Решение № 332 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2950/2014 г.

Решение № 332 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2950/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекси е образувано по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, гр. София и Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Разград против решение № 76 от 20.12.2013 г. постановено по адм. д. № 114 по описа за 2013 г. на Административен съд - Разград. Релевират доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат отмяната му и отхвърляне на жалбата. Ответникът по касационната жалба - Александра Тодорова Спиридонова, оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Разград, по жалба на Александра Тодорова Спиридонова, е отменил Заповед № 03-170-РД/335 от 22.10.2012 г. на областния директор на областна служба "Земеделие" - гр. Разград, с която е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 18/112/01706 от 27.07.2009 г, поради неподаване на заявление за второто плащане в срока до 27.08.2012 г. С решението е отхвърлил оспорването на Спиридонова срещу писмо с изх. № 02-180-6500/3317 от 23.10.2012 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, гр. София, с което е отказано сключването на анекс към договора за удължаване на срока за второ плащане с една година. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу писмо с изх. № 02-180-6500/3317 от 23.10.2012 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, тъй като е постановено свръх петитум. Оспорващата Спиридонова не е обжалвала процесното писмо, което поради това е влязло в сила, но е нищожно, поради некомпетентност на издателя му. В останалата част, с което е отменена заповед № 03-170-РД/335 от 22.10.2012 г. на областния директор на областна служба "Земеделие", гр. Разград, решението е неправилно, по следните съображения: Административен съд - Разград е установил фактите по делото, но е направил неправилен извод относно компетентността на издателя на оспорените административни актове. Ответникът по касационната жалба е била кандидат по мярка 112 - "Създаване на стопанства на млади фермери", като по подадено от нея заявление е сключен договор № 18/112/01706 от 27.07.2009 г, между нея и ДФ "Земеделие" - РА, представляван от Изпълнителния директор за отпускане на финасова помощ по мярка 112 - "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. С договора е определена безвъзмездна финасова помощ в размер на 48 892 лв., които да се изплатят на два етапа - първо плащане в размер на 24 446 лв. и второ плащане в размер на 24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с пет икономически единици. С оспорената заповед е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 18/112/01706 от 27.07.2009 г, тъй като заявлението е подадено извън визирания, в договора и Наредбата, срок. В заповедта е посочено, че сключения договор се прекратява на основание чл. 4.7 от същия, вр. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г. На основание т. 4.4, буква "е" и т. 4.8, буква "а"от Договора и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е посочено че ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по договора със законната лихва към него. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и на материалния закон. Административният орган неправилно изтълкувал разпоредбата на § 39 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 3.04.2008 г. /ДВ, бр. 60 от 5.08.2012 г./, която разпоредба според съда се отнася само за заявления за подпомагане, които са подадени до влизане в сила на наредбата за изменение. Приетите изменения, конкретно относно срока за подаване на заявления, била неотносима към настоящия случай, който е по изпълнение на вече сключен договор. Промяната в срока според решаващият съд е относима само за подаване на заявление за сключване на договор за подпомагане. За да обоснове извода си за компетентността на издателя на акта съдът се позовал на Протокол № 16 от 31.03.2011 г. на заседание на УС на ДФ "Земеделие", с който се дава възможност на изпълнителния директор да делегира правомощието си да подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания на директорите на областните дирекции и на зам. изпълнителен директор на фонда, както и заповед № 03-РД-1727 от 27.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за делегиране на правомощия по издаване на заповеди за изплащане на финансово подпомагане по мярка 112 на директорите на областните дирекции. Касационната инстанция не споделя извода на съда за компетентност на издателя на акта. Компетентността на изпълнителния директор е уредена със закон, затова и законът трябва да уреди възможността за делегиране на предоставените му с него правомощия. Законът за подпомагане на земеделските производители не предвижда такава възможност и поради това той не може да делегира възложени му със закон правомощия на други подчинено нему служители на фонда. Решението на управителния съвет на фонда също не дава основание да се приеме, че делегирането на правомощието е правомерно и възможно въз основа на негово решение, защото и Управителният съвет няма таково правомощие по закон. Управителният съвет на фонда не може в отклонение на закона да предвижда друго извън предвидените в закона негови правомощия - чл. 18, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Постановеното решението, в тази му част, е правилно по резултат, макар съдът да е приел, че административният орган е компетентен и е отменил акта вместо да го обяви за нищожен. Касационната инстанция намира, че с отменяването на акта и изпращането на преписката на компетентния орган се постига целта на закона за заличаване на последиците на незаконосъобразно издадения административен акт, поради което в тази част то следва да бъде оставено в сила. При повторното разглеждане на заявлението административният орган е длъжен да изследва причините за неподаване в срок на заявлението за второ плащане. Земеделският производител е навел доводи, че забавянето е по обективни причини, които не могат да му бъдат вменени като виновни, и че забавянето/неподаването на второто заявление не се дължи на бездействие от негова страна. Наведените доводи намират своето основание в регламент 73/2009 г. и регламент 1122/2009 г. поради което административният орган е длъжен да отговори в акта си дали наведените причини за забавяне могат да бъдат квалифицирани като такива съобразно тези, предвидени в цитираните и други регламенти на ЕО. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 222, ал. 2 от АПК,