Решение № 1 от 2.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7274/2024 г.

Решение № 1 от 2.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7274/2024 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр. София, чрез процесуален представител гл. юрк. А. Костова, против решение № 3709/15 май 2024 г., постановено по адм. д. № 1963/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. Н. Л. и Л. Л. Л., против заповед № ДК-11-Б-3/19 септември 2022 г. на началника на РДНСК гр. Бургас, с която е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж № 139/30 август 2022 г., издадено от главния архитект на Община Царево, за строеж: "Допълващо застрояване - лятна кухня с навес и гараж" в ПИ с идентификатор 66528.3.273 по КККР на [населено място], местност [местност], Община Царево, УПИ III-259, кв. 3, с възложители - двамата жалбоподатели, ведно с одобрените инвестиционни проекти. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да отмени оспорената в първоинстанционното производство заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно-производствените правила, но в несъответствие с относимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод за законосъобразност на разрешението за строеж като е счел, че същото не е издадено в нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 5, чл. 148, ал. 8, изр. второ ЗУТ, във вр. с чл. 82, ал. 5 ЗООС, чл. 93, ал. 2, т. 3, вр. чл. 93, ал. 3 ЗООС и чл. 31, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗБР. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета при първоначалното разглеждане на делото СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. От доказателствата по делото и от заключението на съдебно-техническата експертиза категорично се установява, че разрешеният строеж "Лятна кухня с навес и гараж" е с допълващо предназначение в ПИ № 66528.3.273, попадащ в устройствена зона Ов - вилна зона. Постройките имат нежилищен характер и изпълняват допълващи дейности. Следователно лятната кухня и гаражът са постройки на допълващото застрояване по смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, същите не са предназначени за производство, обществено обслужване или търговия, нито са постройки по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, и са строеж от шеста категория. За изграждането на им съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква одобряването на инвестиционни проекти, поради което не може да се счита, че строежът е изпълнен в отклонение на одобрените инвестиционни проекти, дори и такъв да е одобряван и издадените разрешения за строеж да са издадени въз основа на него. Не се споделят доводите на касатора, че след като главният архитект не е посочил като основание за издаване на разрешението за строеж чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 147, ал. 1 ЗУТ, а е посочил като основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и чл. 152, ал. 1 ЗУТ, то било налице разминаване между фактическите и правните основания за издаването му. По делото категорично е установено, че постройките са допълващо застрояване, поради което същите са шеста категория. След като тези строежи не са сред посочените в чл. 151 ЗУТ, то за тяхното законосъобразно построяване е необходимо издаването на разрешение за строеж, което се издава по реда на чл. 148 ЗУТ, които разпоредби са посочени в процесното разрешение за строеж. Фактът, че административният орган не е посочил, че разрешението за строеж се издава на основание чл. 148, във вр. с 147, ал. 1 ЗУТ, и при положение, че от всички документи става ясно, че се касае за строеж, за който не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, не води до извода за наличие на противоречие между фактическите и правните основания за издаването на разрешението за строеж, поради което същото е законосъобразно издадено. Неоснователно е твърдението в жалбата, че процесното решение е неправилно, тъй като съдът е приел, че не е налице нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 5 ЗУТ и чл. 148, ал. 8 ЗУТ. След като за строежа не е необходимо да се изготвят инвестиционни проекти, то не е необходимо да се изготвят и всички други административни актове, които предхождат, обуславят или съпътстват изготвянето и одобряването на инвестиционните проекти. Съгласно чл. 153, ал. 1, изр. първо ЗУТ в случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект, разрешение за строеж се издава само въз основа на искането за разрешение и документ за собственост, за учредено право на строеж или за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон. Законът не предвижда представянето на някакви допълнителни документи, а още по малко, наличието на влезли в сила административни актове по ЗООС и ЗБР, както твърди административния орган. Липсата на изисквания за представяне на определени актове е оправдана, когато става въпрос за допълващо строителство на съществуваща жилищна сграда, която вече отговаря на всички законови изисквания. Поради това, че основната сграда е изградена законно и е преминала през необходимите проверки, допълнителното строителство не би трябвало да оказва значително влияние върху околната среда. Следователно, допълнителният строеж не налага повторно извършване на процедурата, която е важна при изграждането на нови сгради. Независимо от горното съдът е извел обосновани изводи относно приложимостта на актовете по ЗООС и ЗБР в контекста на съответния проект. Тъй като пристройките са част от допълващо застрояване, което е одобрено по действащия ПУП, към момента не възниква необходимост от ново изготвяне на актове за оценка на въздействието върху околната среда или оценки на съвместимост. Важно е да се отбележи, че за да се прилагат разделите от Приложение 1 и 2, проектът трябва да бъде от такъв вид, че да променя основните параметри на инвестиционното предложение или да оказва значително влияние върху околната среда. Тъй като в случая такова изменение не настъпва, съдът правилно е заключил, че не е необходимо да се извършват допълнителни процедури по ЗООС и ЗБР. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С касационната жалба се обжалва решението и относно присъдените разноски с доводи за тяхната прекомерност. В тази част жалбата е с характер на искане за изменение на решението в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по него е съдът, постановил съдебния акт по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Неговото определение ще подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК. Предвиденият процесуален ред не е изчерпан, поради което искането на касатора за изменение на решението в частта за разноските следва да се изпрати на Административен съд Бургас за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на ответниците Л. Н. К. и Л. Л. Н., следва да се присъдят направените по делото разноски, платими от касатора, за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие, както и списък за разноските по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав