Решение № 3908 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 356/2018 г.

Решение № 3908 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 356/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на К. Г. от гр. С. против решение № 531 от 21.11.2017 г. по адм. д. № 435/2017 г. на Административен съд - М., с което съдът е отхвърлил жалбата на Гаврилов срещу заповед № 17-0996-000410/7.06.2017 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - М. за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността". Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички наведени от оспорващия възражения; не е обсъдил в съвкупност и логическа последователност събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства относно действителния водач на лекия автомобил. Повторно излага съображенията си за незаконосъобразност на административния акт, като навежда доводи и за неговата нищожност поради некомпетентност на административния орган. Иска отмяна на постановеното решение и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени атакувания административен акт или прогласи нищожността му. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - М., не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че на жалбоподателя К. Г. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, № 247405/06.06.2017 г. за това, че на 06.06.2017 г. на пътя Монтана-В. е причинил пътно-транспортно произшествие. Гаврилов е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, контролният орган му е издал талон за медицинско изследване, след като е констатирал, че лицето лъха на алкохол и видимо е повлиян от употребата му. АУАН е подписан от Гаврилов при отказ. Въз основа на констатациите от акта началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - М. е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 17-0996-000410/07.06.2017 г., с която е приложил ПАМ "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б"б" ЗДвП. Административният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства. След съвкупната им преценка е приел, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона. Обосновал е извод за валидност на заповедта. Посочил е, че фактическите установявания на органа не са оборени по категоричен и несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели, поради което е осъществена материалноправната предпоставка за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б"б" ЗДвП. Според първоинстанционния съд приложената принудителна мярка е мотивирана от фактическа и правна страна, като е спазена и целта на закона. Поради това е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е неправилно. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е съобразил липсата на компетентност у издателя на акта. Такова възражение не е направено пред първоинстанционния съд от жалбоподателя. Съдът, в рамките на служебната проверка за валидност на акта, правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на делегирани от директора на ОД МВР - М. правомощия. От своя страна, на областните дирекции на МВР са възложени правомощия за осъществяване на контрола по Закона за движение по пътищата от министъра на вътрешните работи. Заповедта по чл. 33, т. 9 ЗМВР е издадена от заместник-министър, в условията на заместване, което обстоятелство изрично е вписано в акта. В хода на първоинстанционното производство Гаврилов е оспорил констатациите, изложени в АУАН и по-точно обстоятелството, че той е управлявал собствения си лек автомобил, чиято регистрация е прекратена. В тази връзка съдът е разпитал двама свидетели. Св. Димитров е посочил, че не Гаврилов, а той е управлявал лекия автомобил, карал малко по-бързо, изгубил контрол, ударил се в мантинелата и затънал в канавка. Гаврилов го помолил да го закара по направление, защото не се чувствал добре, и седял до него. Според св. Димитров, той и другият свидетел И. Г. отишли за помощ, за да издърпат автомобила, а жалбоподателят останал при превозното средство. През това време при него дошли контролните органи. Свидетелят Генчев се озовал случайно на мястото на произшествието и не е видял кой е управлявал автомобила. От данните по делото е видно, че свидетелят В. Д. е депозирал писмени обяснения на 8.06.2017 г. пред административния орган, в които също е посочил, че той е управлявал лекия автомобил. Касаторът Гаврилов също е представил пред административния орган писмено възражение от 8.06.2017 г., в което е посочил, че не е управлявал лекия автомобил. Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите, защото св. Димитров е бил приятел на жалбоподателя и е бил заинтересован от неговото оневиняване, а св. Генчев не е установил релевантния факт - кой е управлявал лекия автомобил към момента на произшествието. Според съда писмените обяснения на свидетеля В. Д. не могат да заместят задължението на жалбоподателя да подаде декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП. Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б"б" ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за административния орган. В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката - управление на МПС от Гаврилов при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация - не е установена по категоричен начин в производството. Отразеният в заповедта факт, че жалбоподателя К. Г. е управлявал собствения си лек автомобил към момента на установяване на нарушението, се оборва както от представените писмени обяснения на жалбоподателя Гаврилов и на св. Димитров пред административния орган, така и от последователните и взаимно допълващите се показания на разпитаните в съдебното производство свидетели. Първоинстанционният съд не е анализирал свидетелските показания в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Свидетелят Димитров е категоричен, че именно той е управлявал моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя, макар и тези твърдения да са неблагоприятни за него. Свидетелските му показания кореспондират с дадените и пред административния орган писмени обяснения. Изложените от него факти съответстват и на писмените обяснения на К. Г., депозирани пред административния орган. Следва да се посочи, че Гаврилов е подписал АУАН при отказ. Установените от тези писмени и гласни доказателства релевантни факти водят до обоснован краен извод за липса на елемент от материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно: управление на МПС от собственика на автомобила. АУАН е оспорен от жалбоподателя и в производство по чл. 193 ГПК, вр. с чл. 144 АПК страната е оборила констатацията в акта, че Гаврилов е управлявал моторното превозно средство в момента на проверката. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. С тази разпоредба законът е установил оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването й носи собственикът на МПС. С. на нарушителя може да се установи едва след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП. Нормата обаче е неприложима в конкретното административно производство. Същата касае установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата, заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган / арг. чл. 189, ал. 5 ЗДвП/. Като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. Поради това следва да бъде отменено като неправилно. При изяснена фактическа обстановка касационният съд дължи произнасяне по съществото на спора, при което заповед № 17-0996-000410/7.06.2017 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - М. следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски от К. Г. е основателно. То е доказано и по размер. По делото са представени договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., доказателство за преупълномощаване и за внесени по делото държавни такси в общ размер на 15 лв. При тези данни в полза на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 215 лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 228 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд