Решение № 14376 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2013 г.

Решение № 14376 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, срещу решение № 236 от 19.04.2013 г. по адм. д. № 843/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - МБАЛ "Света Екатерина" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 236 от 19.04.2013 г. по адм. д. № 843/2012 г., Административен съд - гр. Пазарджик, IV състав, е отменил заповед № 13/РД - 09-1086 от 2.10.2012 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, в частта й, с която се прекратява договор № РД-29-423 от 1.03.2012 г., сключен между директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик и МБАЛ "Света Екатерина" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, в частта му по клинична пътека (КП) № 166. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и не допуснал твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При наличие на надлежно оформена медицинска документация, съдържаща и подписи за информираност на лицето и която доказва изпълнение на медицински дейности по КП № 166, то съдът правилно не е допуснал до разпит за даване на свидетелски показания Пенка Ангелова Запринова. Според разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, свидетелски показания не се допускат, когато се отнася до установяване на обстоятелства, за които се изисква писмен акт. В разпоредбите на глава десета от Общата част и раздел IV от Специалната част от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г. е регламентирана здравната документация във връзка с оказването на медицинска помощ по Закона за здравното осигуряване. В константната съдебна практика на Върховния административен съд се приема, че националните рамкови договори, сключени между НЗОК и БЛС, са подзаконови нормативни актове, тъй като са издадени по силата на делегацията на чл. 53, ал. 1 ЗЗО. От доказателствата по първоначалното дело се установява, че за Запринова е налице изискващата медицинска документация, а именно: направление за хоспитализация от 25.03.2012 г. с основна диагноза "остра анална фисура", с посочено лечение по КП № 166 и отразена оперативна процедура "дилатация на анален сфинктер"; ИЗ № 622/2012 г. за пациентката, приета на 26.03.2012 г. с проследяване на заболяването, проведените изследвания, оперативен план на лечение и наблюдения върху болния; регистриране на процедури по КП № 166; лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка; предоперативна епикриза; оперативен протокол № 180 от 26.03.2012 г.; анестезиологичен лист № 280 от 26.03.2012 г.; документи за информираност на пациента; епикриза от 27.03.2012 г. В констативния протокол от 24.04.2012 г., както и в обжалваната заповед липсва задълбочено изследване на посочената медицинската документация. Налице е позоваване на писмено твърдение на Запринова, което по никакъв начин, с оглед на неговата форма и съдържание, не може да бъде възприето като надеждно доказателствено средство. По първоначалното дело е назначена и изслушана медицинска експертиза, която не е оспорена от ответника. Вещото лице д-р Дойчев изразява категорично становище, че в случая с пациентката Запринова здравното заведение е изпълнило всички изисквания на КП № 166. При така изложената фактическа обстановка правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, които са в смисъл, че от събраните по делото доказателства не се установява отчитане на дейност по тази клинична пътека, която не е извършена и не са налице предпоставките на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО за частично прекратяване на договора. С цел да не влошава процесуалното положение на касационния жалбоподател, в тези мотиви не се коментират допуснатите в хода на производството пред административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изходът на спора пред тази съдебна инстанция, своевременно направеното искане, договор за правна защита и съдействие от 2.10.2013 г., списък на разноските и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответника се присъжда сумата 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,