Решение № 3515 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11911/2014 г.

Решение № 3515 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11911/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Величка Запрянова Дърмонова от с. Брестник, Пловдивска област срещу решение № 1307 от 26.05.2014 г. по адм. д. № 4076/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, ХIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което оспорения административен акт да бъде отменен. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, в отговор от 01.07.2014 г. обосновава становище за правилност и законосъобразност на решението на първоинстнационния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1307 от 26.05.2014 г. по адм. д. № 4076/2012 г., Административен съд - гр. Пловдив, ХIII състав е отхвърлил жалбата на Величка Запрянова Дърмонова от с. Брестник, Пловдивска област срещу решение № 341 от 05.12.2012 г. на Директора Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 4301064590 от 30.08.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив. Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. В мотивите към обжалваното решение съдът е изложил съображения при какви обстоятелства е била установена допуснатата от осигурителя ЗППК "Нов път" с. Брезник в удостоверение обр. УП-2 № 34 от 01.02.1999 г. грешка относно осигурителния доход на Дърмонова за периода 01.01.1997 г. до 30.11.1999 г. От протокол от 12.07.2012 г. се установява, че въз основа на заповед № 469 от 22.03.2012 г. на Директора Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, Марина Лилова - финансов ревизор при цитирания осигурителен орган е извършила проверка в осигурителя ЗППК "Нов път" с. Брезник и е констатирала, че действителния осигурителен доход на Дърмонова за цитирания период е 7589.52 лв., вместо посоченият в удостоверението такъв от 9797.01 лв. Следователно проверката е извършена от длъжностно лице, на което със заповед на ръководителя на териториалното поделение на НОИ е възложено да извършва финансови ревизии и проверки по разходите на държавното обществено осигуряване, както и по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, което правомощие освен от цитираната заповед произтича и от разпоредбата на чл. 107, ал. 2, т. 3 КСО. Според чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да проверят всички физически и юридически лица за дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Обстоятелството, че пенсията за осигурителен стаж и възраст на Дърмонова е била отпусната от 01.12.1999 г. и грешката не е била забелязана преди това, не рефлектира върху посочените права органите на НОИ. Наред с посоченото следва да се има пред вид, че съгласно чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е определена в по-голям размер. Съществено в тази връзка е обстоятелството, че с разпореждане № 4301064590 от 30.08.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което е определен по-малък размер на пенсията, не е постановено връщане на неправилно изплатените суми, а предходното разпореждане само е изменено. Освен това осигурителят ЗППК "Нов път" с. Брезник е анулирал удостоверение обр. УП-2 № 34 от 01.02.1999 г. и е издал ново удостоверение обр. УП-2 изх. № 1-1 от 14.08.2012 г., в което е посочил общ осигурителен доход за процесния период 7589.52 лв. Съществено за спорните правоотношения е обстоятелството, че по първоначалното дело е било безспорно установено, че през месеците октомври 1998 г., октомври 1999 г. и ноември 1999 г. Дърмонова не е била в платен отпуск, а има отработени пълни месеци, за които й е начислено трудово възнаграждение. Сумите 196 410 (недом.) лв, 135 лв. и 141. 80 лв. са изплатени като обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Съгласно чл. 111, ал. 4, т. 1 ППЗП (отм.), когато в периода по чл. 11 от Закона за пенсиите е включено време, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск, се взема предвид времето на платен отпуск, заплащан от работодателя - полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени осигурителни вноски. В случая е приложима и Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване, издадена от министъра на труда и социалните грижи, обн., ДВ, бр. 107 от 21.12.1993 г., в сила от 01.01.1994 г., изм. и доп., бр. 11 от 09.02.1999 г., в сила от 01.01.1999 г., с отпаднало основание, бр. 6 от 21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г. В чл. 1 от същата изчерпателно са изброени елементите на брутното трудово възнаграждение, върху което се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Обезщетенията за неползван платен отпуск не са включени в тях. Според т. 1 от цитирания текст едни от тези елементи са основното трудово възнаграждение за отработеното време и възнаграждението за платен отпуск. При цитираната нормативна уредба правилно първоинстанционният съд е приел, че брутното трудово възнаграждение на Дърмонова е в размерите по второто допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като е изложил подробни мотиви в това отношение и се е позовал на разпоредбата на чл. 111, ал 4, т. 1 ППЗП (отм.). Ето защо се приема, че той правилно е приложил материалния закон. Изчисленията на цитираната експертиза относно индивидуалния коефициент и размера на пенсията не се оспорват. Последният е 227. 69 лв., т. е. дори по-малко от определения от НОИ - 229. 19 лв. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Процесуалният представител на ответника не е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а предвид изхода по спора разноски в полза на касаторката не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,