Решение № 7353 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16202/2009 г.

Решение № 7353 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16202/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано е по жалба на Ушяр Намик Мохамед, гражданин на Ирак, срещу решение № 572/07.12.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, при проверка по реда на чл. 159 от АПК, намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК съдът, като обсъди основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства, прие за установено следното: С обжалваното решение в административно производство, образувано по поредна молба от Ушяр Намик Мохамед, гражданин на Ирак, на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е прието решение, с което е постановен отказ за предоставяне на чужденеца статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е изложил съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. В приложеното към административното производство становище, изготвено от главен експерт в отдел "Производство и настаняване в РПЦ" - София, е отразено, че на всяко новооткрито производство чужденецът заявява все по нови доказателства и споделя съображения относно получени заплахи с неизяснен мотив, за които доказателства не са представени. Също така кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, социална група или политическо мнение или убеждение и може да се върне в държавата си по произход. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че Ушяр Намик Мохамед, гражданин на Ирак, е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. Жалбоподателят твърди, че от ВКБООН е изразено категорично становище, че иракчаните от Южен и Централен Ирак, които търсят убежище, следва да се считат за бежанци съгласно Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците, като се вземе предвид и индивидуалната бежанска история. Това становище не може да бъде споделено поради факта, че молителят е лице, което доброволно е напуснало страната си, за да се засели другаде от желание за промяна или по семейни и лични причини. Административният орган обосновано е направил извод, че не са налице материалните предпоставки съгл. чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не са налице данни, че лицето основателно се страхува от преследване, поради раса, религия, национална, социална или политическа принадлежност и не може да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се върне в нея. От приложените по делото няколко справки относно обществено политическата обстановка в Ирак се установява, че сигурността на населението в Сюлеймания, Арбил и Дахок е относително спокойна и че съществува възможност за завръщането на всеки иракски гражданин в кюрдската автономна област в Северен Ирак. В бежанската история на чужденеца не се установяват факти за осъществено преследване по смисъла на определението за бежанец. Кандидатът не е бил заплашван по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група. С противоречиви обяснения в интервютата, молителят е поставил под съмнение достоверността на своята бежанска история, което налага заключението, че по отношение на Ушяр Намик Мохамед не са налице предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгл. чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Няма данни кандидатът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански статут и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. По изложените съображения и при положение, че не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,