Решение № 5177 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7139/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Читалов, чрез адв. И. Христова против решение 1161 от 19.06.2023г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1166/2023г. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и е приложил неправилно материалния закон - § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив изразява становище за неоснователност на същата в писмени бележки.Претендира юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд,Първи състав на шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 2153-15-100 от 13.04.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-15-01328249 от 23.03.2023 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ Пловдив. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Н. Читалов и е присъдил разноски. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактите по делото е установено, че Н. Читалов е бил регистриран в Областна дирекция Земеделие Пловдив като земеделски стопанин на 15.02.2022 г. Касаторът е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - земеделски производител с начало на дейността и на осигуряването 15.08.2022 г. За период от 15.08.2022 г. до 28.02.2023 г. са били внесени осигурителни вноски за ДОО фонд ОЗМ и фонд Пенсии за регистриран земеделски стопанин. Преди това Читалов е бил осигуряван като свободна професия в периода 01.01.2011 до 28.12.2020г,когато е декларирано прекъсване на дейността.Представените от него документи удостоверяват ,че същият обработва за стопанската 2021-2022г цветя за рязан цвят 50 кв.м.,цветя луковични растения- 50 кв.м.,цветя саксийни -50 кв.м. и цветя оранжерийни- 50 кв.м.- общо 250 кв.м. Във връзка с постъпило предложение от 23.02.2023г до началник сектор Контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив, контролни органи към НОИ са извършили проверка, относно осигурителния стаж и доход на Н. Читалов за периода 15.08.2022 23.02.2023 г. В рамките на проверката от страна на касатора били представени доказателства за притежавания от него имот ,ведно с регистрационна карта на земеделски стопанин, справка от Регистъра на земеделските стопани за дейността му за стопанската 2021-2022г,анкетна карта за регистрация на дейността. Били са депозирани писмени обяснения, относно неподаването на декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, предвид липса на реализирани приходи от дейността му като земеделски производител. Справка е установила, че касаторът като земеделски стопанин е декларирал място на дейността [населено място], вид на дейността растениевъдство, вид култура цветя и общо засети 0,025 ха. Било е установено, че Читалов не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2022 г., 2023 г.. В резултат на установените фактически обстоятелства е бил съставен констативен протокол КП-5-15-01327963 от 23.03.2023 г. Въз основа на това са били издадени задължителни предписания ЗД-1-15-01328249 от 23.03.2023 г. за заличаване на подадените от касатора данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода 15.08.2022 - 28.02.2023 г с вид осигурен код 13. Контролният орган е приел, че Читалов не е упражнявал дейност като земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което не е осигурено лице по смисъла на КСО. Недоволен от постановения акт, Читалов го е обжалвал пред ръководителя на ТП на НОИ Пловдив, който го е потвърдил с решение 2153-15-100 от 13.04.2023 г. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието по чл. 10, ал. 1 от КСО да упражняват трудова дейност. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на осигурено по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, само ако извършва трудова дейност. В разглеждания случай касаторът не е подавал декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2022 г., 2023 г., липсват данни за реализирани приходи от дейността му като земеделски производител. Не е доказал реално осъществявана трудова дейност. Поради това е извън кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и некоректно подаваните за него данни с декларация обр. 1 следва да бъдат заличени. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Административен съд - Пловдив е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е обективиран в изискуемата се писмена форма и е с изискуемото се съдържание. При спазване на административно-процесуалното правило за мотивиране компетентният административен орган в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е изложил фактите по спора така, както са установени в констативен протокол КП-5-15-01327963 от 23.03.2023 г. и е посочил правните основания за издаване на акта. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.Независимо от трудностите,свързани със справянето с последиците от пандемията Ковид-19,за да се установи със сигурност осъществяването на дейност като земеделски производител,а оттам и като самоосигуряващо лице , е необходимо наличието на минимален брой писмени доказателства,които да установяват същата,като с оглед правилата на нормалната житейска логика наличието на документи, свързани с разходи и приходи от дейността,както и наличието на декларирани доходи за съответната стопанска година биха се възприели за достатъчни за доказване на дейността.Въпреки твърдението за наличие на подобни писмени доказателствени средства,касаторът не е представил такива нито в рамките на административното,нито в съдебното производство,поради което и доводите му,основани на житейска логика са неустановими. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а ответникът по делото е претендирал такива за юрисконсултско възнаграждение,които следва да му се присъдят в размер на 100 лв съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.144 АПК вр. чл.24 НзПрПщ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, Първи състав на шесто отделение,