Решение № 10433 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2015 г.

Решение № 10433 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Ей Си Ем Консулт" ЕООД против решение № 3972/8.06.2015 г. по адм. д. № 10266/2014 г. по описа на АС София-град. Иска отмяна на решението с твърдение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на наведени с жалбата доводи. Твърди, че решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от ЗП не е приложена правилно, защото изисква действие или бездействие, каквото в случая не е налице. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна началникът на Дирекция "РПИБС" при Агенция "Пътна инфраструктура" намира касационната жалба за неоснователна по съображения подробно изложени в отговор от 4.08.2015 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото съдът не установил релевантните за случая факти. Рекламното съоръжение се намира на разстояние по-малко от 500 м. от кръговото кръстовище поради последващи строителни работи на пътя, което не може да се вменява във вина на жалбоподателя. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на "Ей Си Ем консулт" ЕООД против заповед № РД-22-165/11.09.2014 г. на началник отдел в Дирекция РПИБС, с което е прекратено разрешение № 809/11.12.2003 г. на изпълнителния директор на ИА "Пътища" за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, разположено в обхвата на път I-9 "Варна -Бургас" км. 222 + 250 ляво с площ 12 кв. м. Мотивите са, че вследствие на изградено временно кръгово кръстовище на път I-9, рекламното съоръжение е на по-малко от 500 м. от пътни възли и кръстовища и не отговаря на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специално ползване пътищата. Към административната преписка е приложено писмо на директора на Областно пътно управление до жалбоподателя, че рекламното съоръжение е изградено на път I-9 км. 222+250 се намира на 120 м. от новоизграденото кръстовище на път I-9. С решение № 3972/8.06.2015 г. по адм. д. № 10266/2014 г. по описа на Административен съд София-град жалбата е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че оспореният административен акт е издаден от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице при спазване на чл. 26, ал. 9 вр. с ал. 2, т. 2, б. "б" и ал. 3 от Закона за пътищата. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Не е спорно, че разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение от 11.12.2003 г. на изпълнителния директор на ИА "Пътища" вменява определени задължения за полагане на грижа на добър стопанин, поддържане на съоръжението в техническа изправност, отстраняване на щети във връзка с експлоатацията и плащане на годишна такса. Не е спорно също така, че жалбоподателят с поведението си не е нарушил условията на разрешението. Административното производство е проведено въз основа на доклад № 93-01-6116/28.07.2014 г. на директор на Дирекция РПИБС до УС на АПИ-л. 13, в който изрично е посочено, че хипотезата на намаляване на необходимото отстояние от кръстовище по чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП поради изградено временно кръстовище след издаване на разрешението не е изрично регламентирана хипотеза в нормативната уредба. С т. 1 от протоколно решение № 9058/30.07.3014 г. на Управителния съвет на АПИ е възложено на дирекция РПИБС да предприеме необходимите действия за "прекратяване на разрешения за специално ползване" по доклад № 93-01-6115/28.07.2014 г. Административният орган доказва компетентност с представени пълномощно № П-282/26.08.2014 г. на председателя на УС на АПИ- л. 16, с което в т. 2 упълномощава началник отдел "Разрешителни режими и безопасност" към дирекция "Развитие на пътна инфраструктура" да подписва заповеди за отнемане и/или прекратяване на разрешения за специално ползване на пътища. Приложена е и заповед № РД-11-924/26.0-8.2014 г. на председателя на УС на АПИ-л. 17, с което на същия административен орган е наредено да подписва заповеди за отнемане и/или прекратяване на разрешения за специално ползване на пътища. И в пълномощното и в заповедта е цитирано протоколно решение № 9104/2014 г. на УС от 26.08.2014 г., което не е приложено по делото. С жалбата до съда е наведен довод, че заповедта е издадена от лице без правомощия. Административният съд приема, че жалбата е неоснователна, защото заповедта е издадена от длъжностно лице, което е надлежно упълномощено от Управителния съвет на АПИ, предвид цитираните по-горе пълномощно и заповед. Решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Материалната компетентност представлява компетентност на административния орган да издава административни актове по определен материален въпрос. Компетентността се придобива по различни начини: 1. с конкретна нормативна разпоредба, 2. следва от функциите на органа, които са възложени с нормативен акт, 3. въз основа на делегиране от друг административен орган и др. Републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", която се ръководи от управителен съвет. Правомощията на УС са посочени в чл. 21в от Закона за пътищата и чл. 10 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на АП, приет с ПМС № 295/10.12.2009 г., обн. ДВ бр. 100 от 15.12.2009 г. (Правилника). В чл. 21в, ал. 1 от ЗП са изброени конкретни правомощия, а в ал. 2 е посочено, че УС взема и други решения свързани с оперативното ръководство и дейността на АПИ. В чл. 10, ал. 1, т. 23 от Правилника е посочено, че УС издава общи и индивидуални административни актове. Следователно отнемането на издадено разрешение е в материалната компетентност на УС и това произтича от възложените му управленски функции. В чл. 10, ал. 1, т. 18 от Правилника и чл. 5, ал. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата е посочено, че управителният съвет или упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията издават разрешения за специално ползване на пътищата. В Закона за пътищата, Наредбата за специално ползване на пътищата, както и в Правилника не е предвидена възможност управителният съвет да може да делегира правомощие за отнемане на вече издадено разрешение за специално ползване на пътища. С т. 2 от протоколно решение № 9058/2014 г. от 30.07.2014 г. - л. 14 от делото, УС на АПИ възлага на дирекция РПИБС да предприеме необходимите действия за анулиране на разрешение № РСПП-2/8.07.2014 г. Може да се приеме, че с това решение на дирекцията са възложени властнически правомощия, т. е. по същество е делегирана материална компетентност, но в нарушение на закона. Незаконосъобразното придобиване на компетентност от административен орган, в случая началника на отдел в Дирекция РПИБС, и издаване на утежняващ индивидуален административен акт, има за правна последица нищожност на заповедта. Нарушението на правилата за материална компетентност винаги води до нищожност на административния акт, съгласно ТР № 2/91 г. по гр. д. № 2/91 г. на ОСГК на ВС на РБ. Приложените пълномощно и заповед, с което председателят на УС на АПИ "упълномощава" и "задължава" началник отдел "Разрешителни режими и безопасност" към дирекция "Развитие на пътната инфраструктура с бюджетни средства" не доказват надлежно делегиране на материална компетентност. Първо, защото председателят на УС може да делегира само правомощие, което притежава, какъвто не е настоящия случай. Второ, защото правомощието на УС на АПИ за отнемане на разрешение не може да бъде делегирано, тъй като с нормативен акт това не е изрично предвидено. Като е приел друго съдът е постановил решение, което не отговаря на събраните по делото доказателства и е в нарушение на чл. 21а, чл. 21в, чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 10, ал. 1, т. 20 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ. Касационната жалба е основателна, решението следва да бъде отменено, а касационната инстанция следва да се произнесе по същество и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 146, т. 1 от АПК следва да обяви нищожността на административния акт. Касационният жалбоподател претендира присъждане на направени по делото разноски, които представляват 75 лева платени държавни такси, които следва да се присъдят съгласно изхода на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII