Решение № 13892 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13773/2012 г.

Решение № 13892 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13773/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, представляван от заместник изпълнителния директор срещу решение № 102 от 26.09.2012 г. по адм. дело № 173 от 2012 г. на Административния съд - Сливен, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Димитър Славов Колев, чрез адв. М. Стефанов, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване на разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С процесното решение е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24173 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА), с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от Димитър Славов Колев заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 20/050609/37522 в размер на 30 047,58 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК) и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. В случая правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 30 047,58 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Действително в преписката се съдържа разпечатка от ИСАК - Регистър "Директни плащания", наименувана "Разлика в площи след кръстосани проверки от 11.2009 г. и 12.2010 г. за кампания 2009 г.", но никъде в оспорения акт административният орган не се позовава на нея. Нещо повече, не е ясно нито кой е извършил проверката (липсва отбелязване на длъжностното лице), нито пък е подписана. Върху същата няма отбелязана и дата (единствената такава е датата, на която е извършено разпечатването). Освен това разпечатката съдържа само и единствено констатации, които нямат характер на мотиви. Немотивирането на АУПДВ е самостоятелно основание за отмяна на същия. Съгласно чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията задължението за възстановяване на недължимо плащане на земеделския стопанин не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си Димитър Колев е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече че през 2009 г. са извършени проверки, които са констатирали, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане, а кръстосаната проверка, на която се позовава административният орган, е извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности по смисъла на чл. 2, т. 10 от регламента, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28 на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя, преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително РА да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е друго самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. По изложените съображения, правилно е прието, че оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Решението на първоинстанционния съд не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила доказателства за реално извършени такива, поради което искането й следва да бъде отхвърлено. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,