Решение № 9931 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12741/2018 г.

Решение № 9931 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12741/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Митева срещу решение № 5023 от 26.07.2018 г. по административно дело № 5498/2018 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата ? против заповед № 193/1.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта (АЗ). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от нея заповед бъде отменена. Излага подробни доводи за неправилност на извода на съда за постановяване на заповедта от компетентен орган, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт, изразено в необсъждане на всички представени по делото доказателства, довело и до неговата необоснованост. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителния директор на АЗ, в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган. Същата е постановена на 11.03.2018 г. от заместник – изпълнителния директор, който по силата на заповед № РД-11-00-632/09.05.2018 г. на изпълнителния директор е замествал последния с всички функции за периода 10. И 11.05.2018 г. вкл. В случая наведените от Митева доводи, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция, че с посочената заповед са делегирани правомощия са неоснователни. Правилно в обжалваното решение е прието, че със заповед № РД-11-00-632/09.05.2018 г. изпълнителния директор на АЗ не е делегирал свои пълномощия на по – долустоящ орган, а е разпоредил да бъда заместван поради отсъствието си от конкретен заместник - изпълнителен директор в съответствие с нормата на чл. 4, ал. 4 от Устройствения правилник на АЗ. При това неоснователни са и наведените доводи, че този извод е в противоречие с приетото в ТР № 4 от 22.04.2014 г. по т. д. № 2/2002 г. на ВАС, в мотивите на което е прието, че заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, както е и в конкретния случай. Правилни са и изводите, че заповедта е постановена в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, за което и не се спори не се спори между страните. Жалбодателката е назначена за първи път като държавен служител в администрацията на 28.06.2017 г., а служебното ? правоотношение е прекратено в рамките на едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл – със заповедта от 11.05.2018 г., считано от 14.05.2018 г. по предложение на началника на отдела, в който Митева е заемала длъжност. Противно на твърденията в касационната жалба от материалите по първоинстанционното дело се установява, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила – същият е обсъдил подробно всички събрани доказателства, като е извършена преценка за законосъобразност на акта в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК и подробно са обсъдени наведените доводи от жалбодателката. Правните изводи на съда са изложени подробно и аргументирано, въз основа на установените с доказателствата по делото релевантни за спора факти и са в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложими по силата на чл. 144 АПК По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение