Решение № 15554 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2019 г.

Решение № 15554 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на главния секретар на Президента на Република България за отмяна на влязло в сила решение № 4480/3.07.2018 г., постановено по адм. д. № 3277/2018 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ) и решение № 7386/17.05.2019 г., постановено по адм. д. № 12336/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК като на атакуваните съдебни решения се противопоставят две влезли в сила съдебни решения: решение № 1044/20.02.2019 г., постановено по адм. д. № 10019/2018 г. по описа на АССГ и решение № 237/9.01.2019 г., постановено по адм. д. № 10400/2018 г. по описа на АССГ. В искането за отмяна са изложени твърдения за тъждество на страните, предмета и правното основание на трите съдебни спора, приключили с влезли в сила съдебни решения с различено съдържание. Аргументирано е становище, че трите противоречиви съдебни решения създават неяснота и затруднения у задължения субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) относно тълкуването на закона и съставляват нарушение на принципа на правна сигурност. В искането за отмяна са изложени и съображения за незаконосъобразност на атакуваните съдебни решения, които се иска да бъдат отменени. Допълнителни съображения в подкрепа на искането са изложени в писмени бележки. Не претендира разноски. Ответникът В. Попов оспорва искането за отмяна по съображения в писмени бележки. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с изрично посочено правно основания - чл. 239, т. 4 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С атакуваното решение № 4480/3.07.2018 г., постановено по адм. д. № 3277/2018 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 7386/17.05.2019 г., постановено по адм. д. № 12336/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, е отменено решение № 02-03-176/12.03.2018 г. на главния секретар на Президента на Република България, в частта по т. 2 и т. 6, съставляваща отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация по заявление за достъп до обществена информация вх. № 92-00-120/27.02.2018 г., подадено от В. Попов и е върната преписката за произнасяне съобразно указанията на съда. С противопоставимите влезли в сила съдебни решения, постановени от АССГ, са отхвърлени оспорвания, подадени от В. Попов против други части на други две решения на главния секретар на Президента на Република България, съдържащи отказ да бъде предоставена обществена информация по други заявления, подадени от В. Попов. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Според Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълк. дело № 4/2010 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. На основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, поради което настоящият петчленен състав на Върховния административен съд е обвързан със задължителното тълкуване на чл. 239, т. 4 от АПК, съдържащо се в цитираното тълкувателно решение. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати грешки или противоречива съдебна практика. В случая трите съдебни решения са постановени по спорове между едни и същи страни и по приложението на едно и също правно основание, но предмет на съдебен контрол са три отделни акта на главния секретар на Президента на Република България. Действително трите акта главния секретар на Президента на Република България са със сходен предмет и са постановени по еднообразни заявления за достъп до обществена информация от един и същ тип, но това не води до еднаквост на исканията, с които В. Попов инициира съдебните спорове, по които са постановени противопоставимите съдебни решения. В този смисъл трите съдебни решения независимо от различния краен резултат на спора по тях не обуславят наличието на хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. От тази гледна точка без правно значение са и всички представени от В. Попов в открито съдебно заседание на 24.10.2019 г. писмени доказателства за наличието на други сходни по вид правоотношения между страните по делото. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира и искането за отмяна на главния секретар на Президента на Република България за неоснователно. По водене на делото ответникът не е направил и не претендира разноски, поради което разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав