Решение № 9050 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 20/2012 г.

Решение № 9050 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 20/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие против решение № 84 от 1.11.2011 г., постановено по адм. д. № 117/2011 г. по описа на Административен съд - Силистра. Иска се отмяна на решението и се развиват подробни съображения по същество на спора. Ответната страна - "Рашка Трейдинг" ЕООД, представлявано от управителя Емран Исмаилов не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. След осъществена служебна проверка по допустимостта на съдебния акт, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен АУПДВ№ 01-2600/3095 от 9.04.2011 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие ДФЗ). С разпореждане № 403 от 22.06.2011 г. административният съд в закрито заседание е конституирал страните по делото и на ответната страна като такъв е вписан ИД на ДФЗ, като издател на акта. По силата на пълномощно, подписано от ИД на ДФЗ, юрисконсулт Железарова е извършвала процесуални действия, като представител на изпълнителния директор в съдебните заседание по делото. Представено е пълномощно от ИД на ДФЗ - Румен Порожанов (л. 119) по силата на което е участвала в съдебни заседания. С протоколно определение от 25.10.2011 г. по време на открито съдебно заседание е заличен, като ответник издателя на акта - ИД на ДФЗ и е конституиран като ответник ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Съдебният акт е постановен по отношение на Разплащателната агенция по чл. 20а от ЗПЗП. При спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да обезсили решението. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта е заличен, и съдебното производството по отношение на него е прекратено. В административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта (субект на административното производство)с друг административен орган, в т. ч. и с йерархически по-горестоящия по отношение на издателя. Недопустимо е и участието на Разплащателната агенция като част от Държавен фонд земеделие, който е юридическо лице, защото не е издател на акта за установяване на публично държавно вземане. В този смисъл виж и определение по адм. д. № 1371/2012 г. на ВАС, петчленен състав. Въпросите относно наличието или липсата на материална компетентност на издателя на акта имат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилното конституиране на страните по делото, за което съдът следи служебно, предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. Първоначално конституирания като страна изпълнителен директор на ДФЗ е издател на акта, поради което е бил надлежна страна по делото. Съгласно чл. 20а от Закон за подпомагане на земеделските производители ИД на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като ръководи дейността и, и я представлява. От друга страна съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от същия закон ДФЗ е юридическо лице и изпълнява функциите на РА. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна, заличавайки като страна административния орган, издал оспорения административен акт Административен съд - Силистра е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане с участието на надлежните страни по административното правоотношение - изпълнителния директор на ДФЗ и адресата на акта, който го е оспорил. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,