Решение № 1741 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5164/2011 г.

Решение № 1741 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5164/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството e по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Николов Георгиев, чрез процесуалния му представител адв. Йордан Йорданов от Хасковска АК против решение № 150 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 162/2011 г. на Административен съд гр. Хасково. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - директорът на ОД на МВР Хасково, в писмено становище моли производството да бъде прекратено поради липса на предмет. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в жалбата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Димитър Николов Георгиев против изричен отказ на Директора на ОД на МВР Хасково, обективиран в писмо изх. № 1290/18.01.2011 г. да отмени заповед № 13/19.01.2007 г. на Директора на ОДП Хасково. С цитираната заповед на Георгиев на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на Република България до отпадане на основанието. Видно от данните по делото на 5.12.2011 г. в съда е представена заповед № 11003954/17.05.2011 г. на Директора на ОД на МВР Хасково, с която е отменена заповед № 13/19.01.2007 г. От самата заповед се установява, че същата е връчена на Георгиев на 20.05.2011 г. Няма данни заповедта да е обжалвана, с оглед на което съдът приема, че е влязла в сила. По делото не се спори, че към момента на приключване на устните състезания в настоящото съдебно производство, е постигнат искания от жалбоподателя резултат (заповедта за налагане на ПАМ е отменена). Не се спори и относно обстоятелството, че ПАМ е отменена и правото на Георгиев на свободно придвижване извън пределите на страната не е ограничено. Съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. По силата на чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Издадената и влязла в сила заповед № 11003954/17.05.2011 г. на Директора на ОД на МВР Хасково, с която е отменена заповед № 13/19.01.2007 г. за налагане на ПАМ е именно такъв нов факт, който е от значение за настоящото дело, тъй като наличието на този факт, води до извод за липса на предмет на първоинстанционното производство. Правните последици на обжалвания изричен отказ към настоящия момент, са прекратени. Липсата на предмет на съдебно оспорване е предпоставка за недопустимост на съдебното производство. Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл при липса на предмет на съдебно оспорване. Безспорно към момента на подаване на жалбата е съществувал акт, годен за оспорване, но към момента на приключване на устните състезания в настоящата съдебна инстанция, обжалваният изричен отказ вече не е налице, тъй като акта, чието издаване е отказано, вече е издаден. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административния орган може да издаде акта, чието издаване е отказал. В конкретния случай директорът на ОД на МВР Хасково се е възползвал именно от тази възможност и е издал акта, чието издаване първоначално е отказал. Заповедта за налагане на ПАМ, чиято отмяна е била отказана, е ограничавала правото на жалбоподателя за свободно придвижване извън пределите на страната. С отмяната на тази заповед и с отпадането на неблагоприятните за жалбоподателя правни последици от нея, правото на свободно придвижване е възстановено. Правен интерес от обжалване на един административен акт е налице за лицата, чиито права свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. Нарушение е налице, когато с акта се прекратяват или ограничават субективни права или свободи, отказва се издаването на акт, който е условие за възникването или упражняването на субективни права или се създават нови или се разширяват съществуващи правни задължения. Застрашаване има, когато правата, свободите и интересите все още не са нарушени, но нарушаването им е предстоящо. За да е налице правен интерес, нарушаването или застрашаването на правата, свободите или интересите трябва да е налице във всеки един момент от съдебния процес от подаване на жалбата до постановяване на решението. Ако междувременно нарушението или застрашаването на правата е преустановено, то тогава ще е налице отпаднал правен интерес. Правен интерес ще е налице единствено, когато със самото отменяне на акта ще се отстранят неблагоприятни правни последици от него. В конкретния случай актът, чието издаване е било отказано е издаден, заповедта за налагане на ПАМ е отменена, неблагоприятните правни последици на обжалвания отказ са отменени и отстранени, следователно за жалбоподателя към момента на приключване на устните състезания и към момента на постановяване на решението не е налице и правен интерес от обжалване на акта. С оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК съгласно който установяването на нови факти, от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, последното обстоятелство следва да бъде съобразено от настоящата инстанция като факт от значение за делото и с оглед преценката на правния интерес на жалбоподателя. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно във всеки един момент на съдебния процес. Отпадането на правния интерес в определен момент е предпоставка за прекратяване на съдебното производство. По изложените съображения, обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено и съдебното производство да бъде прекратено. Така мотивиран и на основание чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд - VII отделение,