Решение № 8160 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11293/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. Т., Л. К. К. и Л. К. К., чрез адв. Г. Гочев като процесуален представител, против решение 2139 от 01.04.2024 г., постановено по адм. дело 11292/2022 г. по описа на Административен съд София град. Релевирани са касационните основания по чл. 209, т.3 от АПК. Сочи се неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че одобреният проект за изменение на ПУП не съответства на посоченото правно основание по чл.134, ал.1, т.1 и т.2 вр. с ал.2, т.6 ЗУТ, а е проект по чл.22, ал.4 ЗУТ за преструктуриране на жилищен комплекс, поради което при издаване на процесната заповед не е спазена процедурата и сроковете за обществено обсъждане по чл. 127, ал.1 ЗУТ, нарушени са показателите за застрояване, вкл. предвидените с ОУП, и изискванията на чл.108, ал.5 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на решението и за постановяване на друго за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - М. К. К., Е. К. К., В. И. В., М. В. М., В. В. М. и Столична община, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба като счита оспореното решение за неправилно. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на А. Д. Т., Л. К. К., В. М. В., М. К. К., Л. К. К. и Е. К. К. срещу заповед РА50-863/07.10.2022 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която на основание чл.129, ал.2 във вр. чл.136, ал.1 във вр. с чл.134, ал.1, т.1 и т.2 вр. с ал.2, т.6 от ЗУТ, чл.14, ал.3, т.1 и ал.4, чл.21, ал.2, чл.32, ал.1 и ал.3, чл.35, ал.2, чл.103, ал.4, чл.104, ал.1, изр.2, чл.108, ал.5 от ЗУТ и т.2 и т.15 от Приложението към чл.3, ал.2 от ЗУЗСО, е одобрен проект за: 1. Изменение на плана за улична регулация на [улица] в участъка от о.т. 133 до о.т. 111 и създаване на нова задънена улица от о.т. 111б до о.т. 111в, пешеходна алея между нови кв.5а и кв.5б и вход-изход към новообразувания УПИ І- за етажен паркинг , изменение на профила на [улица] в участъка от о.т. 155 до о.т. 115 и създаване на вход-изход към новообразувания УПИ І- за етажен паркинг , м. ГГЦ-Зона В-17 , район Сердика по зелени и кафяви линии, цифри, букви и зачертавания, съгласно приложения проект; 2. Изменение на плана за регулация на УПИ І - за обществено жилищно строителство , кв.5а, м. ГГЦ-Зона В-17 за създаване на нови УПИ І - за етажен паркинг и УПИ ІІ за озеленяване и трафопост в нов кв.5а; нов УПИ І - за обществено жилищно строителство в нов кв. 5б, поземлен имот с идентификатор 68134.512.196 по КККР и изменение на регулационните граници на контактен УПИ І за Първа работническа болница в кв.5, м. ГГЦ-Зона В-17 по кафяви линии, цифри, текст и зачертавания, създаване на сервитут за канал по червени пунктирани линии съгласно приложения проект; 3. Изменение на плана за застрояване за нов УПИ І- за етажен паркинг , кв.5а, ГГЦ-Зона В-17 , район Сердика съгласно приложения проект; 4. План-схеми по чл.108, ал.2 ЗУТ, части Топлоснабдяване и Канализация и план-схема за вертикално планиране в обхвата на плана. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената форма с посочване на фактическите и правни основания съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, вкл. регламентиращи предварителната процедура по чл.135, ал.5 ЗУТ, изискванията за обявяване и обществено обсъждане на проекта за ИПУП и за съгласуване със заинтересуваните централни и териториални администрации и със специализираните контролни органи, както и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Излага съображения за съответствие на оспорената заповед с правните основания по чл.134, ал.1, т.1 и т.2 вр. с ал.2, т.6 от ЗУТ, изпълнението на които се счита за доказано от материалите по административната преписка. Сочи се, че с изменението на плана за регулация и застрояване се предвижда от УПИ І - за обществено жилищно строителство , кв.5а, м. ГГЦ-Зона В-17 , създаване на нови УПИ І - за етажен паркинг и УПИ ІІ за озеленяване и трафопост в нов кв.5а, както и нов УПИ І - за обществено жилищно строителство в нов кв. 5б, за жилищният блок, в който жалбоподателите притежават права на собственост на самостоятелни обекти, а във връзка с горното изменение с обособяване на нови УПИ и квартали е предвидено изменение и на уличната регулация със създаване на нова задънена улица и пешеходна алея, осигуряващи достъпа до новообразуваните имоти. Като се позовава на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, достига до извод, че са спазени изискванията на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ за определяне с регулационни линии на имотите и за лице към улица. По отношение на одобрения ПУП-ИПЗ посочва, че за новообразувания УПИ І - за етажен паркинг се предвижда да се построи сграда на 4 етажа, разположена свободно като начин на застрояване и висока - до 12,0м. като характер на застрояване, с устройствени параметри в съответствие с устройствената зона "Оо по ОУП на СО, в границите на която попада новообразувания УПИ, а градоустройственият статут на съществуващата жилищна сграда блок с етажност М+8, с 4 входа, се потвърждава в нов УПИ І за обществено жилищно строителство в нов кв.5б, който попада в устройствена зона Жк по ОУП на СО. Излага съображения за спазване на изискванията на чл.32, ал.1 и ал.3 ЗУТ и на чл.35, ал.2 ЗУТ, както и за неприложимост на изискванията на чл. 35, ал. 1 ЗУТ. Приема съответствие на одобрения проект с правилата на чл.108, ал.5 ЗУТ. По тези съображения обосновава извод за процесуална и материална законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля подадената срещу нея жалба като неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на съдебно-техническата експертиза, а въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от приетите доказателства. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган предвид приложената по делото заповед за делегиране на правомощия. Спазени са изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК на административния акт, който е придружен от изискуемите графични части съгласно Наредба 8/14.06.2001 г. за обема и съдържането на устройствените планове. Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на мотиви, относими към приложените правни основания по чл.134, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТ - настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът, съотв. възникнали нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества, или отпадане необходимостта от изграждане на такива обекти. Както правилно е констатирал административният съд, фактическите основания за издаване на процесната заповед се съдържат в документите, предхождащи и съпътстващи нейното приемане, което съставлява допустим начин за мотивиране на административните актове. Освен в иницииращия административното производство документ - заявлението на кмета на район Сердика , информация за необходимостта от изменение на ПУП в обхвата на УПИ І, кв. 5а, м. м. ГГЦ-Зона В-17 поради промяната на обществено-икономическите и устройствени условия и възникналите нови общински нужди, е изложена и в обяснителната записка на проектанта и на Направление АГ към СО. Видно е, че предложението за изменение на ПУП-ПРЗ е обосновано с недостига на паркоместа, възникнал в резултат на промяната в уличната мрежа, на автомобилното и пешеходно движение на процесната територия, вследствие на ускореното жилищно застрояване. Налице е анализ на обществено - транспортното обслужване, на състоянието, параметрите и възможностите за паркиране на съществуващите улици /на пътното платно в паважната настилка на същото и на тротоарите/, въз основа на който е прието, че е необходима нова организация и оптимизиране на транспортно комуникационната мрежа. В тази връзка е предложението за ползване на обществен уличен паркинг пред блок 5а с 16 броя паркоместа и на етажен паркинг на 8 полунива с вход-изход към наличните улици. Съображения във връзка с основанията по чл.134, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТ за приемане на проекта се съдържат и в протокола от 07.09.2022 г. на ЕСУТ при СО /т.5/, в който са обсъждани и депозираните от жалбоподателя А. Т. възражения срещу нуждата от допълнителни паркоместа, вкл. информацията за съществуващите в квартала гаражи, които възражения и доводи се поддържат и в настоящото производство. В решението на ЕСУТ се препраща към Програма за изграждане на общински паркинги с частни инвеститори на територията на СО, приета с решение на СОС от 22.10.2020г., т.