Решение № 10081 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 663/2010 г.

Решение № 10081 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 663/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Шериф Смаилов Капсъзов, с. Горно Дряново, община Гърмен, срещу решение № 666 от 20.11.2009 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 1202/2008 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е отчел, че спорът за имотната граница между образуващите парцела два имота, е решен с влязло в сила съдебно решение, поради което актът за непълноти и грешки не е необходимо да бъде подписан от заинтересованите страни. Неправилно съдът е приел, че границата не е материализирана на място. Необоснован е и изводът на съда за липса на фактически основания за издаването на оспорената заповед. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответниците по касационната жалба - кметът на община Гърмен и Селва Амитова Пендева, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано. Не са налице твърдяните отменителни основания. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че касаторът е собственик на 180/340 ид. ч. от урегулиран поземлен имот - парцел II, с пл. № 258, кв. 35 по плана на с. Горно Дряново. Заинтересованата страна е собственик на 1/2 ид. ч. от същия имот с пл. № 285. Със съдебно решение № 188а от 17.11.1989 г., постановено по гр. д. № 363/1989 г. на районен съд, гр. Гоце Делчев, е определена границата между двата имота. По искане на касатора за поправка на кадастралния план относно собствения му имот пл. № 285, кв. 35 по плана на селото, въз основан на влязло в сила решение, е съставен акт за непълноти и грешки. Същият е подписан само от съставителя. Въз основа на акта и направено геодезическо заснемане е издадена заповед № 322 от 2.09.2008 г. на кмета на общината, с която е одобрена поправка в кадастралния план като имот пл. № 285 се разделя на два самостоятелни имота - пл. № 285 и пл. № 486. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че актът за непълноти и грешки неправилно не е представен на заинтересованите лица. Постановеното съдебното решение не съдържа площ на двата имота, а на окомерната скица към него няма отбелязани трайни знаци на терена, което не позволява да се установи идентичност на новонанесения имот, с този по съдебното решение. Налице е и несъответствие на площта на имотите с тази по документите за собственост. Въз основа на това е приел, че е налице спор за материално право. Приел е, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като административният орган не е посочил фактически основания за издаването й. Въз основа на това е отменил същата. Крайният извод на съда е правилен. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото и страните не спорят досежно фактите. Още от нотариалните актове на страните е видно, че заинтересованата страна е собственик на 1/2 ид. ч. от урегулиран поземлен имот - парцел III, пл. № 285, кв. 35 по плана на с. Горно Дряново, с площ за парцела от 285 кв. м., а касаторът е собственик на 180/340 ид. ч., т. е. на повече от половината, от урегулиран поземлен имот - парцел II, пл. № 285, кв. 35 по плана на с. Горно Дряново, с площ за парцела от 340 кв. м. Видно е, че макар и в двата нотариална акта да се сочи имот пл. № 285, то площта на отредения за този имот парцел е различна (отделен е фактът, че се сочи различен номер на парцела). Наред с това съдебното решение, на което се позовава органа, за да издаде оспорената заповед, е от 17.11.1989 г. Към тази дата наследодателят на касатора, според данните по делото - нотариален акт № 93, дело 207/1987 г. и удостоверение за идентичност на имената на Събин Събинов Шифов и Амит Шерифов Шифов, е бил собственик на недвижим имот от 180 кв. м. Самото съдебно решение не сочи площта на имота, собственост на наследодателя на касатора, нито общата площ. При тази неустановеност на общата площ на имот пл. № 285 и различията в площите на съсобствениците е видно, че нанасянето на имотите в кадастралния план не съответства на изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР за местоположение, граници и размери. Невъзможността да се установи площта, притежавана от страните, не дава възможност административният орган правилно да нанесе новосъздадените имоти в кадастралния план. Налице е спор за материално право. С оглед на това правилен е изводът на съда, че при установената невъзможност за идентификация на имотите и при липсата на ангажирани от органа и касатора допълнителни доказателства, не може да се направи извод за съответствие на заповедта със съдебното решение и с оглед на това за законосъобразността на оспорения административен акт. Неправилно съдът приема, че в оспорената заповед не са посочени фактически основания за издаването й. Видно от самата заповед тя се позовава на молбата на касатора, геодезическото заснемане, констативния акт за непълноти и грешки и съдебното решение от 1989 г. Всички те, в своята съвкупност, съдържат фактическите основания за издаване на заповедта. Именно въз основа на съдържащите с в тези писмени доказателства фактически обстоятелства съдът е възприел фактическата обстановка и е успял да извърши проверка за законосъобразността на акта. С оглед на изложеното, твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение в частта, в която съдът приема, че оспорената заповед не сочи фактически основания за издаването си, е основателно. Тази неправилност на съдебното решение обаче не се отразява на правилността на крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед. В останалата част, релевираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение, видно от горното, са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд