Решение № 6304 от 13.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт К. Мирчева, против Решение 382/13.10.2022 г., постановено по адм. д. 319/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменено Решение РС-808-21-012/16.02.2022 г. /вписано неправилно като РД-808-21-012/16.02.2022 г./ на КПКОНПИ в частта, в която спрямо Г. Николов от [населено място], община Стара Загора е установен конфликт на интереси за това, че като изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури /ИАРА/ и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ, е поставил на 07.08.2020 г. резолюция за изпълнение върху Предложение с рег.Z-5151-2/07.08.2020 г., подписал е писмо- предложение с изх Z-5251/ 07.08.2020 г. и е издал Заповед ЧР-246/07.08.2020 г., наложена му е глоба в размер на 5 000 лева, на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ, и е отнета в полза на общината сумата в размер на 130, 07 лева. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде оставен в сила обжалваният административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се представя и списък на разноските. Ответникът по касация Г. Николов, чрез пълномощника си адв. С. Димитров, в подаден в срока по чл. 213а от АПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява основателна. С оспореното решение Административен съд Стара Загора е отменил по жалба на Н. Нейков Решение РС-808-21-012/16.02.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в частта му, с която е установен конфликт на интереси по отношение на Г. Николов - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури и лице за това, че в качеството си на лице, заемащо висша публична длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ, е поставил на 07.08.2020 г. резолюция за изпълнение върху Предложение с рег.Z-5151-2/07.08.2020 г., подписал е писмо- предложение с изх Z-5251/ 07.08.2020 г. и е издал Заповед ЧР-246/07.08.2020 г., с която А. Томов- негов шурей, е преназначен от длъжността старши инспектор РК , сектор Рибарство и контрол- Пловдив , отдел Рибарство и контрол- Южна България , гр. Пловдив в ИАРА на длъжност главен инспектор РК , сектор Рибарство и контрол- Пловдив , отдел Рибарство и контрол- Южна България , гр.Пловдив в ИАРА; наложена му е глоба в размер на 5 000лв. за установен конфликт на интереси и е отнета в полза на общината сума в размер на 130, 07 лева лева, представляваща нетното му дневно възнаграждение за 07.08.2020 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ, като незаконосъобразно. С решението си съдът е осъдил Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Г. Николов сумата от 610 лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото. Въз основа на събраните по делото доказателства, в производството пред Административен съд - Стара Загора е установена следната фактическа обстановка: По подаден в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество сигнал с вх. ЦУ01/С-808/28.09.2021 г., към който е приобщен и сигнал с вх.ЦУ01/С-830 от 06.10.2021 г., срещу Г. Николов - председател на ИАРА, е образувано производство по реда на чл. 71, ал. 1 от ЗПКОНПИ за установяване на конфликт на интереси. Според изнесеното в сигналите, Г. Николов, в качеството му на изп.директор на ИАРА е назначил е назначил на длъжността главен инспектор в отдел Рибарство и контрол-Южна България със седалище в Пловдив А. Томов- брат на съпругата му- негов шурей. Установено е от комисията, че Г. Николов заема длъжността изп.директора на ИАРА от 10.03.2017 г., шурей му е назначен на длъжност старши експерт в отел Европейски и международни дейности в Дирекция УРОРР на 07.04.2015 г. На 05.08.2020 г., с докладна записка, заместник- изпълнителният директор на ИАРА прави предложение до изп.директор Г. Николов за стартиране на процедура по конкурентен подбор на длъжността главен инспектор РК в сектор Рибарство и контрол- Пловдив , отдел Рибарство и контрол- Южна България , гр. Пловдив в ИАРА, предвид наличната вакантна длъжност и необходмостта да бъде назначен квалифициран служител. Изготвена е едновременно с това и справка за служителите, отговарящи на условията на чл.30 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. В справката е включен само един служител- А. Томов, изпълняващ изискванията. С предложение с вх. Z-5151/ 07.08.2020 г. заместник- изп.директор е предложил на овакантената длъжност да бъде назначен Томов. На същия ден Г. Николов поставя резолюция за изпълнение, за г-жа С.Дамянова и издава Заповед ЧР-246/07.08.2020 г. за назначаването на А. Томов, считано от 07.08.2020 г. с основна месечна заплата в размер на 1 250 лева. По повод на изслушването в образуваното административно производство, на което е поканен Г. Николов, е съставен протокол от 15.12.2021 г., а самият жалбоподател е депозирал и писмено становище, в което се твърди, че не е налице конфликт на интереси по смисъла на закона при повишаването в длъжност на А. Томов. Впоследствие, на 16.02.2022 г., е издадено и оспореното решение. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е приел, че не е доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия конфликта на интереси фактически състав по чл. 52 от ЗПКОНПИ, като според съда не е налице частен интерес на лицето и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задълженията му по служба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Споделят се изводите на съда за постановяване на акта в предвидената от закона писмена форма, наличието на всички изискуеми реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ и по чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК. Правилно е прието, че са посочени относимите правни основания и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от органа наличие на конфликт на интереси и за разпоредените правни последици, както и относно липсата на констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на административното производство. Безспорно е установено, че Комисията е изискала необходимите за произнасянето й информация и документи; събрани са относимите доказателства; проведено е изслушване на лицето, срещу което е образувано производството, като му е предоставена възможност да се запознае с всички събрани доказателства, да сочи нови доказателства и да направи възражения. За да се установи, че е налице конфликт на интереси или не, следва да се обсъдят и приложат разпоредбите на специалния ЗПКОНПИ, в който е регламентиран редът и начинът за установяване на конфликт на интереси. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Нормата на чл. 53 от ЗПКОНПИ определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а облага представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие /чл. 54 от ЗПКОНПИ/. Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че фактическият състав на конфликта на интереси по см. на чл. 52 от ЗПКОНПИ, изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема висша публична длъжност по см. на чл. 6 от ЗПКОНПИ, частен интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба. Конфликт на интереси може да има единствено, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Конфликтът на интереси като административно нарушение има формален характер, като достатъчно е частният интерес да съществува като възможност. Достатъчно е лицето, заемаща публична длъжност, да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задължението му по служба. Конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита лична облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Облагата по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ може да не е настъпила, постигната или реализирана, а да бъде само възможна. По делото е безспорно, че Г. Николов е лице, което заема публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ. На първо място, първоинстанционният съд не е възприел доводите на решаващия състав на КПКОНПИ за наличието в случая на частен интерес на заемащия висша публична длъжност по см. на чл. 6 от ЗПКОНПИ при поставянето на резолюция и назначаването на А. Томов. Съдът правилно е приел, че конфликтът на интереси се обективира не от резултата /придобитата лична облага/, а от възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, но в случая обстоятелството, че процедурата по конкурентен подбор за заемане на длъжността главен инспектор РК в сектор Рибарство и контрол - Пловдив към отдел Рибарство и контрол - Южна България", гр. Пловдив в Главна дирекция Рибарство и контрол в ИАРА е започнала служебно по инициатива на различно от изпълнителния директор длъжностно лице в ИАРА не изключва наличието на частен интерес у Г. Николов при упражняване на правомощията му на работодател на служителите в ИАРА. В качеството си на изпълнителен директор на ИАРА, както и по силата на чл. 5, ал. 1, т. 16 от Устройствения правилник на ИАРА, Г. Николов упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в агенцията. Упражняването на тези негови правомощия не се ограничава от отправяните към него предложения от подчиненте му служители. Изключително в неговата компетентност и правомощия на работодател е да прецени дали да проведе конкурс, на който могат да се явят и външни за администрацията на ИАРА кандидати, за да се изпълни изискването на чл. 10, ал. 2 от ЗДС, че назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества. Няма законова забрана за провеждане на конкурс за свободната длъжност, заета впоследствие от А. Томов чрез конкурентен подбор, в който той е бил единствен кандидат. При получаването на предложението с per. Z- 5251/07.08.2021 г., Николов се е уведомил, че при така предложената му процедура - конкурентен подбор, която е само една от възможните законосъобразни процедури за заемане на вакантната длъжност, за единствен кандидат му е предложен А. Томов - брат на съпругата му и свързано с него лице по смисъла на §1, т. 15, б. а от ДР на ЗПКОНПИ. Това е бил моментът, в който той е следвало да изпълни нормативното си задължение по чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ и да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно правомощие. Николов не е сторил това, а напротив, вместо да се самоотведе, той поставя резолюция за изпълнение върху Предложение с per. Z-5251/07.08.2021 r., с което определя като работодател вида на процедурата и реда, по който да бъде заета вакантната длъжност, предопределяйки липсата на конкуренция при заемането на по- високата длъжност именно от своя шурей. В този смисъл е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че действията на Николов не поставят Томов в привилегировано положение спрямо останалите служители на ИАРА. Определяйки подбора да се извърши само в рамките на сектор Рибарство и контрол - Пловдив , а не и сред други звена на администрацията на ИАРА, Г. Николов поставя именно в привилегировано положение шурея си спрямо останалите служители на ИАРА, а с избора си на провеждането на процедурата- чрез конкурентен подбор, а не чрез някои от другите възможни процедури за заемане на свободна длъжност, включително и чрез провеждане на конкурс, той поставя Томов в привилегировано положение и спрямо другите евентуални кандидати за заемане на длъжността извън ИАРА, които биха участвали в конкурса. Николов е взел окончателното решение въз основа на своя лична преценка каква процедура да се проведе за заемането на вакантната длъжност, като е наредил писмено изпълнение на полученото предложение, а именно - провеждане на конкурентен подбор за длъжността и то само в звеното в ИАРА, в което работи братът на неговата съпруга, одобрил е акта, с който се предлага на Томов да заеме по-високата длъжност и е издал Заповед ЧР-246/07.08.2020 г. за повишаване в длъжност на неговия шурей, които упражнени правомощия се явяват и релевантни за възникването на конфликта на интереси. На основание посочените обстоятелства и предвид дадената в чл. 53 от ЗПКОНПИ легална дефиниция на понятието частен интерес , настоящата касационна инстанция приема, че в процесния случай за лицето е налице частен интерес, по смисъла на закона при резюлирането на предложението и назначаването на А. Томов. Според съда тези обстоятелства сочат, че при предприемането на описаните по-горе действия, ответникът по касация се е ръководел от свой личен и пряк частен интерес. Съобразно константната съдебната практика на ВАС, частният интерес се възприема като мотив, движеща сила, цел на действията и бездействията на овластеното лице. С оглед елиминирането на съмненията в безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, нормата на чл. 58 ЗПКОНПИ въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност, да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. За осъществяване състава на чл. 58, изр. 1 ЗПКОНПИ е без значение дали лицето, заемащо публична длъжност, действа в условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана компетентност. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. В този смисъл са постановени: Решение 115 от 06.01.2016 г. по адм. д. 1439/2015 г., Решение 6945 от 23.05.2014 г. по адм. д. 1791/2014 г., Решение 17114 от 13.12.2019 г. по адм. д. 9250/2019 г., Решение 31 от 03.01.2020 г. по адм. д. 1419/2019 г., Решение 5139/22.04.2021 г. по адм. д. 3005/2021 г., Решение 7629/24.06.2021 г. по адм. дело 4813/2021 г., всички по описа на ВАС. Съобразно доказателствата по делото, поведението на ответника по касация правилно е квалифицирано от ЗПКОНПИ като наличие на частен интерес, изразяващо се в реализирана нематериална облага под формата на помощ и подкрепа за свързаното с Николов лице- А. Томов, с оглед осигуряване на заемането на по- висока длъжност от него, съответно на получаването на по- високо основно месечно възнаграждение за новата длъжност. Според забраната на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ, Николов е нямал право да приключва процедурата по избора на своя шурей и да издава заповедта за неговото назначаване. Съдебната практика е категорична в извода си, че крайната, преследвана от закона цел е да се съхрани и защити доверието в обективността, безпристрастността и прозрачността при осъществяване на публична длъжност. Дори само възможността съществуващият частен интерес, безспорно установен в процесния случай, да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно и укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Частният интерес е възприет като мотив и цел на действията на овластеното лице. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗПКОНПИ, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, то е длъжно да си направи самотвод от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването. Това в конкретния случай не е сторено. Правилно административният орган е възразил срещу изложеното в съдебното решение на Административен съд- Стара Загора, че производството за конфликт на интереси по ЗПКОНПИ има санкционен характер. Производството за установяване на конфликт на интереси има установителен характер, като с издадения индивидуален административен акт по реда на АПК, КПКОНПИ установява наличието или липсата на конфликт на интереси. С установяването на конфликт на интереси, законодателят свързва настъпването на различни правни последици, само една от които е налагане на глоба на лицето, заемащо висша публична длъжност, но тази последица сама по себе си не може да предопредели характера на производството като санкционно такова. В случая е допустимо отнемането на възнаграждението по правоотношението, по което се осъществява публичната длъжност, тъй като се касае за хипотеза на две едновременно съществуващи правоотношения, едното от които служебно, а другото- по което е установен конфликт на интереси. Горните фактически и правни съображения водят до извод за издаване на оспореното решение от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в съответствие с материалния закон и неговата цел. Като е отменил оспорения акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него трябва се постанови друго, по съществото на спора, с което подадената жалба от Г. Николов срещу процесното решение на КПКОНПИ бъде отхвърлена като неоснователна. Административният орган е защитаван от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция, поради което в полза на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 170 лв. общо, представляващи заплатена държавна такса 70 лева и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер- 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,