Решение № 147 от 14.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 550/2019 г.

Решение № 147 от 14.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 550/2019 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниел Луков Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на Градския прокурор на СГП, за възобновяване на наказателното производство, изменение на влязлата в сила присъда № 276 от 28.10.2015 г., постановена по нохд № 1619/2014 г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, и отмяна на наложената с присъдата конфискация спрямо осъдената М. П. С.. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване поради разкрити чрез разследване нови обстоятелства, които не са били известни на съдилищата и те имат съществено значение за делото. В съдебно заседание осъдената М. С. не се явява, редовно уведомена, като нейният защитник адвокат З. Д. изразява съгласие с така депозираното искане и претендира за неговото уважаване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно по изложените в същото съображения. Постъпило е и становище от процесуалния представител на Министъра на финансите, в лицето на юрисконсулт С. Л., с мнение за уважаване на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 276 от 28.10.2015 г., постановена по нохд № 1619/2014 г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, осъдената М. П. С. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1, алт. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, като й е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, с петгодишен изпитателен срок при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, както и конфискация на 1/6 ид. ч. от поземлен имот пл. № 109, парцел 12, с площ 1061 кв. м., в [населено място], [улица], УПИ, стара имотна партида 420154 и 1/6 ид. ч. от сграда, пл. № 109, парцел 12, в [населено място], [улица], УПИ, стара имотна партида 268274. С присъдата е бил отхвърлен предявения от държавата, представлявана от Министъра на финансите, граждански иск. С решение № 361/30.08.2016 г., постановено по внохд № 1202/2015 г. по описа на САС, първоинстанционната присъда е била потвърдена. С решение № 214/7.12.2017 г., постановено по к. д. № 655/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, въззивното решение е било отменено в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда в нейната гражданска част и делото е било върнато на САС за ново разглеждане в тази му част от друг състав. С Решение № 82/7.03.2018 г., постановено по внохд № 1494/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, първоинстанционната присъда е била изменена в гражданската й част, като М. П. С. е била осъдена да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, обезщетение във връзка с предявения граждански иск в размер на 3 187 351, 80 лв., ведно със законната лихва от 14.08.2009 г. до окончателното изплащане на същата, както и е била присъдена държавна такса. С решение № 144/5.07.2018 г., постановено по к. д. № 526/2018 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, въззивното решение е било оставено в сила. Искането на градския прокурор на СГП е допустимо и същото се явява основателно, тъй като атакуваният от прокурора съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419, ал. 1 НПК. За да постанови своя акт, първоинстанционният съд се е позовал на информация, изискана от него от Агенцията по вписванията-София, която информация касае осъдената М. С.. Поискана е била служебна справка с оглед установяване на обстоятелствата има ли вписани в Агенцията по вписвания обстоятелства, свързани с осъдената. От получения отговор от страна на агенцията изх. № 11-00-1641/16.10.2015 г. е видно, че от направената справка по персоналната партида на М. С. същата е отразена като собственик на 1/6 ид. ч. от поземлен имот пл. № 109, парцел 12, с площ 1061 кв. м., в [населено място], [улица], УПИ, стара имотна партида 420154 и 1/6 ид. ч. от сграда, пл. № 109, парцел 12, в [населено място], [улица], УПИ, стара имотна партида 268274. По повод постъпила молба от А. В. Б. и за изясняване на всички обстоятелства по същата, е била извършена прокурорска проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ. В хода на тази проверка са били събрани копие от нотариален акт № 16, т. 1, рег. № 352, нот. дело № 14/2014 г., скици на поземлен имот, справка № 6110/11.10.2018 г. от Агенцията по вписванията за периода 1.01.1998 г. -2.10.2018 г., в която е вписано обстоятелството, че съгласно посочения нотариален акт А. Б. е призната за собственик