Решение № 14319 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2018 г.

Решение № 14319 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Нерсисян" ЕООД гр. Бургас срещу решение № 242/16.02.2018 г. на Административен съд, гр. Бургас по АХД № 1114/2017 г., с което се отхвърля жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № Р-02000216004846-091-001/06.02.2017 година, издаден от началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № 84/13.04.2017 Г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат и развиват доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло обжалваният ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима. Предмет на обжалване пред АС - Бургас е бил РА № Р-02000216004846-091-001/06.02.2017 година, издаден от началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № 84/13.04.2017 Г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени задължения по корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 година в размер на 2 904, 35 лева и лихва за забава в размер на 251, 81 лева, както и ДДС за данъчни периоди януари - септември 2015 година в общ размер на 14 984, 42 лева и лихва за забава в общ размер на 2246, 35 лева. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Административният орган и първоинстанционният съд са приели за установено, че са налице данни за укрити за укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, като това твърдение се основава на разчитане на съхраняваща с в компютър информация, която е дала основание на органите по приходите да приемат, че са извършвани продажби, които не са отчитани през ЕКАФП. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно несъобразяването на първоинстанционния съд със заключението на вещото лице по назначената СТЕ, което според жалбоподателя опровергава констатациите в ревизионния доклад и акт. Вещото лице в съдебно заседание от 17.01.2018 г. е посочил, че изложеното от него в табличен вид в допълнителното заключение е идентично по съдържание с таблиците, които са изготвени в хода на административното производство. Потвърдил е също така, че "таблицата, която съм посочил в тази експертиза, е едно към едно с таблицата от базата данни, която получих от НАП. " Следователно вещото лице е установил наличието на същите данни, каквото са установили приходните органи, и въз основа на които са направени изводите им за неотчетени продажби. При това положение неоснователно е касационното оплакване за липса на данни за периода 2015 – 2016 г. Вещото лице е заявило в съдебно заседание, че не е открил индиция за манипулация на данните и не може да твърди за извършена такава. При тези установявания правилно първоинстанционният съд е приел, че изводите на органа по приходите не се опровергават от извършените основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, поради което правилно органът по приходите въз основа на данните от програмния продукт, е установил оспорените задължения за ревизираните периоди по ЗКПО и ЗДДС. С оглед установените факти основателен е изводът в оспореното първоинстанционно решение, че приходните органи са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Независимо от това, че използваният от търговеца програмен продукт в търговския му обект не е предназначен за отчитане на продажби, информацията от него съдържа безспорно данни за продажбите, които са отчетени чрез фискалното устройство и за такива, които не са. Доказването на наличието на данни за укрити приходи не изисква задължително да бъде установено от кого и кога са закупени стоките, чиито продажби не са регистрирани от търговеца чрез издаването на фискален бон, нито налага извършването на инвентаризация в хода на ревизията, при която да се установят наличните стоки към един следващ ревизираните период. С оглед така изложените съображения с решението си АС - Бургас правилно и законосъобразно е потвърдил РА, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,