е. преди произнасянето на ЕСУТ, а не впоследствие, както се твърди в жалбата. В съвкупност, данните в описаните документи, съпътстващи и предхождащи издаването на оспорената заповед, съставляват мотиви на административния акт по см. на чл.59, ал.2, т.4 АПК, които наред с продължителния период от време от последното градоустройствено предвиждане за имота от 1987г., обосновават приложените от органа правни основания за ПУП - ИПРЗ. Правилно съдът е отрекъл наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на проекта за ИПУП, отговаряйки на неоснователните твърдения на жалбоподателите. Видно е, че със заповед РА50-609/31.07.2020 г. на главния архитект на Столична община е разрешено служебно изработването на ПУП ИПРЗ в обхвата на процесния УПИ и изменение на плана за улична регулация, т.е. първият етап от процедурата е с идентичен предмет, а одобреният проект е съгласуван със заинтересуваните централни и териториални администрации и със специализираните контролни органи. Сочената от касаторите за нарушена норма на чл. 108, ал. 2 ЗУТ е обща и изброява неизчерпателно различните видове планове и схеми, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. Конкретните изисквания към обема и съдържанието на различните видове устройствени планове се различават с оглед спецификите на всеки план и са конкретно разписани в Наредба 8/14.06.2001 г., респ. не е необходимо всички изброени в чл. 108, ал. 2 ЗУТ планове и схеми да придружават всеки един подробен устройствен план. Изискванията на разпоредбата се прилагат според спецификата на самия ПУП, който в случая не предполага изработване на всички изброени в чл.108, ал.2 ЗУТ придружаващи планове, каквато е претенцията на жалбоподателите. От друга страна, в аспекта на процедурните правила, проверката на административната преписка доказва надлежно обявяване на проекта за ИПУП на заинтересованите собственици, вкл. на оспорващите, по реда на чл. 128, ал.3 ЗУТ, което е удостоверено с приложените по делото обявления. Наред с горното, в случая органът е провел и обществено обсъждане на проекта по реда на чл.127, ал.1 ЗУТ във връзка с Наредбата за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания в областта на пространственото развитие и устройството на територията на Столична община. Неспазването на част от сроковете, предвидени в Наредбата, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както неоснователно се поддържа от касационните жалбоподатели. Приложените към преписката доказателства, вкл. протокола от общественото обсъждане от 18.07.2022 г., доказват, че на заинтересуваните от проекта лица е осигурена възможността да участват в процедурата, а позицията им е обсъдена от компетентните органи. Засегнатите граждани са реализирали правото си на защита срещу издадената заповед и в производството по обжалването й. Правилен е и изводът на административния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в предметния обхват на одобрения проект е включен УПИ І - за обществено жилищно строителство , кв.5а, м. ГГЦ-Зона В-17 , с оглед на което и по арг. от чл.22, ал. 4 ЗУТ, процесният ПУП не е такъв по чл. 110, ал. 4 - план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс, както неоснователно се поддържа от касационните жалбоподатели. Според разпоредбата на чл.22, ал.4 ЗУТ, план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищни комплекси се изработва в обхват най-малко територията на един квартал с комплексно застрояване, какъвто не е настоящият случай. От изложеното следва неприложимост на изискванията на чл.22, ал.6 и ал.7 ЗУТ и правилно съдът не е обсъждал наведените от жалбоподателите оплаквания за нарушения на горните правила при одобряване на проекта. Произнасяне по доводите в касационната жалбата в тази им част, не дължи и касационната инстанция, както и преценка на приложените документи за постановен отказ за одобряване на ПУП-ИПРЗ засягащ друг УПИ, които са неотносими към спора по делото. Проверката за съответствие с материалния закон на обжалваната