Решение № 14300 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7521/2020 г.

Решение № 14300 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7521/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, против Решение № 192/10.06.2020 г., постановено по адм. дело № 213/2020 г. на Административен съд – Хасково, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-60-0027032/23.01.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" -Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че в заповедта се изложени правни и фактически основания за налагане на ПАМ и продължителността на срока й. Също така, че с налагането на ПАМ се постигат целите, предвидени в закона - предотвратяване и преустановяване на нарушения от същия вид. Възразява се срещу изводите на съда, че възникнали във връзка с пандемията COVID 19 обстоятелства са допринесли за реализиране на търсените с наложената ПАМ правни последици. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата и предходната съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба "Алената Мечка" ЕООД чрез адв. Димитров изразява становище, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Изводите на съда противоречат на фактическите установявания, направени след преценка на събраните по делото писмени доказателства. Налице са касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че при извършена оперативна проверка на 16.01.2020 г., в 12: 00 часа на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – снек-бар "ХХХ", находящ се в гр. Хасково., стопанисван от "АЕНАТА МЕЧКА" ЕООД, се констатирало, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата Наредба. За извършената на 16.01.2020 г., в 12. 00 часа контролна покупка на 1 бр. супа, 2 бр. баница, 2 бр. кафе, и 1 бр. десерт, на обща стойност 14. 40 лв., платени в брой, преди легитимацията, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел "Datecs FP-1000-02 DV" с ИН на ФУ DT427126 и ИН на ФП 02708374, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Установено е и наличие на касова разлика в размер на 21. 00 лева между наличните парични средства в касата и тези, отразени във ФУ. Посочено е също, че нарушението води до неотразяване на приходи. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отменил заповедта с довода, че липсват мотиви по отношение на срока на наложената мярка, актът не съответства и на целта на закона и нарушава принципа на съразмерност, възникналите във връзка с пандемията COVID 19 обстоятелства са допринесли за реализиране на търсените с наложената ПАМ правни последици Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд, е описал в мотивите си приложимите разпоредби както от АПК, ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Въз основа на тях, при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". Неправилен е изводът на решаващия състав на АС, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено. За констатирането му от органите по приходите е съставен протокол за извършена проверка, по установения ред и в предвидената форма, в кръга на правомощията им, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите на наложи ПАМ. Неправилно е прието в обжалваното решение, че заповедта не е съобразено с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения. Съответствието на административния акт с целта на закона не може да се смесва с целесъобразността на последния. По аргумент на противното от § 1, т. 3 от ДР на АПК административен акт е целесъобразен, когато е издаден при правилно упражняване на оперативна самостоятелност. Това означава, че въпросът за целесъобразността се поставя само когато актът е издаден от орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, и то само при обжалване по административния ред, каквито обстоятелства в случая не са налице. Съответствието на акта с целта на закона трябва да бъде разграничавано от съответствието му с принципа на съразмерност. Съблюдаването от административния орган на принципа на съразмерността, установен с чл. 6 АПК, означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая с издаването на посочената заповед не се накърняват правата на ответника в степен по-голяма от необходимото. Преценката на административния орган относно срока, за който следва да се наложи ПАМ, а именно 14 дни от допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, с които тя се прилага, т. е. в съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Неправилен е изводът на съда за несъразмерност на наложената ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Няма спор, в случая, относно наличието на извършените нарушения, визирани в акта. При определяне продължителността на срока на мярката, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е определил такъв размер на 14 дни при максималния предвиден в закона 30-дневен срок, като е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му. Наред с установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка е допуснато и второ нарушение, издадена е бележка, наподобяващ визуално фискален бон от нефискален принтер, съдържащ наименование на закупените стоки, единична и обща стойност на плащане, дата и час. Съгласно чл. 7а, ал. 1 от Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не се допуска по чл. 3 да предоставят документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание фискален бон. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна неоснователно съдът е мотивирал решението си с оглед обстоятелства, възникнали във връзка с пандемията COVID 19, затварянето на търговските обекти, вкл. и процесния по заповед на Министъра на здравеопазването не може да обоснове извод за реализация на процесната ПАМ. Ако се приемат тези аргументи, то биха се поставили в неравностойно положение търговците издаващи бележки от фискален апарат и тази неиздаващи такива или респективно би следвало отмяна на всички ПАМ наложени в същия времеви период и касаещи търговски обекти от типа на процесния, което е незаконосъобразно. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. Общият размер на разноските е 270 лв., от които юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за двете инстанции в размер на 200 лева, на възстановяване подлежи и заплатена от административния орган държавна такса за касационно обжалване в размер на 70 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение