Решение № 4487 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13300/2010 г.

Решение № 4487 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13300/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Емилия Лозанова Георгиева от гр. София, чрез пълномощника адв. Иван Антонов, против решение от 17.05.2010 г., постановено по адм. дело № 833/2006 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата й против данъчен акт за прихващане или връщане (ДАПВ) № 88/30.01.2004 г., издаден от данъчен орган в ДП "Надежда" при ТДД гр. София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата против ДАПВ като е приел, че с него не се определят задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО), без да отчете обстоятелството, че съгласно заключенията на изслушаните по делото експертизи данъчните задължения за недвижимия имот са определени неправилно. Касаторката моли решението да бъде отменено и спорът решен по същество, като бъде отменен обжалвания ДАПВ. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е била подадена и от името на Лозан Николов Георгиев и Миланка Станиславова Николова, по отношение на които производството по делото е прекратено с определение от съдебно заседание на 1.02.2011 г. по настоящото дело. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на Емилия Лозанова Георгиева против данъчен акт за прихващане или връщане № 88/30.01.2004 г., издаден от данъчен орган в ДП "Надежда" при ТДД гр. София, потвърден с решение № 678/14.04.2004 г. на директора на РДД гр. София. За да постанови този акт съдът е приел, че с обжалвания пред съда ДАПВ е извършено прихващане на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за недвижим имот, находящ се в гр. София, жк "Надежда", ул. "Еделвайс" 10А, за периода от 1998 г. до 2003 г., като е установено че за периода 1998 г. - 2001 г. има надвнесена сума в размер на 69,57 лв., която е прихваната срещу изискуеми данъчни задължения за 2002 г. и 2003 г. в общ размер на 101,39 лв., в резултат на което е останала за довнасяне такса за битови отпадъци в размер на 11,73 лв. Съдът е посочил, че за прихващането на публични задължения е необходимо същите да са установени с влязъл в сила акт. Основанието за определяне на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци се съдържат в разпоредбите на ЗМДТ, а конкретният размер се определя на база декларирани от данъчнозадълженото лице данни, за което се изпраща съобщение съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 ДПК (отм.), което подлежи на обжалване по реда на чл. 60 ДПК (отм.). В случая дължимите задължения са определени със съобщения, за които жалбоподателката е направила признание, че не ги е обжалвала. Изпратеното данъчно съобщение има характера на данъчен акт съгласно чл. 60, ал. 1 ДПК (отм.) и след като влезе в сила представлява стабилен административен акт и определеното в него задължение е изискуемо в размера, посочен в него. Съобразно това съдът е приел, че с обжалвания ДАПВ само е извършено прихващане на вече възникнали и установени по основание и размер задължения, които не могат да бъдат променяни в производството по обжалване на ДАПВ. По тази причина съдът не е обсъждал по същество възраженията на жалбоподателката свързани с елементите, от които се определя размера на таксата за битови отпадъци, като данъчна оценка на имота, вида на имота и т. н. Така постановеното решение е правилно. Обжалваният пред съда ДАПВ № 88/30.01.2004 г. е издаден въз основа на данъчна проверка по ЗМДТ за имот, находящ се на гр. София, жк "Надежда", ул. "Еделвайс" 10А, по партиден номер 5711186397001 на името на Емилия Лозанова Георгиева. В ДАПВ са посочени задълженията на лицето за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за имота за периода 1998 г. - 2003 г. включително, като е установено, че за всяка от годините през периода 1998 г. - 2001 г. лицето има надвнесени задължения, които общо за посочения период са, както следва - за данък върху недвижимите имоти - 29,35 лв. и за такса битови отпадъци - 40,22 лв., или всичко надвнесени суми - 69,57 лв. Установено е също, че за 2002 г. лицето има задължение за ДНИ в размер на 9,28 лв. и за ТБО - 40,20 лв., които не са внесени, а за 2003 г. има задължение за ТБО в размер на 40,20 лв., от което са внесени 8,38 лв., или има сума за довнасяне - 31,82 лв. В резултат на това е установено, че общият размер на сумите за довнасяне е: за ДНИ - 9,28 лв., за ТБО - 72,02 лв., или общо дължими суми - 81,30 лв. С ДАПВ е извършено прихващане на надвнесените суми за възстановяване срещу установените изискуеми вземания в посочените размери, в резултат на което е останала сума за внасяне 11,73 лв. за ТБО. Правилно първоинстанционният съд е направил решаващия извод, че с ДАПВ само е извършено прихващане на публични задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, които са изискуеми, тъй като са определени с влязъл преди това административен акт. Съгласно действащата към процесните периоди нормативна уредба, процесуалният ред за установяване на задълженията за местни данъци и такси е регламентиран в ДПК (отм.). В чл. 53, ал. 1, т. 1 ДПК (отм.) е предвидено, че данъчните субекти подават данъчни декларации, когато са задължени със закон да декларират обстоятелства, въз основа на които данъчният орган определя конкретния размер на задълженията. Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци се определят именно въз основа на данните за съответния недвижим имот, посочени в декларацията, която задължените лица са длъжни да подадат за имота по чл. 14 ЗМДТ. В чл. 58, ал. 1 ДПК (отм.) изрично е предвидено, че в случаите по чл. 53, ал. 1, т. 1 въз основа на данъчната декларация данъчният орган определя размера на данъчното задължение. В чл. 60, ал. 1 ДПК (отм.) е предвидено, че за случаите по чл. 53, ал. 1, т. 1, както и по чл. 57, ал. 4 ДПК (отм.) данъчният орган изпраща на данъчния субект съобщение за задължението, което има силата на данъчен акт. В ал. 2 на чл. 60 ДПК (отм.) е посочено, че това съобщение не се мотивира, с изключение на случаите при подаване на декларация за данък върху наследството. В ал. 3 на същия член, е предвиден реда за обжалване на съобщението по административен ред - през директора на ТДД и по съдебен ред - пред съответния окръжен съд по местонахождението на съответната РДД по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове. За процесните периоди посоченият ред се прилага и за таксата за битови отпадъци, тъй като на основание чл. 66, ал. 2 ЗМДТ, в приложимата редакция на нормата преди промяната в ЗМДТ с ДВ, бр. 119/2002 г. (в сила от 1.01.2003 г.), считано до 1.01.2005 г., таксата за битови отпадъци се събира от данъчната администрация. Предвид изложеното, за процесните периоди задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци са определени със съобщения по чл. 60, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1 и чл. 53, ал. 1, т. 1 ДПК (отм.), които представляват данъчни актове съгласно чл. 60, ал. 1 и подлежат на обжалване по реда на чл. 60, ал. 3 ДПК (отм.). В конкретния случай, съгласно изричното признание на жалбоподателката, направено в писмена молба от 30.11.2009 г. (л. 220 от делото), както и в съдебно заседание на 11.05.2010 г., направено чрез пълномощника й адв. Антонов, същата същата не е обжалвала съобщенията за определяне на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за процесните периоди 1998 г. - 2003 г., от което следва, че тези съобщения са влезли в сила и представляват стабилни административни актове. Определените с тях задължения са взети предвид в констатациите по процесния ДАПВ за всяка от годините и въз основа на това е направено прихващане на надвнесените суми с дължимите и е определен размера на задължението, което остава за плащане - 11,73 лв. Поради това че прихващането е извършено само с установени по размер и основание задължения, правилно съдът не е обсъждал възраженията и доводите на жалбоподателката, свързани с определяне размера на задълженията, включително относно вида и конструкцията на имота, имащи значение за определяне на данъчната оценка. По същата причина не следва да бъдат обсъждани аналогичните оплаквания, които са изложени в касационната жалба. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,