заповед се извършва съобразно правните основания за одобреното изменение на ПУП по чл.134, ал.1, т.1 и т.2 вр. с ал.2, т.6 ЗУТ. Изводите за наличие на предпоставките по чл.134, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТ, формирани от административния съд, са обосновани и правилни и се споделят от касационната инстанция, а мотивите за това са изложени в по-горе в настоящото решение. Незаконосъобразни са доводите в оспорения съдебен акт в частта, с която се приема за доказано основанието за одобреното изменение на ПУП по чл.136, ал.2, т.6 ЗУТ- съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. В случая е безспорно, че жалбоподатели са собственици на самостоятелни обекти в жилищния блок 5а, изграден в процесния УПИ І, както и на идеални части от право на строеж, с оглед на което същите се явяват заинтересовани лица по см. на чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ и за одобряване на ПУП в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, следва да бъде получено и тяхното съгласие. Изводите на административния съд в обратен смисъл са неправилни, но доколкото проектът за ПУП - ИПРЗ и улична регулация е одобрен на основанията по чл.134, ал.1, т.1 и 2 и при осъществени материалноправни предпоставки за това, отсъствието на основанието по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ, само по себе си не обосновава незаконосъобразност на процесната заповед, както неоснователно се претендира от жалбоподателите. Правилни са изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед относно одобрените изменения на ПУП, а именно: С проекта за изменение на действащия план за уличната регулация на [улица] се предвижда създаване на задънена улица, пешеходна алея между новопроектираните квартали кв.5а и кв.5б и изменение на профила на [улица] в участък от същата, с което е осигурено лицето към улица на новия УПИ І за етажен паркинг в съответствие с изискването на чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗУТ. Според заключението на вещото лице по СТЕ, за този УПИ, три от границите му представляват улични регулационни линии. Противно на твърденията на жалбоподателя, създаването на задънена улица е пряко свързано с основанията по чл.134, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТ за изменение на ПУП, т.е. налице е устройствена необходимост от проектираната задънена улица, тъй като предвиждането е за разполагане на нея на паркоместа и пешеходна алея. Законосъобразни са изводите на съда за спазване на относимите материалноправни разпоредби при издаване на оспорената заповед и в частите, с които са одобрени план за регулация и план за застрояване. От документите по преписката, обяснителната записка и заключението на СТЕ се установява, че според предвижданията на проекта, от УПИ І - за обществено жилищно строителство , кв.5а, се създават нови УПИ І - за етажен паркинг и УПИ ІІ за озеленяване и трафопост в нов кв.5а, както и нов УПИ І - за обществено жилищно строителство в нов кв. 5б, съотв. в новообразувания УПИ І - за етажен паркинг е проектирана сграда на 4 етажа, разположена свободно с височина до 12,0м., а за съществуващата жилищна сграда блок с етажност М+8 и с 4 входа, се потвърждава градоустройствения й статут в нов УПИ І за обществено жилищно строителство в нов кв.5б. Като се позовава на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че е спазено изискването по чл.104, ал.1 ЗУТ за съответствие на одобрения проект за ИПРЗ с ОУП, респ. с устройствените показатели за относимите зони по ОУП. Съобразно действащия ОУП на Столична община, кв.5а, в който се намира процесният УПИ І за обществено жилищно строителство , попада в две зони: зона Оо за обществено обслужващи дейности и зона Жк- жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. Според вещото лице границата на новообразувания УПИ І - за етажен паркинг в нов кв.5а е проектирана по границата между зони Оо и Жк, при което новосъздадения УПИ І за етажен паркинг в нов кв. 5а е разположен изцяло в зона Оо, а новосъздадените УПИ І за обществено жилищно строителство в нов кв.5б и УПИ ІІ за озеленяване и ТП в нов кв.5а, както и проектираната задънена улица и пешеходна алея между новите кв. 5а и кв.5б попадат в зона Жк. С горните констатации на съдебния експерт и данните в графичната част на проекта, съдът е обосновал извода си, че границите на новообразуваните УПИ са в съответствие с границите между зоните, определени с ОУП на СО, като е отрекъл основателността на възражението на жалбоподателите, че обособените с проекта нови УПИ попадат в по две зони. Изложените мотиви в оспорения съдебен акт в тази част се възприемат изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, вкл. съображенията, че частичното разминаване на проектираните граници на УПИ с границата между двете зони, каквито твърдения са поддържат в касационната жалба, не води до несъответствие с ОУП, тъй като видно от графичната част на изменението на плана за регулация, УПИ І за етажен паркинг в преобладаващата си част попада в зона Оо. Безспорно е спазването с одобрения ПУП ИПРЗ, на устройствените показатели по т.15 от Приложение към чл.3, ал.2 от ЗУЗСО, допустими за зоната Оо по ОУП, с което е изпълнено изискването на чл.103, ал.4 и чл.104, ал.1 ЗУТ. Оплакванията на касационните жалбоподатели за изместване на границата между двете зони в частта, в която следва съществуващия топлопровод, са неотносими към предмета на спора. От друга страна, във връзка с изменението на ПЗ, одобрен с процесната заповед, правилно съдът е извършил преценката за необходимите разстояния по правилата на чл.32, ал.1 и ал.3 и на чл. 35, ал.2 ЗУТ. Съобразно графиката към оспорената заповед и заключението на вещото лице, разстоянието между съществуващата 8-етажна жилищна сграда и проектираната 4-етажна нежилищна сграда, определено съобразно чл.32, ал.1 и ал.3 ЗУТ е 16 м., при нормативно изискуемо разстояние от 12 м., а разстоянието от новопредвиденото строителство в УПИ І - за етажен паркинг до вътрешната регулационна линия /странична/, която в случая е с УПИ ІІ за озеленяване и ТП , е 3 м., колкото е нормативно изискуемото по чл.35, ал.2 ЗУТ. Доводите на жалбоподателите за намалени разстояния при проектираното строителство са неоснователни и в противоречие със събраните доказателства. Противно на поддържаните възражения, в случая вещото лице е определило относимите разстояния като е съобразило по-благоприятното разположение на жилищната сграда и е приложило редукцията по чл.32, ал.3 ЗУТ. Сочената от касаторите разпоредбата на чл.81 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е неприложима в случая доколкото процесните имоти не попадат в територии за комплексно жилищно застрояване. Неоснователно е и възражението за нарушение на правилото на чл.35, ал.1 ЗУТ предвид безспорния факт, че жилищната сграда на жалбоподателите и проектираната нежилищна сграда са разделени от предвидената улица, т.е. сградите не са разположени в съседни имоти, каквато е хипотезата по чл.35, ал.1 ЗУТ. Не се установява и твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, която изисква предвижданията на плана да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. Одобреният проект засяга имоти, които са общинска собственост без да предвижда отнемане на площи за изграждане на улици. Видно е, че се потвърждава устройствения статут на имота, в който жалбоподателите притежават самостоятелни обекти и няма да бъде възпрепятствано или ограничено тяхното ползване, което също е аргумент за съответствие на плана с изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Доводите в касационната жалба за нарушение на горния принцип са във връзка с проектираното преместване на съществуващия топлопровод, което освен, че не засяга пряко техните интереси, а и в случая процесният проект, респ. одобрената с него промяна е съгласувана с Топлофикация София ЕАД. От изложеното следва, че оспорената заповед е в съответствие с изискванията на чл.134, ал.1, т.1 и т.2, чл.14, ал.3, т.1 и ал.4, чл.21, ал.2, чл.32, ал.1 и ал.3, чл.35, ал.2, чл.103, ал.4, чл.104, ал.1 и чл.108, ал.5 от ЗУТ, поради което изводът на съда за материална законосъобразност на същата е правилен. По горните съображения, обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, касаторите нямат право на разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение