Решение № 2205 от 1.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Алфа Риъл Естейт България ЕООД срещу решение 3469/25.05.2022 г., постановено по адм. д. 11052/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Алфа Риъл Естейт България ЕООД срещу ревизионен акт Р-22221420007876-091-001/12.07.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на "Алфа Риъл Естейт България" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.08.2020 г. в общ размер от 23 763, 34 лв., и са начислени лихви за забава в размер на 670, 13 лв. за данъчни периоди м.08.2020 г., м.09.2020 г. и м.10.2020 г., потвърден с решение 1491/27.09.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София изразява становище за неоснователност жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22221420007876-020-001/04.12.2020 г., изменена със заповед Р-22221420007876-020-002/11.03.2020 г., изменена със заповед 22221420007876-020-003/01.04.2021 г., изменена със заповед Р-22221420007876-020-004/28.04.2021 г., издадени от Е. Станкова, началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на "Алфа Риър Естейт България" ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди 1.08.2020 г. 31.10.2020 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-22221420007876-092-001/17.06.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22221420007876-091-001/12.07.2021 г., с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 23 763, 34 лв. по фактури, издадени от Опсис ЕООД и съответните лихви за забава в размер на 670, 13 лв. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 1491/27.09.2021 г. е потвърдил ревизионния акт. При съобразяване на решението на решаващия административен орган, непризнатото право на приспадане на данъчен кредит е общо в размер на 23 7643, 34 лв. по фактури, издадени от "Опсис" ЕООД - фактури с 17/01.08.2020 г., 18/03.08.2020 г. В хода на ревизионното производство е представен договор за консултантски услуги от 01.11.2017 г., сключен между ревизираното лице, в качеството на доверител и С. Мавруди, в качеството на довереник, като съобразно договра, довереникът е настоящият мениджър, оторизиран да управлява и представлява, заедно с другите администратори, Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 2 ЕООД, Ей Джи Би Ар и Партисиепйшънс ЕООД, Ей Джи Би Ар и Партисипейшънс 3 ЕООД, Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 4 ЕООД, Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 5 ЕООД, ХТ 1 ЕООД, Апаратементи Шейново ЕООД, Шейново резидънс ЕООД, Офиси Шейново ЕООД, Логистичен парк ЕООД и Сердика 2009 ЕООД. Страните се договарят да си сътрудничат чрез обединяване на техните усилия за осигуряване положително развитие на дружествата. Доверителят, възлага, а довереникът приема да предоставя консултантски услуги, свързани с оперирането на дружествата и по - специално консултантски услуги, свързани с потенциални продажби на дружествата или техните активи на трети страни. Договорът е сключен за неопределено време. Според представеното тристранно споразумение - анекс 1 от 01.11.2017 г. към договор за предоставяне на консултантски услуги от 01.11.2017 г., сключен между Алфа Риъл Естейт България ЕООД и С. Мавриду довереник и трета страна Опсис ЕООД, наречено нов довереник, лицата се споразумяват за следното: доверителят желае да прехвърли на новия довереник всички свои права, произтичащи от договора за предоставяне на консултантски услуги. Със споразумението анекс довереникът декларира, че предоставя на новия довереник всички намиращи се у довереника документи във връзка с прехвърлянето на правата и задълженията. Видно от представения протокол за предоставяне на услуги от 31.07.2020 г. за периодите от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. на дружествата Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 2 ЕООД, Ей Джи Би Ар и Партисиепйшънс ЕООД, Ей Джи Би Ар и Партисипейшънс 3 ЕООД, Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 4 ЕООД, Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 5 ЕООД Логистичен парк ЕООД са извършени консултантски услуги, свързани с оперирането на дружеството и управленски услуги. След преценка и анализ на събраните в хода на ревизията документи, предоставени от ревизираното лице и извършената насрещна проверка на прекия контрагент на Опсис ЕООД, органите по приходите са приели, че не е доказано изпълнение на доставките по процесните фактури, както и получаването на тези доставки от ревизираното дружество. Както от доставчика, така и от ревизираното лице не били представени доказателства - преки или косвени, включително протоколи или доклади от извършените услуги, доказателства за проведена кореспонденция между страните, информация какво е извършено по доставките по представения приемо-предавателен протокол, как е калкулирана цената и други документи, обективиращи получаването на услуги. Приели са е и че от Алфа Риъл Естейт България ЕООД, фактурираните услуги са префактурирани на свързани лица по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на ДОПК. При извършените насрещни проверки на получателите на услугите не е представена информация как е определена стойността на фактурираните услуги на отделните дружества. Направени са изводи за липса на реално извършени доставки. При тази фактическа обстановка органите по приходите са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период - м.08.2020 г. общо в размер на 23 763, 34 лв. по фактури 0... 17/01.08.2020 г. и 0... 18/03.08.2020 г., с посочен предмет частично плащане по договор и консултантски услуги по договор от 01.11.2017 г., издадени от Опсис ЕООД, предвид липсата на предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 9 от закона, с мотиви за липса на реални доставки на услуги. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение 3469/25.05.2022 г., постановено по адм. д. 11052/2021 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на Алфа Риъл Естейт България ЕООД срещу ревизионен акт Р-22221420007876-091-001/12.07.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на "Алфа Риъл Естейт България" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м.08.2020 г. в общ размер от 23 763, 34 лв., и са начислени лихви за забава в размер на 670, 13 лв. за данъчни периоди м.08.2020 г., м.09.2020 г. и м.10.2020 г. Съдът е приел, че по отношение на претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит не се доказват материалноправните изисквания за възникването и упражняването му, включително обективни данни, че жалбоподателят е получил доставките, предмет на фактурите, по които е упражнил правото на приспадане на данъка, както и че е добросъвестен. Приел е, че нито ревизираното лице, нито доставчиците са предоставили данни за конкретни работници, осъществили документираните услуги. Приел е, че от извършена проверка на трудовите договори за всеки от доставчиците се установява, че нямат назначени лица на трудови и извънтрудови правоотношения или назначения персонал е на длъжности, несъответстващи на вида на фактурираните услуги. Не се доказва и използването на подизпълнители, доколкото в хода на извършената насрещна проверка от страна на Опсис ЕООД не са представени документи в тази посока. Единственото наето лице в Опсис ЕООД е неговата управителка и едноличен собственик на капитала С. Мавриду, за която е представен договор за управление и контрол на дружеството. Приел е, че в тази връзка съгласно договора и споразумението към него за консултантски услуги, доставчикът е следвало да предостави услуги от икономическо естество, т. е. в случая се касае за услуги от специфичен характер, поради което човешкият фактор е от основно значение за тяхното изпълнение. Следователно е необходимо наличието на назначени лица, имащи съответно образование, притежаващи умения, познаващи пазара в съответната сфера, респективно да имат история и опит в извършването на тази специфична дейност, които да докажат и пр. Приел е, че действително е несъмнено че при наличието на осъществена доставка на стока или услуга, спрямо получателя не следва да бъде отказано право на данъчен кредит, само заради това, че неговият доставчик/изпълнител или предходния доставчик/подизпълнител не са предоставили необходимите данни и респективно не разполагат с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките или пък, че доставката не е извършена от посочените във фактурата лица. Вярно е също така, че лице, което упражнява право на данъчен кредит, не може да носи обективната отговорност във връзка с получените от него фактури, които редовно е отразило и не е длъжно да доказва в случай на нарушение на издателя на фактурата, че изискванията на закона са спазени. Това обаче е приложимо, единствено, ако отразената в данъчната фактура доставка е действително проявен юридически факт. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. С решение 3469/25.05.2022 г., постановено по адм. д. 11052/2021 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на Алфа Риъл Естейт България ЕООД срещу ревизионен акт Р-22221420007876-091-001/12.07.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на "Алфа Риъл Естейт България" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м.08.2020 г. в общ размер от 23 763, 34 лв., и са начислени лихви за забава в размер на 670, 13 лв. за данъчни периоди м.08.2020 г., м.09.2020 г. и м.10.2020 г., потвърден с решение 1491/27.09.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за недоказана реалност на доставките по процесните фактури, което се установява от събраните по делото доказателства. В хода на ревизионното производство е представен договор за консултантски услуги от 01.11.2017 г., сключен между ревизираното лице, в качеството на доверител и С. Мавруди, в качеството на довереник, като съобразно договра, довереникът е настоящият мениджър, оторизиран да управлява и представлява, заедно с другите администратори, Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 2 ЕООД, Ей Джи Би Ар и Партисиепйшънс ЕООД, Ей Джи Би Ар и Партисипейшънс 3 ЕООД, Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 4 ЕООД, Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 5 ЕООД, ХТ 1 ЕООД, Апаратементи Шейново ЕООД, Шейново резидънс ЕООД, Офиси Шейново ЕООД, Логистичен парк ЕООД и Сердика 2009 ЕООД. Страните се договарят да си сътрудничат чрез обединяване на техните усилия за осигуряване положително развитие на дружествата. Доверителят, възлага, а довереникът приема да предоставя консултантски услуги, свързани с оперирането на дружествата и по - специално консултантски услуги, свързани с потенциални продажби на дружествата или техните активи на трети страни. Договорът е сключен за неопределено време. Според представеното тристранно споразумение - анекс 1 от 01.11.2017 г. към договор за предоставяне на консултантски услуги от 01.11.2017 г., сключен между Алфа Риъл Естейт България ЕООД и С. Мавриду довереник и трета страна Опсис ЕООД, наречено нов довереник, лицата се споразумяват за следното: доверителят желае да прехвърли на новия довереник всички свои права, произтичащи от договора за предоставяне на консултантски услуги. Със споразумението анекс довереникът декларира, че предоставя на новия довереник всички намиращи се у довереника документи във връзка с прехвърлянето на правата и задълженията. Видно от представения протокол за предоставяне на услуги от 31.07.2020 г. за периодите от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. на дружествата Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 2 ЕООД, Ей Джи Би Ар и Партисиепйшънс ЕООД, Ей Джи Би Ар и Партисипейшънс 3 ЕООД, Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 4 ЕООД, Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 5 ЕООД Логистичен парк ЕООД са извършени консултантски услуги, свързани с оперирането на дружеството и управленски услуги. По отношениее на фактурите, издадени от Опсис ЕООД, приемо-предавателни протоколи не са представени. Като предмет на доставка по процесните фактури е посочено частично плащане по договор и консултантски услуги по договор от 01.11.2017 г. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, фактурата задължително съдържа наименование на документа; пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално; дата на издаване; име и адрес на доставчика; идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице, име и адрес на получателя по доставката, идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят; количеството и вида на стоката, вида на услугата; датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането; единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена; ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й. В член 226 от Директива 2006/112 се уточнява, че доколкото не е предвидено друго в специалните разпоредби на тази директива, за целите на ДДС само посочените в този член данни задължително трябва да са посочени във фактурите, издадени в съответствие с член 220 от същата директива. Оттук следва, че за упражняването на правото на приспадане на ДДС държавите членки нямат възможност да въвеждат условия относно съдържанието на фактурата, които не са изрично предвидени в разпоредбите на Директива 2006/112 (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г.). Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 изисква фактурата да съдържа данни за обхвата и естеството на предоставените услуги. Следователно текстът на тази разпоредба указва, че е задължително да се уточнят обхватът и естеството на предоставените услуги, но не уточнява, че е необходимо изчерпателно да се опишат конкретните предоставени услуги. Целта на данните, които задължително трябва да фигурират във фактурата, е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС. Ето защо именно през призмата на тази цел трябва да се провери дали фактури като процесните отговарят на изискванията по член 226, точка 6 от Директива 2006/112. В процесния случай описанието на услугите е толкова общо, че не изглежда да посочва обхвата на предоставените услуги, както и периода, за който са направени. Ето защо това описание не отговаря на изискванията по член 226, точка 6 от Директива 2006/112. На второ място, член 226, точка 7 от Директива 2006/112 изисква фактурата да съдържа датата на извършване или приключване на доставката на услуги. Това изискване също трябва да се тълкува през призмата на целта, която е преследвана с предвиждането на данни, които задължително да фигурират на фактурата, като залегналите в член 226 от Директива 2006/112, и която е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС. В този смисъл датата на предоставяне на услугите, предмет на посочените фактури не позволява да се провери кога настъпва пораждащото данъка събитие и следователно да се определят данъчните разпоредби, които трябва да се приложат от времева гледна точка към сделката, до която се отнася този документ. Ето защо, за да бъдат изпълнени изискванията по член 226, точка 7 от Директива 2006/112, е задължително тези периоди да бъдат посочени във фактурите, които се отнасят до посочените доставки. В тази насока е нужно да се отбележи, че процесните фактури, не уточняват периода на отчитане и следователно не дават възможност да се определи периодът, до който се отнасят въпросните отчитания. Оттук се налага изводът, че фактура, която съдържа само посоченото описание, без изобщо да уточнява начална дата на периода на отчитане, не отговаря на условията по член 226, точка 7 от Директива 2006/112. При съобразяване на тези обстоятелства, съдът трябва да провери дали представените от дружеството приложения дават по-подробно описание на услугите и могат по силата на да се третират като фактура в качеството на документи, които изменят и се отнасят член 219 от споменатата директива специално и недвусмислено за първоначалната фактура. Това обстоятелство не е налице, доколкото подобна информация не се съдържа и в представения договор. В хода на ревизионното производство е представен договор за консултантски услуги от 01.11.2017 г., сключен между ревизираното лице, в качеството на доверител и С. Мавруди, в качеството на довереник, като съобразно договра, довереникът е настоящият мениджър, оторизиран да управлява и представлява, заедно с другите администратори, Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 2 ЕООД, Ей Джи Би Ар и Партисиепйшънс ЕООД, Ей Джи Би Ар и Партисипейшънс 3 ЕООД, Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 4 ЕООД, Ей Джи Ай Би Ар и Партисипейшънс 5 ЕООД, ХТ 1 ЕООД, Апаратементи Шейново ЕООД, Шейново резидънс ЕООД, Офиси Шейново ЕООД, Логистичен парк ЕООД и Сердика 2009 ЕООД. Страните се договарят да си сътрудничат чрез обединяване на техните усилия за осигуряване положително развитие на дружествата. Доверителят, възлага, а довереникът приема да предоставя консултантски услуги, свързани с оперирането на дружествата и по - специално консултантски услуги, свързани с потенциални продажби на дружествата или техните активи на трети страни. По изложените дотук съображения следва извода, че фактури, които съдържат само посоченото описание, като процесните, не отговарят на изискванията по точка 6 от този член и че фактури, които съдържат единствено подобно описание, не отговарят на изискванията нито по точка 6, нито по точка 7. Следва да се установят последиците за упражняването на правото на приспадане на ДДС в случай на неспазване на член 226, точки 6 и 7 от Директива 2006/112. Що се отнася до материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на ДДС, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че стоките или услугите, за които се иска да бъде признато това право, трябва впоследствие да се използват от данъчнозадълженото лице за нуждите на облагаемите сделки, които самото то е сключило, и да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице (в този смисъл решение от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp. Колкото до формалните предпоставки за упражняване на това право, от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wasiewicz, C 280/10 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stеhcemp). Оттук следва, че данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от Директива 2006/112, ако тя разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени, какъвто не е процесния случай. В процесния случай данъчната администрация разполага само с фактурити и с процесния договор, от който несъмнено не се установя предмета на услугите. В този смисъл данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. Тази констатация се потвърждава от член 219 от Директива 2006/112, съгласно който всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура. В тази насока следва да се подчертае, на първо място, че данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (в този смисъл решение от 27 септември 2007 г., Twoh International). Данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (решение от 15 септември 2016 г., Barlis 06 Investimentos Imobiliбrios e Turнsticos). Следователно данъчнозадълженото лицре е длъжно да представи обективни доказателства, че услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС, което в процесния случай не е сторено. От събраните по делото доказателства не се установява реалното извършване на услугите, посочени в процесните фактури,, не се установява и вида на услугите. Това, което определя предмета на спора е относно наличието на реалност на доставката по процесните фактури, като отговорът на този въпрос следва да бъде даден след анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. Това е така предвид и обстоятелството, че самият факт на издаване на фактурите, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Това е обстоятелство, което несъмнено произтича от анализа на приложимите правни разпоредби, регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а" доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на фактурите не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки на услуги. Действително, процесните фактури са издадени, същите са представени като доказателство по спора, това е и обстоятелство, по което страните не спорят. Както и се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалният доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка се прави и извода, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че именно търговското дружество, посочено като доставчик на услугите по процесните фактури е извършило посочените доставки на услуги. Както се посочи и по-горе в мотивите на настоящото решение спорен по делото е въпросът за реалното получаване на фактурираните доставки на услуги от жалбоподателя именно от посоченото търговско дружество, а от събраните по делото доказателства несъмнено се установява обстоятелството, че това не е така. Няма представени доказателства за притежавани собствени, както и наети активи за извършване на услугата. Реалността на доставките по процесните фактури би следвало да бъде преценявана с оглед на обстоятелството, че реалното извършване на услугите предполага наличието на доказателства за това, а именно наличието на дадени указания относно вида на услугите, на посочени от възложителя изисквания по отношение изпълнението на услугите, доказателства за резултат от изпълнението на услугите. Действително, отказът за право на приспадане на данъчен кредит не би могъл да бъде основан с липсата на представена информация от страна на предходен доставчик. Данъчнозадълженото лице, което иска приспадане на ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. То е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки и, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги, за които е платило ДДС (в този смисъл решение на съда на Европейския съюз от 21 ноември 2018 г. по дело С-664/16). Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, не са представени в хода на производството пред тази съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че органите по приходите са предприели всички възможни процесуални средства, както и че са събрали всички относими доказателства относно установяване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Други процесуални средства, различни от осъществените и предприети от органите по приходите, всъщност не съществуват и не са предвидени в ДОПК. Следователно юридическият факт, с който законът свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС и от друга страна възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е възникването на данъчното събитие. Съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие е доставката на услуги, извършена от данъчнозадължени лица по този закон, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС), като съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. Субективното право на получателя по доставката да приспадне заплатения от него на доставчика ДДС като данъчен кредит не може да възникне, ако не е доказано по несъмнен начин, че фактурираните стоки са доставени и фактурираните услуги са реално осъществени. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква на основание чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, само когато доставката, по която това право се претендира, е реално извършена. Съотнесени към събраните по делото доказателства, тези изводи, обосновават извода за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че услугите действително са му били доставени от лицето, посочено като доставчик за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС, което обстоятелство не беше доказано в производството пред тази съдебна инстанция. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде "данъчнозадължено лице" по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Качеството "данъчнозадължено лице" на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат наред с предвидените в тази директива задължения и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). От събраните по делото доказателства, обаче не се установява изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация не са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания, дори да установи предмета и вида на услугите. От представените договори също не могат да бъдат установени конкретни факти и конкретни данни за приемане и предаване на вида на услугите. От събраните по делото доказателства също така не се установяват какви са били изискванията на възложителя относно възложените услуги. Няма писмени доказателства, от които да може да се установи как страните по договора са влезли в контакт, по какъв начин именно това търговско дружество, издател на процесните фактури, е било избрано за доставчик. Няма писмени доказателства относно това какви са били изискванията на жалбоподателя (възложител по процесните договори) във връзка с изпълнението на договора. Няма писмени доказателства, или доказателства за проведени разговори между страните по договора относно начина на формиране на цената за изпълнението на услугите, При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 2590 лв. При съобразяване на направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение