Решение № 8004 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2011 г.

Решение № 8004 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Искра Пенчева Иванова от с. Леденик, общ. Велико Търново срещу решение № 1044 от 20.01.2011 г. по адм. д. № 9612/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на решението, поради несъобразяване разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 325, т. 8 и чл. 337 от Кодекса на труда (КТ) и се претендира неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Карагонова, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението на тричленния състав е съобразено и с очертаната правна същност на мандата в решение № 13/15.12.2010 г. на Конституционния съд на Р България. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Искра Пенчева Иванова срещу решение по т. 13 на протокол № 26 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 8.07.2010 г., с което е назначена на длъжността "съдия" в Районен съд - Велико Търново, поради изтичане на мандата й като заместник на административния ръководител, в частта относно определената начална дата за тази длъжност - 26.04.2010 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че жалбоподателката - съдия в РС Велико Търново е заемала административната длъжност "заместник на административния ръководител" на основание протоколно решение № 9 от 30.03.2005 г., считано от 25.04.2005 г. (датата на встъпване в длъжност), като мандатът по чл. 168, ал. 2 (отм.) от ЗСВ е изтекъл на 25.04.2010 г. По силата на заповед № 216 от 29.04.2010 г. на председателят на РС Велико Търново, Пенчева е продължила да изпълнява определени административни функции на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ до 1.07.2010 г., т. е. до встъпване в длъжност на новоизбрания заместник на административния ръководител. Прието е, че преназначаването й на съдийска длъжност, считано от датата на изтичане на 5-годишния мандат по ал. 2, чл. 168 (отм.) от ЗСВ е законосъобразно и в съответствие с действащата регламентация на чл. 168 от ЗСВ и Наредба № 1/19.12.2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател, вкл. и изготвената процедура за назначаване на административни ръководители и техни заместници. Доводът за приложимост нормите на 325, т. 8 и чл. 337 от КТ е възприет като неоснователен, тъй като е налице изрична регламентация в специален закон, а именно: ЗСВ. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Правилно е приложен правния режим по отм. разпоредба на ал. 2 на чл. 168 от ЗСВ (преди изм. с бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.), регламентираща петгодишен мандат за заместник на административния ръководител, считано от датата на встъпване в длъжност. След изтичане на мандата, жалбоподателката продължава изпълнение на задълженията си като магистрат (съдия), тъй като отпада надградената върху тази длъжност административна длъжност - заместник на административния ръководител . В този смисъл е основателно позоваването на прокурора от Върховна административна прокуратура на решение № 13/15.12.2010 г. на Конституционния съд на Р България, очертаващо правната същност на мандата и осъществяваните правомощия. Неоснователен е доводът по касационната жалба за приложимост на разпоредбите на чл. 325, т. 8 и чл. 337 от КТ, тъй като в ЗСВ не е налична препращаща към КТ норма по отношение на уредбата в раздел I, глава 10. Освен това в ЗСВ, който както правилно е прието от тричленния състав е специален, е заложена изрична регламентация за препращане към нормите на КТ за неуредени случаи в чл. 229, чл. 248, чл. 278, чл. 293, чл. 339, чл. 359, чл. 376 и § 112, ал. 4, само по отношение на р. V, глава 9, раздел II, глава 10, глава 12 и глава 13, глава 17 и 18 и раздел II, глава 19. Следователно по отношение на назначаването и освобождаване на магистрати и административни ръководители (р. I, гл. 10, (вкл. и чл. 168) нормите на Кодекса на труда не са субсидиарно приложими. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно, постановено при липса на основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,