по завещание на целия недвижим имот-сграда и дворно място на [улица]. Били са снети обяснения от А. Б., от В. К., Г. М. и С. М. - Д., последните две служители в Агенция по вписванията. Приложено е и копие от саморъчно завещание на Н. Г. от 27.02.2007 г., а също и протокол от 9.09.2008 г. по нот. дело № 4/2008 г. и решение № 1547/20.07.2012 г. по гр. д. № 2392/2011 г. по описа на САС. В хода на прокурорската проверка се установило, че в справката изх. № 11-00-1641/16.10.2015 г. от Агенция по вписванията са отразени всички вписвания, отбелязвания или заличавания по персоналната партида на М. С., тъй като тази справка е била поискана от съда по име на лице, а не за конкретен имот. Издадения констативен нотариален акт въз основа на завещанието на Н. Г. по отношение на А. Б. не е отразен по персоналната партида на М. С., тъй като тя не е страна по този нотариален акт. Предвид това и съдът не е имал информация за посочените обстоятелства, а именно кой е собственик на конфискуваните с присъдата имоти, които обстоятелства не са му били известни към момента на постановяване на съдебния акт. С оглед изложената фактология, са налице предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Възобновяването на наказателните дела е извънреден способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове, който цели постигането на законосъобразен, правилен и справедлив съдебен акт. Хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК изисква две законови предпоставки за възобновяване: първата - дали чрез разследване са разкрити обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил съответния съдебния акт, и втората - дали тези обстоятелства или доказателства имат съществено значение за делото. Необходимо е да се направи уточнението, че тези обстоятелства или доказателства може да се отнасят както до доказаността на извършеното от дееца престъпление и неговата правна квалификация, но още и до степента на вината и размера на наказанието. От положителния или отрицателен отговор на тези въпроси зависи и решението на ВКС. Съдебната практика е категорична, че тези обстоятелства са "разкрити чрез разследване", когато това е сторено по реда на Глава седемнадесета от НПК или в хода на съдебно следствие, вкл. в рамките на друго наказателно производство или в нарочно производство /вж. решение № 470 от 20.11.2009 г. по н. д. № 498/2009 г. на I н. о. /. Новите обстоятелства може да са установени и при прокурорска проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ в рамките на т. нар. "разследване в широк смисъл" /вж. решение № 288 от 23.09.2015 г. по н. д. № 944/2015 г. на III н. о. /. Само по посочените начини те ще бъдат разкрити така, че да са установени по несъмнен и безспорен начин, за да се избегне неоснователната отмяна на влезлия в законна сила съдебен акт и засягането на стабилитета му. Именно по този ред е образуваната прокурорска проверка на СГП. Новите обстоятелства са събрани от компетентен орган, чрез разследване по ЗСВ. Безспорен е фактът, че тези обстоятелства не са били известни на съда, постановил атакувания съдебен акт и имат съществено значение за правилното решаване на делото, защото се отнасят до въпроса за определяне на вида и размера на следващото се на дееца наказание, в конкретната хипотеза касателно кумулативно предвиденото наказание "конфискация", наложено на осъдената М. С.. Съдът се е доверил на изисканата от него справка от Агенцията по вписванията, без да е имал каквито и да е съмнения в отразеното в същата съдържание. Безспорно, в кориците на делото не се съдържат каквито и да било данни за извършеното в полза на А. Б. завещание. Съдът не е имал основание да се съмнява в представената му справка, че да се налага повторно извършване на проверка, вече само по отношение на конкретен имот в Агенцията по вписвания. А както е видно от приложените към прокурорската проверка материали, завещанието в полза на А. Б. и издадения въз основа на него констативен нотариален акт не са били отразени в персоналната партида на осъдената М. С., тъй като тя не е била страна в нотариалното производство. Неизвестното на съда обстоятелство е съществувало към момента на постановяването на съдебния акт, чието възобновяване се претендира. В конкретния случай посочените две законови предпоставки са налице. Търсената промяна е и в полза на осъденото лице. Това налага искането да се уважи, като се възобнови наказателното производство по делото и се отмени наложената конфискация спрямо осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК