2010 г. в размер на 7067, 58 лв. Съдът е посочил, че основание за начисляване на данък по чл. 47, ал. 2 от ЗДДФЛ е налице единствено за 2009 г. и възлиза в размер на 253, 39 лв. Предмет на настоящото производство е решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговеца. На първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, АС - Пловдив е приел, че са доказани предоставите по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред по фактурите по които е получен подпис на получател. По отношение на неподписаните фактури съдът е приел, че не е доказана реална доставка. Решението в обжалваната част е неправилно. В съдебното решение не са обсъждани поотделно събраните по делото доказателства, а е направен обобщен извод, който не почива на преценка от страна на съда на доказателствата по делото. Наистина съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на ревизираното лице е да опровергае констатациите на ревизионния акт който, когато е издаден при условията на особения ред по чл. 122 ДОПК, те се считат за верни. В същото време обаче в тежест на приходните органи е да докажат наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, довели до извършване на ревизията по особения ред. Задължение на съда е да извърши всестранна преценка за наличието на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК и ако установи, че такива са налице, да анализира и прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Такъв анализ в обжалваното решение липсва. Наистина наличието или не на подпис за получател на фактурите е релевантно за преценката относно това дали е налице задължение за осчетоводяването им, но тази преценка съдът е длъжен да направи само ако обсъди в цялост всички доказателства по делото, което в процесния случай не е сторено. В този смисъл е и решение № 9019/2015 г. на ВАС, Първо отделение. В съдебното решение само са споменати заключенията на съдебните експертизи - графологическа и счетоводна, но същите не са обсъдени, каквото е задължението на съда по чл. 202 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Съдът е посочил в мотивите на решението си, че на част от фактурите от посочени доставчици е положен подпис, на други не. Фактурите не са цитирани. ССчЕ е приета, като съдът е посочил, че я кредитира без да е обсъдена. Изброяването на доказателства не е равнозначно на тяхното обсъждане. Не е извършена от съда и проверка за правилността на начисления данък по чл. 47, ал. 2 от ЗДДФЛ. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в, частта, в която е отхвърлена жалбата е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Пловдивския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да постанови решение след обстойно обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение